- Влади, честито! Спечелихте първата си награда „Икар“ в категория „Авторска музика за театър“ за впечатляващата си работа по спектакъла „Пипи Дългото чорапче“ на Младежкия театър „Николай Бинев“. С какви чувства посрещнахте наградата?
- Честно да ви кажа, много се изненадах. Не очаквах да кажат името ми и бях леко притеснен, като се качих на сцената. Усетих вълнение и леко дори ми се разтрепери гласът, което не ми се случва често. Беше ми много приятно, не очаквах наистина. Благодарен съм, че спечелих тази награда в категория с талантливите композитори Милен Кукошаров и Милен Апостолов. Определено съм много запален по това, което правя в момента. Тази сфера ми е супер интересна. И преди това съм се занимавал с музика за театър. Последното нещо, което бях писал, беше „Дванайсета нощ“ в Малък градски театър „Зад канала“ през 2015 г. Теа Сугарева беше режисьор. До поканата за „Пипи Дългото чорапче“ минаха много години. Тайно винаги съм се надявал някой да ми се обади отново и да правя музика за театър.
- Постановката, режисирана от Венцислав Асенов, предизвика изключителен интерес още с премиерата си. Как станахте част от екипа?
- Поканата дойде точно след концерта на стадион „Васил Левски“. Аз бях още в еуфория. Видяхме се с Михаил Байков, директор на Младежкия, и с Венци Асенов и двамата ме поканиха. Казах, че ще си помисля и не бях въобще сигурен, че ще приема. Бях много изморен от концерта и въобще от цялата подготовка. Не бях на тази вълна. В един момент помислих обаче и приех поканата. Ето че не е било случайно. Тази постановка стана страхотен хит в София и вече повече от година няма билети за месеци напред. Много е любима на публиката – и на малки, и на големи, тъй като е семейно представление. Родителите остават изключително изненадани, че всъщност „Пипи Дългото чорапче“ е насочено и за тях. Даже много се разчувстват, особено младите майки, които идват на спектаклите. Има един момент в средата, който е доста емоционален и докосващ. Явно неслучайно получих тази награда. Просто емоционално музиката е много пъстра и различна. Много съм щастлив.
- Разкажете ни малко повече за работата по самата музика.
- Това беше дълъг, сложен процес и труден. Когато приех, не знаех с какво се захващам (смее се). Оказа се, че в Пипи има ужасно много музика. Аз написах 28 композиции. Благодарение на прекрасните актьори - Августина-Калина Петкова, Александър Хаджиангелов, Ахмед Юмер, Божидар Йорданов, Зорница Маринкова, Мартин Емануилов, Моника Иванова, Юлиян Петров, музиката заживя по-специално. Нашият музикален ръководител – педагогът Гьорги Георгиев-Антика, много помогна всичко да се случи по най-добрия начин. Изключително уважително се отнесе към музикалния материал, който бях измислил. Подготви страхотно актьорите. Те пеят на живо и това докосва много. Много е хубаво, че се оценява от публиката.
- Ще продължите ли творческите си търсения в тази насока?
- Получих още едно предложение и в момента работя по музиката на „Великият Гетсби“ в Младежкия театър с режисьор Елица Йовчева. Даже и сега съм в студиото. Това ще бъде също нещо много интересно и ще излезе живот и здраве през септември.
- С какво е по-различна театралната музика?
- По-различна е от гледна точка на това, че всички работят като едно цяло. Композиторът работи за това да придаде добавена стойност на спектакъла. Не работиш самоцелно само за себе си, а в екип и се стремиш да помогнеш на цялата линия. Хубавото е, че има много свобода на действия, въображения, абстрактно мислене. Това мен много ме зарежда, защото ми дава свобода и поле да експериментирам със звуци, мелодии и звучене. Формата е много по-различна от поп музиката, която дори в момента малко се скъсява в радиоефира. Песните са към 2,30 минути, по-кратки са отпреди. За разлика от 80-те и 90-те, когато бяха по 5-6 минути. Такова е времето, няма лошо. Последното ми парче с Дара Екимова е 2,39 минути. Кратко е, но е ударно! Аз съм си майстор на късия разказ, но в театралната музика мога да се разгърна повече. С огромно желание се занимавам с това, паралелно с всичко останало, което правя.
- С Дара представихте своя дует „Нито миг“ наскоро и наистина се превърна в тотален хит. Чия беше идеята? Разкажете ни повече за съвместната ви работа.
