Т еодора Тотева е родена на 11 юни 1992 г. в Чирпан. Завършва журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Работи като репортер в отдел „Култура“ на различни медии. Била е репортер в предаването „Комбина“ по NOVA и в сутрешния блок в телевизия „Европа“. Сценарист на телевизионни предавания в Old School Production. Един от създателите на сайт за съвременна българска литература - Bookwar.bg. Автор е на стихосбирките „Голи стихове“, „Преди тишината“. През 2014 г. Теди прави проект, наречен „Актьори четат поезия” - кратки видеа, в които актьорите Стефан Вълдобрев, Марта Вачкова, Леонид Йовчев, Мая Новоселска и Константин Лунгов четат част от „Голи стихове”. През 2017 г. нейни стихове са включени в „Зоната. Антология за съвременна българска поезия“. На 26 октомври в Стара Загора предстои премиерата на третата й поетична книга - „На сантиметър от чудото“ – от 18 часа в изложбена зала „Байер“.
- „На сантиметър от чудото“. Кое е чудото, как се роди този поетичен сборник, Теодора?
- “На сантиметър от чудото” започна началото си през 2021 г. по време на Аполония. Бях приета в творчески курс при Георги Господинов. Един ден той дойде и ме попита: Искаш ли да направим книга заедно? Естествено, с радост приех. А чудото е самият човек, застанал в средата на сърцето си. Той е и мярката за света. За съжаление понякога забравяме това. Трябва ни съвсем малко, за да сбъднем чудото, което сме. Малко вяра, малко обич, малко поезия. Някаква попътна светлина, която да допълни пламъка в нас. И дълго да гори, да не догаря. Перифразирам Петя Дубарова.
- Казвате, че страстта ви към писането се е появила внезапно, още в детските години. Как се случи това „внезапно“, Теодора?
- Не мога да определя с точност как се е случило това „внезапно“… Мога да цитирам Салваторе Куазимодо, който изказва есенцията:
„Човек е сам върху
Сърцето на земята, пронизан от едничък слънчев лъч.
И ненадейно пада вечерта.“
Това е бил предварителен процес на опознаване и изследване на света, но внезапно се отключи, когато бях още дете. Процес на съзерцание, който в един момент е дал началото на писането като форма на израз и изследване на живота.
- Майка ви е учителка – има ли това отношение към избора ви да бъдете писмовен човек?
- Със сигурност семейната среда влияе. Възпитана съм с книги, класическа музика и непрестанно любопитство към света. И с много картини и албуми на велики художници.
- Обичахте ли да фантазирате като дете?
- Все още детето в мен фантазира и е запазило непрестанното си учудване към света. В свят, изпълнен с арогантност, насилие и войни, да фантазираш е преимущество.
- Ласкаете ли се, че ваши стихове са преведени на английски, италиански, испански, португалски, арабски и руски? Че имате стихове, включени в престижни сборници?
- Това е част от пътя на един автор. Изпитвам радост и благодарност, че се е случила магията на превода и някой те чете в друга част на света. Случила се е една невидима връзка и един разговор, който се е провел на честота на стихотворенията благодарение на преводача.
- Предишната ви книга се казва „Преди тишината“. Какво има преди тишината?
- Преди тишината съдържа всички думи, които сме изрекли, всичко, изговорено от нас преди края. Това е есенция, в която се събира човешкият живот. Преди тишината сме ние, застанали пред словото, тази част от нас, която дори след смъртта ще продължи да говори.
- Кога ви „идват“ стиховете?
- Когато думите успеят да се подредят в главата ми. А има и едни специални моменти, тогава срещам нещо неочаквано на улицата, някакъв жест, който спасява. Нащрек съм и чакам да уловя чудото и се старая да го превърна в стихотворение.
- Защо ми се струва, че в речника ви думата „смирение“ има особено място?
- Смирението е най-силното оръжие на човека. Там той открива хармония, любов и човеколюбие. Благодарение на него винаги се изправяш и побеждаваш онова, което изглежда трудно и невъзможно.
- Вие самата какво четете?
- Чета съвременни български автори, както поети, така и писатели. Обичам чуждестранна поезия: Ферлингети, Т.С. Елиът, Костас Монтис, Кавафис, Елитис, Вислава Шимборска, Ева Липска, Луиз Гик, Марк Странд, Чарлз Симич… безброй са. Винаги се връщам към Борхес, Павич, Кундера, Маркес, Унамуно, Дубравка Угрешич, Булгаков, Стайнбек, Селинджър, Казандзакис, Радичков, Пасков и Георги Марков. Хубаво е, че не мога да изброя всички. Обичам биографични книги, които разказват за живота на големите имена в изкуството, и енциклопедии на всякакви теми.
