- Кольо, тази година навършваш 60 г. Как се чувстваш на тези години?
- Както съм се чувствал на 40 и на 50, така се чувствам и на 60. Няма голяма разлика. На моменти леко се стряскам заради цифрата, но като кондиция и емоция съм си дори и на 30. Супер се чувствам! Много хора казват, че вече на 60 трябва да ходим едва ли не в пенсионерски клубове и да играем шах или белот. При мен няма такова нещо. Продължавам да съм адски енергичен. Чувствам се жив!
- Малко или много са 60 години и какво научи дотук за себе си?
- 60 си е възраст, не мога да кажа, че са малко и ще живея до 160 (смее се). Това си е цифра. Животът ми поднесе много неща до тази възраст. Научих се да бъда по-спокоен, да съм щастлив и всеки ден да ми е ценен. Много трудно може да се обясни това на тези, които не са на 60, на по-младите като теб. Много искам да пътувам и пътувам, гледам да си почивам повече. Няма го този стрес от работата. Правя малки проекти, рядко се появявам на сцена. Всяка една такава емоция ми донася допълнително кеф.
- Планираш да отпразнуваш юбилея на сцената на летния бар „Строежа“ на 12 юни. Разкажи ни какво ще се случи тогава.
- На 12 юни предстои един много голям концерт. Моят юбилей ще го отпразнуваме в Stroeja Open Air, който се намира зад стадион „Васил Левски“, до стадион „Юнак“, с моите приятели от „Ревю“ и „Уикеда“. Те наистина са ми приятели. С „Уикеда“ съм пял много пъти просто ей така, когато излязат да свирят някъде, и аз инцидентно се качвам и започвам да пея, което ми доставя невероятно удоволствие. Васо Гюров си го обичам още от края на 80-те, началото на 90-те, когато бях в „Контрол“. Събрах и КГБ (Кольо Гилън Бенд) за този концерт. Ние сме 9 души и е много трудно да се съберем, защото всеки е зает. Всяка една репетиция е празник. За 12 юни ще подготвим час и нещо програма, най-вече със суинг парчетата от албума на КГБ Swing Time. Ще има и песни на „Контрол“ с леко променени аранжименти, някои ще си бъдат оригинални. Мисля, че ще стане един голям купон с над 3 часа концерт. Ще започнем рано - към 18:30 ч., та до 23 часа ще има плътно музика и веселба. За концерт много трудно се намират пари, а този ще струва немалко, защото трябва да се плащат хонорари на групи, разходи за сцени и т.н. Благодаря на моите бивши шефове от „Глобал Груп“, които ме спонсорираха. Моите любими сладоледи „Изида“ и бира „Каменица“, и, разбира се, „Динакорд“, които ще ни подкрепят с голяма мултимедия, на която ще излъчваме концерта. Подготовката е много голяма и слава богу имаме време да се подготвим. Надявам се на 12 юни всички, които дойдат, да се забавляват и да им е адски приятно. Надявам се времето да е хубаво, топло, да се пие бира, уиски, кой каквото иска. Да има яко пого и танци, и пеене. Хората да си изкарат добре. А билетите се продават в „Ивентим“ и все още има.
- Има ли я още тръпката, като се качиш на сцената?
- Винаги се вълнувам! Като стъпя на сцената, искам да видя радостта и грейналите погледи на хората. Искам тези, които са дошли да слушат, да се зарадват и да им бъде приятно. Все пак те са дали пари за това. Това е и нашата работа. Моята вътрешна емоция е адски голяма. Това е голямата любов и няма как да избледнее. Винаги на сцената е едно приключение. Колкото и рядко да се появявам, винаги ми доставя голям кеф.
- Миналата година през декември в столичната „Арена“ се включихте в един исторически, както го нарича Светльо Витков, концерт. Разкажи ни за него.
- Това е инициатива на Светльо, който вече го прави за трети път през няколко години в една и съща конфигурация. Той като организатор и промоутър решава да върне носталгията на хората от онова време. На тези концерти идват хора на нашите години с коремчетата, с побелелите, посивели коси, със своите деца, облечени като тях с фланелки на „Ревю“, „Нова генерация“, „Контрол“, „Хиподил“. И става един огромен празник. Всички заедно се връщаме едни 30-40 години назад във времето. Това е тръпката.