- Аз завършвах точно албума си, който вече се произвежда и е готов. „Синергия“ се казва. Ще се появи в началото на май. Това беше едно от демотата, които направих, прозвуча ми в главата. Понякога чувам гласовете на определени хора, когато мисля песни. И си казах, че може би ще е готино точно това парче, ако го направим заедно с Дара. Обадих й се, тя не знаеше за какво става въпрос. Отидохме до студиото, тя се изкефи и измисли нейната музикална част на куплета. Направихме текста заедно. Много леко се работи с нея, все едно сме правили много песни преди това, така се чувствахме. По принцип съм доста комбинативен за работа и обичам да правя песни с различни хора. Научил съм се творческото его да го оставям малко настрана, за да мога да правя добри колаборации. В случая така се получи с нея. Просто уцелихме парчето, не знам. Аз направих цялата музикална продукция. Постоянно се ъпгрейдвам по някакъв начин въпреки напредването на възрастта ми (смее се) – не се давам и се интересувам. Това си е заложено у мен от малък, обичам по-модерната тенденция, по-интересното звучене, което ти дава нещо ново. Това е причината постоянно да инвестирам в себе си и в нови звуци и похвати за правене на музика.
- Колко парчета ще включва новият албум?
- 10 парчета ще има вътре. Разбира се, „Нито миг“ е част от албума. Има доста интересни други колаборации. Има два кавъра на български емблематични песни, нямам търпение да ги споделя с феновете. Много е различен албумът, доста по-синтпоп е, модерен. Доста як саунд. Благодаря на Димитър Ганчев, който смесва албума.
- Преди да ви попитам за плановете през лятото, искам да си поговорим малко за 13 ноември, когато ще изнесете мащабен 360° концерт в зала Арена София. Защо решихте да позиционирате така сцената?
- Първоначалната идея през 2016 г., когато тръгнахме да правим Арената за първи път, беше да е 360° сцената. Тогава Калоян Лалев-Кайо, моят добър приятел, измисли концепцията, но нещо ни спря да го направим по този начин. Това бяха едни от първите поп концерти на съвременен изпълнител в Арената. Нямаше такава традиция да се правят концерти в такава огромна зала. Дори аз самият не знаех дали ще успеем да го направим и дали ще се съберат толкова хора. Слава Богу, тя се разпродаде тогава. Междувременно направих и концерт на Националния стадион (смее се). И сега се върнахме към тази идея с екипа и банката, която ме подкрепя. Решихме да е 360°. Това е някаква мода в момента. Този концерт ще е различен от гледна точка на това, че ще има и публика, която ще е в диамантената зона, вътре в самата сцена за около няколкостотин човека, които ще минават под сцената, за да заемат местата си. Ще има златна зона и около сцената, ще се използва и целият капацитет на седящите места в залата. Много е интересно. Ще изглежда красиво и различно. Аз съм правил такъв тип концерт преди много години в зала 3 на НДК – през 2007 г., акустичен. Много е приятно усещането да си в центъра на залата, защото, където и да се обърнеш, виждаш хора. Различно е воденето, постоянно си нанякъде, не можеш да стоиш на едно място и да ти гледат гърба. Готина тенденция е. И Били Айлиш е с такава сцена, Ед Шийрън, Васко Василев, Миро. Готино е, разчупва се концертната представа за артистите.
-Доказвате, че мечтите са възможни - спечелихте най-високото театрално отличие, имате всевъзможни награди за музика, препълнихте Арената през 2017, изнесохте концерт на стадион „Васил Левски“. Какво ще бъде следващото предизвикателство пред вас?
- Аз съм постигнал много от мечтите си реално. Много хора ме питат сега накъде. Тя музиката не спира. Тя винаги ме е водила. Това, че съм направил веднъж-два пъти концерт в Арената, не значи, че не можеш да направиш и трети. Ние обикаляме сцените за не знам кой път в България, но толкова ни е голям бизнесът и страната. Повтаряме много локации, но се радвам, че хората продължават да идват на концертите. Поради тези причини аз се стремя всеки концерт да е различен и да има нещо ново.
Говорейки за театралната музика в началото на разговора, много ми се иска някой ден да правя музика и за филми. Ако говорим за мечти – това ме привлича. Смятам, че нещата идват в момента, в който трябва да се случат. Така е било винаги в живота ми. Разбира се, че човек трябва да работи и да мечтае целенасочено, но има някои работи, които не можеш да ги пресираш да дойдат по-рано, отколкото трябва. Човек трябва да си следи знаците и моментите, защото има моменти, които идват и не трябва да ги изпускаш.
- И все пак какво ви предстои през лятото освен концерти? Ще ви остане ли време за почивка и повече време за семейството след многото ангажименти след Националния?
