П овелителката на конете, както е известна Лукреция Малеволти, сама си прави уникалните светещи тоалети за радост на всички почитатели на цирковото изкуство у нас и по света.
Предците й са от Флоренция, където има кръстена улица на фамилията. Но се случило така, че любовта дала друго направление.
Тоскана
„Баща ми е италианец, майка е българка. Фамилията Малеволти произлиза от Тоскана, от Флоренция. Били са барони. Прапрадядо се влюбил в италианска артистка от пътуващ цирк. Въпреки несъгласието на фамилията той избира любовта и влиза в цирковия бранш“, пояснява Лукреция. След като дядото последвал любимата си с трупата, артистите обикалят по света. Отиват в Русия, а след революцията се отправят на юг. „Те са обикаляли с цирка не само в Италия. Когато са стигнали в България, фамилията решила да се установи у нас, в Пловдив“. Въпросният дядо се казвал Валдмар, но после започнали да му викат Валдемар, както и в днешно време се кръщават момчета в най-изтъкнатата и стара БГ циркова фамилия.
Феерия
Върховият номер на Лукреция Малеволти е истинска феерия, пред която и стари, и млади зрители ахкат в захлас. Циркът е с изгасени светлини и в един момент излиза призрачната ездачка върху кон, когато животно и човек танцуват. Лукреция не без основание се хвали: „Този номер е последното ми творение и единствено в цирк „Колозеум“ се изпълнява. Амуницията на коня е изцяло направена от баща ми. Включително диодите по цялата амуниция. А костюмът е мое производство. От няколко седмици имаме нововъведение на този номер и той се изпълнява по доста по-труден начин.
Отново конят е целият в диоди, аз също, и излизаме на манежа в пълна тъмнина. Подавам му изцяло устни команди, което прави номера още по-сложен. Когато ездачът е върху коня, има много повече команди, които може да използва. На земята няма контакт между ездача и коня, само думи. Двамата танцуваме в пълен мрак, изцяло залети от светещи диоди, и конят изпълнява елементи от висшата школа, от обездката. Още в първия момент, когато излезе конят на манежа, хората ахкат. Той се казва Лиосо и е от андалуска порода. Продължавам да надграждам върху този номер, той е моята гордост“.
Малеволти допълва: „И в останалите жанрове продължаваме да правим нововъведения. Искаме всеки път публиката, когато ни посети, да види нещо ново, различно, да сме разнообразни. Ние предлагаме традиционна циркова програма, но имаме едно мерило – интернационалните сцени, които могат да се видят в галаспектаклите и цирковите фестивали, където можеш да видиш най-доброто на едно място. Винаги сме целеустремени и надграждаме във всички жанрове“.
Джигити
Самата Лукреция от малка е учена на джигитовка, когато ездачът прави сложни номера върху препускащия кон. Тя споделя с „Телеграф“: „С моите деца представяме джигитовка по прабългарски традиционни конни игри. Децата ми също от много малки са закърмени с любов към конете. На по-млади години аз изпълнявах солова джигитовка на коне. Това е забравен жанр и не само у нас, в България, а по целия свят. Има много малко трупи, които я правят. Сега са много малко такива номера и аз много се гордея с двете си деца, защото правят много сложни номера върху коня. Дъщерята Лучия е на 9, синът Максимилиан е на 13 г. И те като мен израснаха в цирковата атмосфера, с животни около тях. Научиха се да обичат и обгрижват животните. Грижа ги е като цяло за цирковото изкуство и всичко това, което представят на манежа“.
Гордост
Лукреция казва: „Мога само да се хваля от децата си. Трудолюбиви, примерни. В училище влагат старание. Затова с цирка през по-голямата част от годината сме в София. Не искам да учат онлайн. При мен ученето бе много сложно. До трети клас бях в България като частна ученичка, връщах се и полагах изпити, беше сложно. Заминах в Италия и останах там години наред. Бях записана в италианско училище. Там има друга система.
Във всеки град, който е посетен от цирка – независимо колко дълго време стои, седмица или месец – най-близкото училище е задължено да приеме децата на цирка или на лунапарка. Така учех една седмица в един град, следващите две – в друг, и постоянно сменях училищата. Някъде бяха по-напред с материала, другаде - по-назад. Бе много трудно, постоянно полагах изпити, на няколко месеца. Справих се, но не бих го причинила на моите деца. Така се съобразяваме с образованието им и с цирка сме в София през учебната година, а само по време на ваканцията обикаляме из страната“.
