- Стенли, на 13 октомври ще изненадате почитателите си с голям концерт в зала 1 на НДК, отбелязвайки 40 години на сцена? Какво да очакват?
- Всички онези песни, които се въртят през последните 40 години (усмихва се). От периода ми с “Тангра” до ден днешен. Ще изляза с Димитър Ковачев - Фънки – бас китара, Николай Николаев – ударни, Слави Вълчев – китари. Както и с дуета – Димитър и Христо, които държат да се обявяват без фамилии. Гостите ще бъдат Никол Сланева, Любо Киров и Христо Мутафчиев. Два часа концерт, с хубав звук и осветление. Мисля, че който дойде, ще остане доволен. Всичко ще бъде облечено под знака Стенли.
- Това е дълго време... Кои са най-щастливите и съответно най-трудните моменти в кариерата ви до момента?
- Никога няма да забравя периода си с група “Тангра”. Беше доста интензивен. Работех над 20 дни в месеца, имахме по два концерта в големите градове. Това е най-трайният отпечатък – и като хубав, и като лош. Също така времето, което прекарах в Русия, от 1988-1990 г. Имах едно от най-интересните предложения изобщо в живота. Музикантите от популярната банда “Алиса” пожелаха да работя с тях. Самият Константин Кинчев каза, че изглеждам добре, че има нужда от моя глас... Все едно KISS да ти подаде ръка. Нямаше как да приема... Имах договори. След това стартира соловата ми кариера, тогава нещата стояха по различен начин. Обстановката се промени, годините бяха трудни. Хората предпочитаха определен вид музика, която аз не слушам. Това е моето оправдание за дългите периоди, в които не издавах албуми.
- Имаше ли други предпоставки, които контрираха кариерата зад граница?
- Никога не съм искал да работя в чужбина, защото изпълнителите там не пееха собствена програма. Работеха масово за заведения. Това е и една от причините за напускането ми от “Тангра”. Да, отношенията ни не бяха много розови, но знаех точно по кой път да поема.
- На сцената ще звучи и последното ви парче, озаглавено “Любовен експрес” – разкажете ни за реализацията на проекта от идея до факт.
- Как композирам? Зависи от настроението... Обикновено оформям мелодията, впоследствие правя текста. Аранжиментът е на Светлин Къслев. Чувствам се много добре в студиото му. Той знае какво искам, бързо намираме звуците. Клипът е дело на Тото Митовски, който е син на Димитър Митовски. Той от своя страна направи видеото на песента “Обсебен” преди 20 г., взимайки наградата “Клип на годината”. Радвам се, че Тото върви по стъпките му, пожелавам му успех!
- Подготвяте нов албум...
- Ще се казва “Електро”. Ще го представя през 2023 г.
- Ще е нова порция запомнящи се парчета, музиката ви от преди 40 г. все още е търсена, слушана, обичана...
- Не бих казал, че всички песни в миналото са останали във времето. Останали са една част от тях. Нямам рецепта за хит. Имало е случаи, в които съм си казвал: “Това парче ще се хареса, ще звучи по радиото”. И накрая не се получава точно така, по същия начин съм мислел, че определени проекти няма да пожънат успех, а се е случвало точно обратното. Такъв е примерът с песента “Пътят към храма” – най-странната и една от най-популярните. Остават песните с мелодия, онези хубавите! Времето е най-добрият съдник.
- Както се казва, вие сте “врели и кипели” в този бизнес, какво ви вдъхновява днес?
- Не знам дали е муза... Много е важно настроението. Аз съм човек, който цени малките неща. Знаете ли... Всичките лета съм на морето. Там съм за месец или два. Къмпингар съм, чувствам се безгрижен, имам усещането за свобода... Обичам да гледам водата, затова хобито ми е риболов. Става дума за седмици наред, в които не мога да се наситя на синия фон.
- А остава ли ви време за хобитата предвид натоварения график?
- Пътувам, свиря и така... Стига човек да има желание, време ще се намери. Лятото е любимият ми сезон, връщам се на темата, защото трудно се разделих с него. Така е всяка година... Става ми тъжно, минорно, в очакване съм... Сега съм на работна вълна. Ще пътувам.