- В MAX вече го има филма от Националния стадион. Той показва реално истинската история и труд, които стоят зад концерта. Свилен Славов доста добре показа всичко, през което се преминава, за да се случи едно такова събитие в България. Нямаме толкова много ноу-хау с концерти на стадиони, особено за българска продукция. Като промоутър „Монте Продакшънс“ се справи прекрасно. Не го казвам, защото сме ние като организация, а защото наистина малък и задружен екип направи нещо огромно. Така че вече сме правили Арена и сме много по-спокойни, знаем къде, какво, как да се направи. Работим с размах, много сме запалени, защото е съвсем различно нещо. Иначе лятото ще си концертирам. Съответно и ще подготвяме концерта, ще сме в репетиционен период с групата. Ще си имам и други пътувания. Ще има място и за почивка през лятото. То семейството ми вече е свикнало, че се комбинираме с моите ангажименти.
- Занимавате се с музика буквално, откакто се помните. Замисляли ли сте се, ако не бяхте музикант, какъв щяхте да бъдете?
- Да, минавало ми е през акъла, но толкова съм отдаден на тази професия, че всъщност не съм се замислял да се занимавам с нещо друго. Реално, отваряйки „Монте Мюзик“ през 2008, е нещо друго, но пак е в тази сфера. Аз много неща научих заедно с моя съдружник Магдалена Сотирова. Аз съм независим артист в България, което е много хубаво за мен – със собствен лейбъл и промоутърска компания. Не съм си мислил да стана нещо друго. Имал съм някакви мечти да се занимавам с писане на книги например, но това определено също изисква отдаване. Човек не може да прави 200 хиляди неща едновременно и да бъде еднакво добър във всичко. Концентрирал съм се основно върху музиката в живота си. Всичко друго уча покрай нея.
- Мислили ли сте за автобиографична книга?
- Имал съм доста предложения през годините. Още се колебая, честно казано, дали е времето сега да се издаде такова нещо. Но да, имам много предложения. Ще видим. Ще трябва да го усетя. Не бих го направил просто като бизнес стратегия. Мисля си, че човек трябва да прави неща, от които хората имат нужда, и самият той, най-вече той.
- Влади, толкова много разговори сме имали, но никога не съм питала – защо Графа?
- (Смее се.) Имахме такава компания в училище, в която всеки си имаше титла и аз бях граф. Имам прякор, защото като започвах, и с баща ми искахме да не се фокусират хората върху фамилията Ампови заради моите родители, които бяха много популярни през 90-те като „Спешен случай“. Уж, за да не ме свързват с фамилията... пък то стана точно обратното. Прекалено претенциозен прякор. Беше безсмислено да си крием фамилията, но пък Графа си стана като част от името ми. Хората го възприемат вече нормално.
- Вие може би сте Царя на баладите в България. Коя песен олицетворява вас напълно, докосва винаги сърцето и няма да ви омръзне да я пеете?
- Винаги са последните песни, които пиша. В албума има няколко любими песни, две бавни. От старите мога да кажа, че „Ванилия“ е емблематична и много любима не само за мен, но и за твърдите фенове. Особено версията с Веско Ешкенази ми е още по-любима от оригинала.
- След две седмици е Великден. Как ще посрещнете Възкресение Христово?
- Синът ми се роди навръх Великден преди 16 години. И тази години рожденият му ден съвпада отново с Великден, 19 април, което е страхотно. Ще си припомним тези мигове, когато той се появи на бял свят. Дори сега в момента като го казвам и леко настръхвам, че са минали толкова години и си говорим за него като за пораснало момче, което е страхотно. Ще сме заедно. Май веднъж се беше дублирало така през тези 16 години. Хубави празници са, ще сме си със семейството, с любимите хора. Този път ще си останем в София, защото сме преценили, че е по-хубаво, защото ще е празна София и ще е много хубаво.
- Какво пожелавате на нашите читатели?
- Пожелавам им приятно посрещане на празниците! Добри неща да се случват и добри думи да чуват хората от другите и те самите да изговарят добри думи!
ТОВА Е ТОЙ:
-Роден е на 21 юли 1978 г. в София
-Син е на музикантите Тони Ампова и Кирил Ампов от „Спешен случай“
-Дебютира на музикалната сцена едва десетгодишен с песента "Мама, татко и аз"
-Първият му албум „Гумени човечета” излиза през 1993 г.
-През 2008 г. създава продуцентска компания „Монте Мюзик”
-Първият български изпълнител с № 1 хит в класацията на MTV - World Chart Express
-Със съпругата си Мария имат две деца
Екатерина Томова
