- Г-н Генчев, защо оттеглихте филма си за Ботев от надпреварата „Златна роза“ във Варна?
- Защото филмът не е харесан от селектиращите програмата на фестивала с доводи, че е бил дълъг, че не бил значим. Това е моят протест против тази система, против това, което прави един програмист. Ето например в графата за национална значимост на филма „Ботев“ срещу него са записани 0 точки. Как може така?!
- Кой е този програмист?
- Програмистът е Милко Лазаров, той е програмист в Дома на киното, което е на кинодейците. Той не е филмов критик, той там е програмист.
- Знаят го също и като режисьор, но на „Златна роза“ не ходят ли всички филми?
- Не! Само финансираните от Националния филмов център (НФЦ). Това са финансираните държавни филми, а такъв фестивал трябва да е за всички български филми. Целият зор е да се елиминират такива създатели като моя милост, защото има една клауза още при кандидатстване за субсидия от НФЦ, която изисква участие на фестивали и дават за това 10 точки от възможни 78. При положение, че те не те допускат на фестивал, а после те санкционират, нямаш участие... Това са вътрешни игри за получаване на пари и субсидии.
- Сигурен съм, че вашият филм е гледан поне колкото други 10, взети заедно, от финансираните, така ли е?
- Филмът е гледан официално от 70-80 хиляди зрители, но най-интересното е, че си го предават като щафета. Ще го пуснат и по БНТ за 6 януари, за рождения ден на Ботев. Аз от публика не се оплаквам, недоволствам от тия странни процеси, които са си пробили път в НФЦ, от тая битка за пари, която ми прилича на един ресторант, където се търкалят пияни и презадоволени хора и един от тях от време на време хвърля банкноти и те лазят долу за тях.
- А ако от НФЦ кажат, че Максим Генчев си оттегля филма, защото знае как няма никакъв шанс да спечели?
- Аз не си правя въобще илюзии, че мога да спечеля при тези условия „Златна роза“. Това може да го направи Виктор Божинов, който вади слаб филм и понеже знае, че не може да се класира за „Оскар“, го изважда от надпреварата и си прави реклама. Аз не страдам от такива работи, защото предварително зная, че няма да ми дадат награда.
- Нали и преди сте били на „Златна роза“?
- Явявал съм се на предишни издания на „Златна роза“ и винаги съм бил хулен. Зная каква е нагласата. Това са десет филмови критици, режисьори, за които никой не знае нищо, но те от данъците, които аз съм платил за моите седем филма - има половин милион лева вероятно, който държавата е взела от мен като данъци - и благодарение на които се провеждат тези фестивали. Поне от уважение към така да се каже „домакинството мое“ биха си позволили да не ме плюят така. Но те плюят.
- Не е ли пиар за вас това?
- Аз не си правя от това пиар, а демонстрирам моето несъгласие с функционирането на НФЦ по този начин. Трябва да се махнат тези комисии, трябва Министерството на културата да стане държавен продуцент на филми, които реално ще бъдат снимани. Да се правят конкурси за сценарии по определена тема. Примерно Министерството на културата обявява конкурс за най-добър сценарий. Предложенията се проверяват анонимно от критици, писатели, учители, ако щеш и инженери и т.н., от хора, които са съгласни да изчетат и да класират сценариите. След което Министерството на културата като собственик на тези филми и главен продуцент трябва да прави конкурси за фирма, която може да се справи най-добре с определен сценарий. Да бъде заснет един епизод, струва 2-3 хиляди лева. И се сравнява кой е най-добрият вариант, кой е така да се каже българският Тарантино, който от стандартен боклук, каквито са сценариите му, може да направи световно кино. И оттам нататък да се създават филми.
А сега продуцентът ще вземе един милион лева от НФЦ и принципът е тоя - който е в комисия днес, утре той взима и обратното. Въртят се ротативно едни хора. То, ако видиш, че за 1 милион лева субсидия е направен филм, който не може да докара и 100 000 лева приход, направи сметка къде са отишли парите! Те реално не живеят от приходите от един филм, а от субсидията. Това е някаква странна благотворителност, раздаване на пари от определени хора. И тази практика трябва генерално да се разруши!
- Спомням си как преди години в. „Телеграф“ писа за един филм, който по официални данни имаше точно и само 19 продадени билета за целия си период на показване повече от година, а бе спечелил субсидията на НФЦ. Май има някакви сходства?
- А сега тази година има филми, които и 19 билета не могат да продадат. Ако се поинтересувате за „Златна роза“ например, ще видите чудовищни неща. Даже един човек от журито, когото притиснах очи в очи и всичко си разказа, ми каза: „Макско, гласувах против филм, в който две момиченца са влюбени в едно момченце и му събуват гащите, за да му видят пишката. И това нещо сега ще бъде показано на „Златна роза“. Казва ми, че бил против, но другите двама в комисията го одобрили, защото са приятели с режисьора. Това не се прави така. „Ботев“ може и да няма голяма художествена стойност, но той има образователна. Децата пишат есета за него. Най-краткото от над 700 есета, които сме получили в офиса, е от само три думи: „Аз съм Ботев!“. Това дори не е есе, а впечатление. Детето е от пети клас в Шумен и то е щастливо да види филма. Ние не очаквахме, че точно детската аудитория и 15-16-годишните ще гледат филма с разбиране. Но точно това е целта на киното на историческа тема.