Камък
Лукреция обяснява: „В момента цирковете в България са доста повече от това, което бяха преди десетина години. Преди бяха малко на брой, но големи, а сега са повече, но са малки, семейни циркове. Този бизнес оцелява по-лесно, когато е семеен“.
Двамата със съпруга й Момчил Колев се знаели от години, преди да станат семейство. Случило се така, че се засекли веднъж. Той се върнал от Америка, където играел в най-големия цирк, а тя се завърнала от Израел. Тогава изведнъж пламнала любовта. А след време решили да задълбочат връзката си. Малеволти отсича: „И двамата бяхме пътували предостатъчно в чужбина и бяхме на мнение, че ще си останем в родината и искаме да създадем семейство. Камъкът си тежи на мястото. За нас и нашите деца би било най-добре да си останем в България. Така съпругът ми създаде цирк „Колозеум“ през 2007 г.“.
Името идва от „кръг“ и легендарния древноримски Колизеум. Лукреция добавя: „Това бяха двете неща, с които се съобразихме при избора на име. В основата са конете, цирковият манеж е кръгъл, за да тичат конете по него. А и да напомня за Колизеума. Има други циркове по света, които се наричат „Колизеум“, но нашият е малко по-различен, звучеше ни много благозвучно. Преведохме го буквално от „колосеум“, но го изписваме на български „Колозеум“.
Водещ на програмата и участник моторист в „Глобусът на смъртта“ е съпругът на Лукреция Момчил Колев. Братовчед й Марио Малеволти със своята майка са супер атракция в световния номер „Колелото на смъртта“. Запитана как зрителите могат да разберат къде и кога са представленията на цирк „Колозеум“, Лукреция отговаря - на страницата във Фейсбук, там пише кога и къде са спектаклите.
Случки
Лукреция разказва, че има случки, когато някое животно не е в настроение и може да пропусне да изпълни някой елемент: „Но ние продължаваме нататък. Идеята е публиката да не разбере, че е имало нещо пропуснато. По-лоши са паданията от конете.
Аз съм имала падания - от коня, с коня, под коня. Тогава са по-неприятни случките. Случвало ми се е стремето да се скъса по време на номер – падаш, изтупваш се и ако няма нищо счупено, продължаваш нататък. Но ние сме професионалисти и трябва да се държим като такива. Трябва да съхраним не само нашето здраве, а и това на конете и животните“.
После допълва: „Уча децата си да предвидят какво може да се случи. Например, когато конят тича и в някоя от близките до манежа ложи дете размахва балонче, конят се подплашва – може да забърза или да спре рязко. Трябва да очакват и да са готови да реагират своевременно, така че да успокоят коня и да продължат с номерата“.
Казва, че имат голяма менажерия, дори камила, с която мъжът й прави номера. Лукреция обяснява: „В миналото съм работила с какви ли не животни. В момента имаме номера с кучета, котки и гълъби. И последното ми нововъведение е как котка язди пони. Котката е съвсем доброволно в този номер, не я връзваме. Тя си язди понито, независимо дали то галопира или тича на тръс. Там постигнахме страхотно доверие и разбирателство между котката и понито. Но с тази котка те бързо се опознаха. Тя знае, че понито няма да я ухапе, а само я души, понито разбра, че котката няма да го одращи. По-скоро понито командва. Тичат натам, където то реши. А тя няма глас в този момент и само язди, но й харесва“.
Наградиха я за изкуство
Тази година Лукреция Малеволти получи наградата от Съюза на българските артисти за постижения в цирковото изкуство.
Тя каза пред „Телеграф“: „Наградата е голяма гордост. Радвам се, че получих това признание от моите колеги. Аз си мечтаех някой ден моят труд да бъде оценен, особено за конната дресура и акробатиката с коне. Наградата е за това. Много се радвам и се гордея“.
После продължава: „Дължа тази обич, която изпитвам към цирка, конете и животните, на баща си. От невръстна съм израснала с конната трупа на татко. Конете са неразделна част от моя живот и са най-голямата ми страст. Към тях съм вложила най-голямо усърдие и страст – първо към акробатиката с коне и след това в дресурата. За мен е много голямо удоволствието, че получих тази награда точно за този жанр, защото съм изпълнявала много други неща – и въздушна гимнастика на воали, и хула хоп, и въздушна акробатика на халки и т.н.“.
Георги П. Димитров