- Стиховете ви разсъбличат ли ви пред читателите?
- Стиховете са онзи таен разговор, който се случва с читателя. Те са инструмент за съзерцание, покана в света на другия, място, създадено за разговор с друго човешко същество. В този контекст не бих употребила “разсъбличат”, но бих добавила, че са вид интимност, защото тогава читателят е насаме със себе си и открива своя прочит.
- Заедно със съмишленици събирахте книги за затвора. Как ви хрумна, защо…
- Често правя четения в различни затвори. Била съм в старозагорския, Централния софийски, кремиковския и в Казичене. Изправяме се заедно с поезията (чета различни автори) и разказвам за нейния смисъл и предназначение. Тогава виждам в очите на тези хора блясък, искра, нещо в тях всеки път се пробужда. Точно затова реших да събера книги за библиотеката към училището на затвора. За да има по-голям интерес и защото знаем, че “четящият човек е красив човек”.
- За журналистиката. Казвате, че ви е на сърце и я обичате. Лично аз не виждам нищо общо между поезията и днешната журналистика. За съжаление може би…
- Езиковият запас е съвсем различен, изразните средства също. Не мога да кажа, че виждам допирни точки. За щастие поезията е територия на свободния човек.
- Наблюдавам, че колеги от по-старото поколение журналисти на стари години прописват поезия – хубава при това. Наемате ли се да обясните това?
- Не се наемам да обясня това, което другите правят. То се дължи на лично светоусещане, търсене и със сигурност има връзка с писането.
- Кои от поетите журналисти са ви на сърце? Ще ви дам жокери – Маргарита Мартинова, Николай Милчев, Валя Радинска, Елка Няголова…
- Чета споменатите и харесвам тяхната поезия. Имам афинитет към поезията на Валя Радинска, харесвам и музиката в стиховете на Николай Милчев. Бих добавила Владимир Башев и Виргиния Захариева.
- Работа върху себе си ли е писането?
- Естествено. Отговорна работа. Най-хубавото е, че те държи смирен и изправен. Това е училище за цял живот, в което работиш, за да надграждаш.
- Родена сте в Чирпан, доколкото разбирам – живяла в Стара Загора. Защо напуснахте този град?
- Заминах, за да следвам журналистика в София.
- Най-искрящият ви спомен от детството?
- Безкрайни спомени. Свързани са една дълга, прашна улица, където съм играла като дете, със старата къща на село, с огромната градина, пълна с цветя. Споменът е топъл и винаги ме връща към бабите и дядовците ми, които ме дариха с обич и светлина.
- Най-лудешкото сбъднато желание?
- Сигурно е благословия, до този момент всичките ми желания са станали реалност. Имам една тетрадка, в която ги бях записала като дете. След години се върнах и видях, че са се случили (от пътувания, летене с балон, концерт на любимата ми група, която се беше разпаднала през 1992 г. и после ненадейно се събра и направи концерт в България през 2008 г. до издаването на книгите, приятелства, среща с любими актьори, фотографи, художници и т.н.). Благодарна съм.
- „Знам, че сме общество, което може да дарява светлина. Въпреки тъмнината около нас.“ Ваши думи. Защо ви се струва тъмно наоколо?
- Защото тъмнината пада все повече върху света, но се надявам да отрази светлината в нас.
- Иска ми се да приключа с един ваш стих и един въпрос. Въпросът е за връзката между майките, децата и…стиховете.
„Понякога заспива до нероденото си дете
сънува изгубено щастие
представя си как поставя молив
в неуката му ръка
и го учи да пише думи
по-дълги по-трайни от
сън и любов
а когато се събуди
му чете стихове
за да не се страхуват и двамата от тъмното…“
- Връзката е онази невидима сила, която те превежда със затворени очи през страшното. Тогава майките и децата (истински или преведени чрез метафори) спират да се страхуват. Точно това правят стиховете.
Награди
Теодора е носител на първа награда на Национален литературен конкурс „Георги Черняков“ (2018 г.), категория „поезия“, а „Преди тишината“ е отличена със съпътстваща награда от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2019 г.). Нейни стихове са преведени на английски, италиански, испански, португалски, арабски и руски. Текстове на Теди са включени в престижни сборници.
Елена Дюлгерова