- Дъщеря ви Никол е студентка в Нов български университет, какво следва и чувства ли се удовлетворена от избора си?
- Учи “Връзки с обществеността”, в момента е втора година. Вероятно за мое съжаление тя не иска да се занимава с музика. Сама избира своя път, никога не съм имал болни амбиции. А за песента “Чужди тела”... Трябваше ми женски вокал, избрах я, защото не исках утвърдена певица. Исках леко и наивно пеене. Тя го изпя само два пъти и беше прекрасно.
- Ако върнем лентата назад – какви бяха вашите студентски години?
- Аз съм от малко градче, Велики Преслав. Пристигнах в София с две чанти. Прекъсвах няколко пъти следването си, за да мога да оставам в столицата и да работя с групи. Събирахме се на градината “Кристал” – там се правеха групите, там се разваляха.
След това стартира и периодът с “Тангра” – одобриха ме и наистина не можех да повярвам. По това време имаше три или четири популярни групи в България. Млад, с много енергия, изглеждах добре – слаб и със страшно дълга коса. При първата среща с групата видях, че са много късо подстригани, вълната тръгваше от Англия – и се подстригах. Така започна едно от най-големите ми приключения...
- А преди това?
- Бях 10-и клас, когато започнах да свиря. Правеха се забави, нямаше дискотеки. Свирех вкъщи, в училището, в Младежкия дом... Оттогава свиря и до ден днешен не се научих да танцувам (смее се). Забавлявах се с хора от Търговище, същите ме навиха да кандидатствам в Консерваторията. Ако не бяха те, вероятно нямаше да го направя, нямаше да събера смелост. След репетиции си говорехме, смеехме се... Но ВИТИЗ и Консерваторията бяха две крепости, които трудно се превземаха. Спомням си, че имах четири кръга. Накрая видях името си, мислех, че е грешка, но за моя радост – не беше.
- Кой е най-яркият спомен?
- Бях 7-8-и клас. Майка ми беше човекът, който ме подкрепи, който ми помогна да се занимавам с музика. Беше директор на детска градина, спомням си, че отиде командировка във Варна. Беше там за няколко дни. Върна се с електрическа китара. Беше като филм. По това време тези китари бяха скъпи, тя беше дала две заплати, за да ми я вземе... Бях виждал такива само в Младежкия дом. Отворих кашона, тя блестеше – беше жълта. Гледах я няколко дни, не смеех да я пипна. След това започнах да я изучавам. Издавах странни звуци с нея, но бях най-щастливото дете. Свирех три години. След това я подарих. Може би трябваше да си я оставя, щеше да краси дома ми...
- Преди дни се проведоха парламентарните избори – гласувахте ли и какъв е погледът ви върху обстановката у нас?
- Гласувам всяка година, защото не искам да се сърдя на себе си, че не съм дал вот. Имам любим политик и това е Даниел Вълчев. Искам такива хора да бъдат в управлението. Какво мисля? Адски се изморих от всичко, предполагам като много други хора. Имал съм разочарования и те продължават... Лично аз не виждам светъл лъч, за съжаление. Искам да говоря открито за това, но толкова много се каза, че няма нужда и аз да го правя... Разочароваха ме през годините. Оптимизмът не ме напуска. Имаме деца, които искат да учат и работят в България – дано тяхното поколение е много по-щастливо от нас!
Това е той:
Станислав Сланев-Стенли е роден на 12 август 1959 г. в Преслав
Името му нашумява като соло вокал на един от най-силните периоди на “Тангра” (1984-1986), изпял легендарния й албум „Бъди какъвто си”. Преди това той работи с групите “Такт” и “Паралел 42”
Възпитаник е на Музикалната академия - Естраден отдел
След “Тангра” е певец на “Спринт”, а от 1990 г. започва да работи самостоятелно
Експериментира в композициите си, като съчетава рока и българския фолклор и специфичното звучене на гайда, тамбура, гъдулка, тъпан, кавал
Алина Динева