- Каза, че на сцената на 12 юни ще видим КГБ, „Ревю“ и „Уикеда“, които са емблематични български групи. Разкажи ни за някой голям купон след концерт.
- Ние навремето, като бяхме с „Контрол“, не сме пътували много с „Ревю“ и „Уикеда“, защото „Уикеда“ са по-млада група от „Контрол“, а с Васо се събирахме основно на „Кравай“. Нямаме много емблематични неща. Миналата година на Караагач имаше фестивал, където Васо пя с „Ревю“ и имаше и едни гърци, и Керана и космонавтите. Беше страхотно. На плажа, на пясъка, фестивал. Винаги ми прави огромно удоволствие да слушам „Ревю“ с Васо, както и „Уикеда“. Спомням си, че навремето, като работех в „Глобал Филмс“, след много работа през целия месец решавам да изляза в петък срещу събота в бившия Fans, сега е Тhe Pit, където свиреха „Уикеда“. Викам, сега ще отида, ще си взема уискита, ще ги слушам, имам им цялата дискография на дискове у нас. Те свиреха на две серии и на паузата пушим отвън и му казах на Ерол, че ми е много готино, разпускам си след тежък месец и да не ме вика на сцената да пея. И той – разбира се, че няма да те викам. И след втората песен каза: „А тука е нашият приятел Кольо Гилъна, който ще дойде да изпее една-две песни“. И от тези 1-2 песни свирихме около час и нещо. Стигнахме до момента, в който ме попитаха – знаеш ли я Breaking The Law на Judas Priest. Викам, знам я, ама текста не го знам. Сменяхме се – един свиреше на барабани, на баса. Феновете вече започнаха да носят уискита на сцената, аз не можех да глътна повече. Безценни са тези неща да си ги спомняш. „Уикеда“ ми помогнаха да запиша и песента „Приятели“ на „Тоника СВ“ в мой аранжимент. Взех правата от Стефан Диомов и от текстописеца Георги Белев-син.
- Спомена Judas Priest, те отново се завръщат у нас през лятото. Ходиш ли по концерти още?
- Ходя, но по-рядко, защото все забравям и накрая вече няма билети. Харесвам много Rammstein, Dubioza Kolektiv. За тази година нямам все още планове. Fun Lovin' Criminal са ми любима група. Гледах ги в Кьолн миналата година. Обичам да ходя и да гледам големите звезди. Те са ни учителите, там всичко е на меганиво.
- Иън Гилън ли е твоят учител? Все пак носиш част от името му като прякор. Какво си открадна от него?
- Иън Гилън е моят първи кумир, от най-ранното ми детство. Аз от фенщина съм си откраднал само прякора от него. И то не умишлено. В 5-6-и клас се бях запалил много по Deep Purple с него, разбира се. Започнах да гледам и чета сръбски списания и там видях подписа му и го бях научил да го изографисвам. И в училище го рисувах навсякъде, на дъската, на чина, по време на междучасие. И децата започнаха да ми казват Кольо Гилъна (смее се). Та до ден днешен. С течение на годините минах през много стилове - като фен на Deep Purple са ми първата любима група. Гледал съм Иън Гилън в Москва два пъти с неговия бенд. Имам снимка с него. Само хубави спомени и емоции от детството.
- Ти си един от рок символите на пънк и рок музиката в България по време на прехода. Какво се промени оттогава досега?
- Единственото нещо, в което сме мръднали, е, че вече свободно можем да си купуваме банани от магазините и можем да пътуваме из целия свят. Започнахме да се обезличаваме като нация, не само да намаляваме като нация. Бунтарството изчезна тотално. Хората се примириха. Изборите ни станаха като всекидневник – утре ще отида да си купя вестник, ма и днеска ще си го купя. На годината по 2-3 пъти ходим на избори. Нищо не се променя. Не стига, че нищо не се променя, но и нещата все повече се затлачват и вървят надолу, надолу и надолу. Тази нация в един момент ще изчезне. Много пъти съм казвал – как не обявихме една война на Германия за 24 часа и да се предадем, тогава магистрала „Хемус“ щеше да бъде готова за по-малко от две седмици, а не за 50 години да не може да се построи. Това ми е много болна тема. Не са добре нещата. Нашите деца отсега започват да мислят как да се махнат и да отидат да живеят някъде на човешко. Тука е пълно с корупция, неуредици, беззаконие и всичко.
