- Г-н Чалъков, фентъзи романът „Изпитанието на Розара” вече живее свой собствен живот. Успявате ли да го контролирате още?
- Не се и опитвам да го правя. Именно в това е красотата и обаянието на изкуството, създаваш нещо, което първо живее само вътре в теб, в ума ти. След това, когато го освободиш и го пуснеш по света, произведението ти е като пораснало дете. Така че в момента само го наблюдавам отстрани с усмивка.
- Как се случи така, че романът не само беше издаден и преиздаден в България, но се появи и в САЩ?
- След публикуването на първото издание в България Здравка Евтимова беше тази, която ме окуражи да направя всичко възможно да предложа романа на издателства в чужбина. Тъй като съм преводач, аз преведох текста, което бе доста сериозна задача. После сам започнах дългия процес на предлагане на романа пред голям брой издателства и литературни агенти. Всички те имат ясно посочени изисквания, които трябва стриктно да се спазват.
Получих някои добри оценки и рецензии, някои проявиха интерес да прочетат целия текст и в крайна сметка от издателството Of Metal and Magic Publishing ми предложиха договор. Техен редактор свърши много старателна работа върху моя превод, за да се получи максимално добър краен резултат на английски.
Корицата на книгата, която бе издадена и в САЩ
- Бяхте ли на премиерата в САЩ, срещате ли се с читатели тук и там, какво ви споделят за книгата? Малки или големи са феновете ви?
- Не съм бил в САЩ, контактите ми там са онлайн, но в България съм имал доста срещи с читатели, включително и в немалко училища и библиотеки в различни градове като Русе, Варна, Благоевград, Габрово, Шумен. Повечето фенове са млади хора, което мен много ме радва. Харесва им историята, изграденият свят, а и лекият ненатрапчив стил на писане. С тях споделяме желанието за нещо ново и свежо, което да плени въображението ни.
- Как се живее във фентъзи света, успяхте ли покрай „Изпитанието на Розара” да повярвате в магията?
- Никак не ми бе трудно да повярвам в магията или да се чувствам уютно в света на Розара, иначе никога не бих успял да завърша историята й. Тази история, защото ще има и други. Самото предизвикателство на фентъзи жанра, което ме привлича, е това – да изградиш един пълнокръвен свят с различни държави, взаимоотношения между тях и хората, които го населяват, неговата география, култура, митовете му. Копнежите, страховете и мечтите на хората и другите създания в него не са по-различни от нашите, затова лесно можем да се потопим в този фентъзи свят. Предизвикателството е всичко това да бъде представено по увлекателен и приятен начин на читателя, а не като туристически пътеводител.
- Коя е Розара, защо е кръстена така, има ли общо с розите, има ли бодли, има ли си прототип в реалния живот или е плод изцяло на въображението ви? Това ли са въпросите, които най-често ви се задават?
- Розара е младо момиче с голяма дарба, която обаче трябва да се научи да овладее и развие с помощта на своите наставнички. Тя не е единствената с подобни заложби, но е сред малкото хора в света, родени с дарбата на магията. Без опит, но с непоклатима увереност и желание да се докаже. Едновременно крехка и силна, търсеща хармонията вътре в себе си.
Когато ми хрумна името й, търсех уникално женско име, красиво и не твърде сложно за произнасяне. Няма общо с розите, а нейните бодли са липсата на търпение, от която страда понякога и я прави избухлива, както и нейната непримиримост към всяко нещо, което смята за неправда.
Розара по-скоро няма прототип, а притежава черти на реални хора. Нейният характер се изгради постепенно през романа и аз започнах да се вслушвам в нея. За мен тя е пълнокръвна, развиваща се личност. Хората често питат за името й, за нейния произход, дали е влюбена в някого.
- Случвало ли ви се е на вас нещо необяснимо, откъде е интересът към магичното, фантастичното?
- Магичното дава максимално поле за изява на въображението и позволява по-голям литературен размах. Фентъзито привлича с възможността да избягаш в една вселена, която е както нова, така и донякъде позната. Но освен бягство фентъзито и магичното са огледало на нашия свят и могат да ни научат, да ни покажат неща, върху които да се замислим. Това прави жанра не по-малко сериозен от други.
- Има ли образи в творбите ви, които да са вдъхновени от истински хора – близки или познати, или пък публични личности?
- Като цяло това е нещо, което избягвам. Някои отделни черти на отделни герои може и да са вдъхновени от истински хора, но нищо повече. Никой от героите няма свой реален прототип.
- Как би се справила героинята ви, ако изпитанието й беше свързано с това да въведе ред с дарбата си в световен мащаб – би ли могла да спре войните, да задоволи глада, да напои жадните, какви изобщо щяха да са нейните способности?
- Винаги е имало богати и бедни, не е по силата дори на Розара да промени това. Това не е и нейната мисия. Тя се води от правилото, че не бива да вреди никому и в следващата книга, която пиша, тя и други магьосници ще бъдат изправени именно пред война, която обхваща земите, които защитават. Как един магьосник може да избере на коя страна да застане и дали изобщо трябва да го прави – това трудно решение ще се наложи да вземат, като в същото време се стремят да не се отклонят от моралните си принципи.
- Каква е разликата между магията и чудесата?
- Чудесата са чудеса, защото просто се случват. Те са извън нашия контрол и не могат да бъдат обяснени. Магията, от друга страна, подлежи на овладяване. Тя е наука и изкуство, което променя действителността съгласно волята ни.
- Вярвате ли в прераждането и ако да, дали няма шанс Розара да е съществувала някъде във времето или пък романът ви да се окаже пророчески?
