- Г-н Геновски, вчера бе предпремиерата на дебютния ви пълнометражен филм „Заведи ме вкъщи“ на фестивала Синелибри. Той е адаптация по едноименната книга на Михаил Вешим. Вече бе представен и на фестивала „Златна роза“, какви са първите отзиви от критиката и публиката?
- За момента отзивите са много положителни, което много ме радва, малко ме и изненадва, все очаквах някой да нахули филма, но поне за момента не се е случило. За мен обаче е по-любопитно да наблюдавам как хората реагират, докато гледат филма, и виждам, че историята успява да ги развълнува – смеят се, голяма част от публиката плаче в един определен момент. Успяваме да им предадем емоция, което е прекрасно.
Асен е в главната роля във филма, а режисьорът го определя като много ярък актьор, с много силна енергия
- Нека ви върна във времето назад. Как се роди идеята за този филм?
- Книгата на Михаил Вешим ми беше препоръчана преди 4-5 години от моя учител по режисура проф. Дочо Боджаков. Той и Мишо са работили заедно по „Английският съсед“. Две неща веднага ме грабнаха – актуалността на темата за фалшивия блясък и фактът, че историята се разказва през призмата на дете. След това сценарият претърпя множество промени, доста дълъг процес на адаптация беше. С Вешим обаче се сработихме много бързо, според мен се уцелихме и като чувство за хумор. Аз много харесвам в неговите истории, че те са забавни, но в същото време третират важни и драматични теми, включват и социален коментар.
- Лесно ли взехте решение за актьорския каст?
- За по-голямата част от ролите нямах никакви колебания. Много от ролите са писани и развивани с идея за конкретен актьор, който да ги изпълни, такива са на Койна Русева, Албена Колева, Китодар Тодоров. Много беше важен изборът на Асен Блатечки, който изпълнява една от главните роли, защото той е много ярък актьор, с много силна енергия, трябваше да се изберат актьори, които да стоят адекватно до него. Разбира се, много важно беше пък Асен Блатечки и момчето, което влиза в ролята на Ян, да си паснат.
- Дебют в главна роля прави и малкият Алекс Маринов, как избрахте именно него за образа на Ян?
- След много дълъг кастинг. Търсенето на актьор за ролята на Ян беше приключение, което отне повече от половин година. Пробвахме стотици деца. В един момент бях убеден, че имам двама фаворити за ролята на Ян и дори се бях успокоил. След това, по време на пробните снимки, разбрах, че макар да са много талантливи, с тях не мога да създавам този Ян, който бих искал. Всичко започна отначало. В един момент с част от екипа посетихме школата на Петър Върбанов, където видях Алекс. Много бързо ми привлече вниманието, най-вече от начина, по който общуваше с другите деца, когато не е на сцена – имаше страхотно излъчване и енергия. След това Алекс мина 5-6 кръга на кастинга. Той се справи страхотно с ролята на филма, аз се гордея с него и съм сигурен, че ще има страхотно бъдеще като актьор.
Търсил малкия Алекс половин година.
- Със сигурност по време на снимачния процес е имало много интересни случки, има ли някоя, която се откроява и винаги ще помните?
- Има много случки, които бяха забавни или странни. Със сигурност винаги ще помня снимките на автоморгата. Беше много студено, спомням си, че снимахме на минус 14 градуса. В същото време бях много щастлив, защото тъкмо беше навалял доста сняг и автоморгата изглеждаше много красиво (хората ще си кажат – „тоя не е добре“), по-красиво, отколкото си я бях представял. Още повече че там строихме нещо като космически кораб, което само по себе си, носеше нещо вълшебно.
Забавен случай беше, когато Алекс трябваше да се натъпче със сладки в една от сцените. След като го направи няколко пъти, изведнъж стана супер хиперактивен и не можеше да се спре да се смее.
За всички родители това не е особена изненада, но за мен беше.
- Кой беше най-трудният момент по време на реализацията на проекта?
- От постановъчна и продукционна гледна точка най-трудно беше да поставим билборд върху покрив на сграда, а на върха на билборда да заснемем сцена с Алекс и Асен през зимата, през нощта и при силен вятър. Загатваме за тази сцена в трейлъра, който, надявам се, вашите читатели вече са гледали.