- За всичко това се пее и в текстовете на „Контрол“, толкова са актуални и днес.
- Навремето ние се борихме да свалим комунизма. Не сме го свалили ние, но сме били част от прехода. Сега защо го няма това? Защо младите не се бунтуват? Защо няма групи, които да правят протестни и жлъчни песни, пълни със сарказъм, ирония, за да ги бутат тия хрантутници, които са в парламента. Просто всички вече са обезверени. Текстовете са пропаганда, с която можеш да влияеш. Музиката със силни текстове е много опасно нещо. Може да завлече тълпата в посока, в която някои няма да са доволни.
- Кое е парчето, което няма да ти писне да изпълняваш никога?
- Всички парчета са ми любими, някои вече са ми втръснали като „Леле, како“, „Обичам те, мила“, „Най-щастливият ден“. Но те трябва да се пеят, защото хората искат да ги чуят. Нямам си най-любимо парче, защото, ако е такова, ще го пея навсякъде, а като го пея навсякъде, няма да ми е любимо, става параграф 22. С кеф на 12 юни в Stroeja Open Air ще изпълним целия албум на КГБ. Той ми е любим, защото точно това, което съм мечтал и искал – то се случи и се получи много хубаво. Адски съм доволен от това нещо. Имало е други неща, които съм правил, не са ми били на сърце и е било само от занаятчийство и работа. А тука – това е сърцето и душата ми, дадени в този албум с моите прекрасни музиканти.
- Извън музиката ти си баща на двама вече големи синове. Какъв баща е Кольо Гилъна и търсят ли те за съвети децата?
- За съвети още не ме търсят. Смятат си ме за този баща, който настойнически им казва – не прави това или направи онова. През последните няколко години много се опитвам да бъда повече приятел с тях, отколкото настойник и родител. И да не им дудна непрекъснато за всичко. Големият вече Марти – на 21 г. ще стане тази година. Започва да работи, сам да си припечелва парите и да разбира как стои животът оттук нататък. Малкият е Дани, който е 8-и клас, показва уникално добри резултати в гимназията. Аз му имам достатъчно доверие, че дори и да донесе 3-ка или 4-ка, ще е инцидентно. Няма какво да му се карам – какво смята да прави. Имам голямо доверие и към двамата. Те са готини, умни, интелигентни, способни. Повече искам да бъда приятел с тях, отколкото скучен родител.
- Щастлив човек ли е Кольо Гилъна?
- Да! Преди една година щастливо се ожених за втори път, намерих голямата си любов в Германия. Казва се Мая и с нея съм истински щастлив. Сега ми предстои издаването на автобиографична книга със „Сиела“. Надявам се на 3-4 юни вече да е на пазара, за да може на концерта да бъдат разписани 500 книги и всеки да си я вземе с автограф. Всички отзиви за книгата от хора, които вече са я прочели на чернова, са много хубави. Дори Захари Карабашлиев, който за мен е еталон за писател, беше потресен в добрия смисъл на думата. Вътре нищо не съм спестил. Много е смешна, на места и доста тъжна. Не е скучна в никакъв случай. Чете се на един дъх.
- Какво пожелаваш на нашите читатели?
- Пожелавам на всички читатели да са много здрави. Да са оптимисти и да не се отчайват от нещата, които се случват в България. Да бъдат позитивни и да обичат вестник „Телеграф“.
Това е той:
-Роден е на 27 май 1964 в София
-Учил е в спортно училище до осми клас, като по това време е играл футбол в юношеския отбор на ЦСКА
-Средното си образование завършва в Техникума по текстил
-От 1982 година се занимава с музика, като от 1989 г. е фронтмен на група „Контрол”
-В момента е фронтмен на група КГБ
Екатерина Томова