- Иска ми се да вярвам в прераждането. Във всяка епоха, минала или бъдеща, има и ще има хора като Розара. Достатъчно смели, талантливи и отдадени на идеята, на принципите си. На това да допринесат с нещо, да бъдат от помощ за обществото, от което са част. Разбира се, това носи рискове, като например да те изгорят на кладата.
- Как се научихте да пишете и откъде ви идва вдъхновение?
- Постепенно и с много четене. Изградил съм свое виждане и усещане за писането, какъв стил искам да имам. Всяка прочетена книга ме е учила как трябва да се пише. Е, някои учат и на обратното, но и лошият пример е важен, за да помислиш какво работи за теб и твоето усещане на историята. Не харесвам поучителен, назидателен стил и не бих си позволил никога да държа наставнически тон на читателя. Има по-изтънчени и елегантни начини да предадеш дадено послание. Колкото повече разказвачът е незабележим и не натрапва присъствието си, толкова по-лесно и естествено читателят ще се потопи в света и историята на книгата.
Вдъхновението за мен идва от книги, филми, музика, както и от пътувания из красиви места със запазени автентични замъци, каквито обичам да посещавам. Когато се разхождаш из коридорите и кулите им, все едно си в света на Розара.
Авторът изпробва как се пише с перо
- С какво ви вдъхновява Славянската митология?
- Славянската митология, наред с митове и легенди на други народи, е отличен източник на вдъхновение и идеи за кръвожадни чудовища и героични подвизи. Стремя се обаче да не използвам най-познатите и станали донякъде банални създания, затова вярвам, че читателите ще бъдат изненадани и ще научат нови неща. Така че няма да видите Розара да се среща със змейове или самодиви, а с по-различни и причудливи обитатели на фентъзи света.
- Какво правите, ако музата ви напусне? Случвало ли се е да зациклите? Кой или какво ви дава криле да полетите отново?
- Рядко, но се случва да не знам как ще продължи историята или да имам големи колебания. Давам си кратка почивка, слушам подходяща музика, гледам снимки на замъци или още по-хубаво – посещавам въпросните замъци. И най-вече се вслушвам в самите герои. След като вече имат изградени образи и характери, трябва да им дадеш свобода и да разбереш как биха постъпили те, какво биха казали. Те винаги ще те отведат в правилната посока.
- Кой или кои автори на фентъзи ви допадат и вдъхновяват и ще е нескромно ли да кажете славата на кого от тях се стремите да достигнете?
- Аз чета най-различни книги и имам любими автори в разнообразни жанрове. От фентъзи това са Толкин, Дж. Р. Р. Мартин и Сапковски. Когато за първи път прочетох „Властелинът на пръстените“, още бях ученик и тогава пред мен се откриха нови хоризонти за това как може да изглежда българският език – величаво и красиво.
Винаги се стремя да давам най-доброто от себе си, всяка дума е премислена, премерена. Всичко е искрено и от сърце, водено от желанието ми да разкажа интересна история по увлекателен и красив начин. Ако по този начин се доближавам до някои от най-утвърдените имена в жанра, това би ме направило много щастлив, разбира се.
- Здравка Евтимова е казала за вас, че имате съкровищница от хрумвания и невероятни обрати на въображението. Чувствате ли се богат и в какво щяхте да инвестирате, ако думите бяха пари?
- Чувствам се богат, защото правя онова, което обичам и което ми се удава – да творя. Всичко прочетено и видяно също ме е обогатило немалко. Думите, също като парите, трябва да се инвестират така, че да се умножават, такъв избор бих направил.
- Фентъзито не е само жанр, то е друг свят. Кои наши или чужди празници се вписват в това пространство? Празнувате ли Хелоуин или предпочитате Сурва?
- Самият Хелоуин е празник с повече от едно лице. Може би едно от тях ми допада най-много. Всички тези празници и вярвания могат да бъдат вдъхновение при изграждането на света на фентъзи книгата. Най-логично се вписват такива, свързани със слънцестоенето и фазите на луната. Така или иначе, Розара и другите магьосници имат твърде много належащи проблеми и не разполагат с време за празнуване.
- Имате ли си личен редактор – човек или пък не, на когото да четете творбите си, преди още да бъдат завършени, или пък критик, който ще каже: Става, не става!
- Имам двама-трима близки хора, на които в процеса на работа показвам някои неща и получавам отзиви от тях. Това ми помага да променя и изчистя различни моменти в сюжета или пък дребни детайли, които също са важни.
- Планирате ли да омагьосате още герои или Розара ще продължи да развива способностите си?
- Приключенията и неприятностите, в които Розара може да се забърка, едва започват. Те я в началото на своя път и има още много да учи и да се изгради като магьосница и жена, така че със сигурност ще се срещнем пак с нея още догодина, ако всичко върви по план. Ще й правят компания много други герои, някои от които ще имат доста централна роля в новата история. Светът на Розара е обширен и изпълнен с предизвикателства, следващата ми книга ще го обогати и развие още повече.
Визитка:
Никола Чалъков е роден в София през 1981 г.
Завършил е висше образование в Нов български университет – английска и френска филология; магистър по американистика и британистика. Магистър по национална сигурност от Академията на МВР.
Превежда професионално от английски и френски език. Като писател неговите творчески интереси са фокусирани върху фентъзи прозата.
Чалъков е автор на два романа – „Железният скиптър“ (2000) и „Изпитанието на Розара“ (изд. „Парадокс“, 2019), и на сборник с разкази „Кръгът на лунната светлина“ (изд. „Парадокс“, 2021).
През 2021 г. авторът е номиниран за наградата на Националния литературен конкурс „Албена 2021“ за разказа „Магическа дарба“.
Кристи Петрова
