К олекционерът и преподавател в Русенския университет д-р Десислав Гечев показа в изложба лула със своя образ.
Нарича творението си опит за автопортрет, изработен от блокче морска пяна, подарено му от приятел. Дали лулата или по-точно тази част от нея, наречена огнище, прилича на своя създател, ще могат да преценят онези, които разгледат любопитната изложба с над 100 експоната в Русенския музей. Тя по никакъв начин не поощрява ползването на предмета, а по-скоро го показва като произведение на изкуството. Защото, за да се изработи една красива лула, са нужни майсторлък и сериозни познания, каквито несъмнено авторът на изложбата притежава. Д-р Десислав Гечев е сред малцината у нас, които изработват лули.
История
Любителите на предметите с „потекло“ ще останат разочаровани, защото не се знае историята на нито една от закупените от колекционера лули. „От кого са били използвани преди това е извън моите интереси. Една лула достатъчно много ми говори сама по себе си – аз гледам как е свързано огнището с димния канал, как е изработен мундщукът, а подробностите, свързани с нейната история, не ме интересуват. Това е все едно човек да се интересува от предишния живот на жена си, вместо да се радва, че към момента тя е с него“, обясни пред „Телеграф“ русенецът, който е график и преподавател в катедрата „Промишлен дизайн“. С хобито му да изработва и колекционира лули е свързан и дисертационният му труд за присъждане на докторска степен. За непознавачите твърде любопитна е и информацията за материалите, от които се правят най-качествените лули. В днешно време най-често се използва дървото бриар, торфеният дъб (морта) и морската пяна. В една от витрините е показана морта на около 4000 години и парче от бриар, които все един ден ще се превърнат в изящни лули.
Дарение
„Мортата е дървесина, попаднала в торфени блата, където поради липса на кислород се съхранява много дълги години. Бриарът е дърво джудже, от което за направата на лули се използва само една част между кореновата система и стъблото, а морската пяна е минерал, образуван от черупчести организми, полепнали към някоя скала. Те се отделят от нея и тъй като са по-леки, се задържат на повърхността“, обясни д-р Гечев. В миналото красиви лули са се изработвали от порцелан, глина, различни дървесни видове. От тях най-подходяща е крушата, но се използва и череша. В експозицията е показана и характерната улмска лула, наречена на град Улм. Тези лули са едни от най-скъпите, появят ли се на пазара, казва колекционерът. След края на изложбата той ще дари порцелановите си лули за обогатяване на колекцията на Историческия музей. В експозицията са показани и лули от стария Русчук, част от фондовете на музея. Знае се, че в миналото в града са се изработвали лули и дори една улица е носела името „Луларска“. „Пушенето на лула е ритуал, усамотение, предразполагащо към размисли“, казва д-р Десислав Гечев.
Жанета Йорданова