- Защо така става, че вашите филми хората ги гледат, а журито все не ги харесва?
- Моите филми - за Левски, за Ботев, „Гераците“... - всичко е направено със селски, с народни пари. А това е заплаха за самото НФЦ, защото те седят до пенсия и кандидатстват всяка година. А стандартът е такъв: държавата трябва да те финансира и ти да не положиш никакви усилия, а само да изхарчиш пари и после да ги отчетеш с фактури. Това е абсолютно порочна практика, която трябва да се прекрати! И аз реално с тези филми застрашавам тази тяхна надежда ли е, мечта ли е, сигурност ли е, какво е - не знам. Реално аз съм нещо или като Левски, или като ЦСКА - но съм все от лошия отбор, от хуления.
- То така явно се получава, че бюрокрацията произвежда бюрокрация и в един момент режисьорите стават бюрократи?
- Има такова нещо. Аз горчиво разглеждам този феномен и 15 години, ако бях чакал субсидии и да се подмазвам и харесвам на тоя и оня, за да ми гласува субсидия, нямаше да съм създал нищо. А имам седем филма.
- А нов проект готвите ли?
- Мога да се похваля, че и аз спечелих конкурс, но в БНТ и сега ще правя филм за Иван Александър. Да, малко пари са, но все пак са държавна помощ.
- Иван Александър все пак не изисква ли доста пари, поне за изгледите от едно време, за костюмите?
- Има костюми в Разградския театър, във Велоктърновския има също... А и в БНТ има доста костюми, ще успеем нещо да направим. Кастингът ми е добър. Историята е по Иван Вазов, стабилен сценарий. CGI ще изисква доста разходи - ще искам да ми нарисуват Царевец, какъвто е бил, да възстановим визията на старо Търново и т.н. Ще бъде много красива приказка, сигурен съм в това.
- А пробвали ли сте с американските компании тук?
- Много години работех тук с тях като актьор. Второкласни екшъни, но за пари. Те дори ми предложиха да направят един документален филм за Левски, като използват кадрите от игралния ми филм. Но с американски режисьори, аз отказах. Какво ще правят американски режисьори с Левски?!
Те не дават пари, те взимат. Това са бизнес формации в най-добрия смисъл на думата, които влагат $250 000 в един филм и печелят $250 000 горница от продажби. Те си имат осигурени предварителни пазари за тези филми и са спокойни. Произвеждат по един филм на месец. Собствениците си заделят чисто по два милиона за себе си. Това ги устройва. Женят се за българки, щастливи са...
- Нали ще правите филм и за Караджата, това ще бъде следващият филм за революционерите ли?
- „Караджата“ ще бъде заснет по същия начин, с дарения от хората. Сигурен съм, че от НФЦ няма да ми дадат пари, но аз ще си кандидатствам и есента пак ще се посмеем с какви аргументи са ми отказали. В разговор Хитов казва: „Не е време за хайдутлък, време е за дипломация.“ А Караджата отвръща: „Когато играе този куршум, няма дипломация, това е работата“. Ще направя героя и романтичен. Вече съм набелязал две момчета и искам да видя кое от тях ще се справя по-добре на снимките. Защото Караджата трябва да е борец. Не искам да ползвам дубльор, а да видя как актьорът ще пребори големия турски пехливанин, откъдето тръгват гоненията срещу Караджата и т.н. Ще има любовна история вътре, ще има революционна дейност, ще бъде много атрактивен. Искам да запаля младите хора да бъдат малко по-смели в любовта си към родината. Моята патетика е в тази посока като режисьор.
- Благодаря ви много за интервюто, хората си харесват вашите филми, дано и някой критик вземе да ги хареса.
-А, не! Не! Ако вземат, че ми харесат критиците филмите, значи съм вече много, много загазил. Но за хората ще кажа, че на 19 август в Банкя, вход свободен, Евгени Будинов организира фестивал и там ще покажем „Ботев“ от 21 ч. Ето това е хубавата новина!
ТОВА Е ТОЙ
Роден на 28 септември 1958 г. във Видин
Завършва ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) при проф. Крикор Азарян
Специализира режисура и актьорско майсторство в „Санг Хмьонг Хакьо“ Сеул, Южна Корея, в школата на мис Ким Па, провел е практически занимания по системата на Лий Страсбърг с американски преподаватели
Има над 60 роли в Драматичен театър-Пловдив, ДКТ-Пазарджик, Театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, гастролира в Народен театър „Иван Вазов“, Военен театър, Театър „19“ и театър „Сълза и смях“
Снима се в наши и чуждестранни филмови и тв продукции. За целта говори на английски и руски, има умения по карате, класическа борба, фехтовка, шофиране, бойно каскадьорство
Режисьор е на 7 филма, сред които са „Дякон Левски“, „Гераците“, „Друг“ и др.
Георги П. Димитров