За мен лично беше предизвикателство да издържа две поредни нощи, когато бях с много висока температура. Точно тогава снимахме много дълги и тежки сцени. Честно казано, почти не си спомням снимачния процес, но съм изненадващо доволен от резултата.
- „Заведи ме вкъщи“ тръгва по кината в цялата страна от 22 ноември, какво да очакват зрителите?
- Зрителите могат да очакват вълнуващ филм, подходящ за цялото семейство. Филм, който смесва тъжното и смешното, както се случва и в живота. Имаме една различна коледна история, разказана с любимите български актьори.
- Интересно ли беше за вас да правите филм по книга?
- Беше ми много интересно и много ми хареса. Добрите писатели изграждат цялостен свят, който съществува по собствените си правила, има особеностите си, а персонажите присъстват органично в него. Създават ярки образи и интересни истории. Имайки тези елементи, сравнително лесно мога да ги адаптирам за екран. Разбира се, аз имах и голям късмет, защото Мишо знаеше, че много неща трябва да променим, за да стане историята адекватна за филм – махахме и добавяхме персонажи, променяхме цели сюжетни линии, дори сменихме финала.
- Бихте ли се захванали с нов такъв проект?
- Не само бих, но вече съм се захванал. В момента работя с трима много добри и много различни български писатели. Имам и нов филмов проект, отново с участието на деца и насочен към деца, който сега ще се бори за финансиране на конкурсните сесии на Национален филмов център. Историята е много забавна, а в същото време и много образователна, така че стискайте палци да успеем да получим финансова помощ, за да я разкажем.
- Имате и изключително силен документален филм за неразказаната история на Иван Вазов - „Съдия след игото“. Смятате ли да обърнете внимание и на непознати истории от живота на други наши будители и поети?
- Към момента съм се насочил към други истории. Ако става въпрос за документално кино, отново заедно с Михаил Вешим като сценарист и Мартичка Божилова като продуцент работим върху документалния филм Bear with me, който представя една нетипична любовна история между две баби – бивша европейска циркова звезда и кафява мечка. Двете живеят на паркинга на частен зоопарк в Нидерландия, а жената може да остане там, докато мечката е жива. За щастие към филма, макар и все още незавършен, има голям международен интерес, включително наши ко-продуценти са ZDF/Arte. Филмът ще бъде представен през 2025 година.
- Вие сте преподавател по режисура в НАТФИЗ, кое е най-важното, което трябва да притежава един студент, за да постигне успех в професията си?
- Режисурата е мултидисциплинарна професия, съответно трябва да притежава и да придобие множество знания и умения. Трудно може да се отличи само едно качество, а и успехът в нашите професии е условно понятие, защото може да бъде измерен по много критерии. Има една шега, която съдържа и голяма доза истина – каква е разликата между успешния и талантливия режисьор?
Първият има богати родители.
- Как оценявате идващото поколение режисьори и актьори?
- Имам удоволствието да преподавам и специалността „Актьорство в екранните изкуства“, което ми помага да добивам много точно впечатление за новите поколения актьори и съм много позитивно настроен. Имаме много ярки и много различни таланти. При режисьорите също се виждат изключителни млади артисти, доказателство е и фактът, че през последните няколко години два студентски филма от НАТФИЗ получиха номинации за студентски Оскари.
- Има ли в България бъдеще за киното, културата и таланта?
- Ако държавната политика се промени и управляващите осъзнаят смисъла от културата – бъдеще ще има. Към момента усещането ми е, че културата в техните очи не само не е приоритет, а им изглежда като излишен разход.
Мартин Геновски
Това е той:
*Роден е на 6 юли
* Доктор по киноизкуство, бакалавър по филмова режисура, магистър по продуцентство
* Преподава филмова режисура и актьорство в екранните изкуства в НАТФИЗ
* С над 15 години опит в медии - печат, радио и телевизия
*Има множество номинации и награди на български и международни филмови фестивали
*На 22 ноември 2024 г. първият му пълнометражен филм „Заведи ме вкъщи“ ще тръгне по кината в цялата страна
Елизабет Методиева
