- Г-н Веснаков, дебютният ви пълнометражен филм „Уроци по немски“ вече е в кината. Идеята за неговото създаване обаче датира отпреди повече 10 години. Разкажете ни какво се случи през всичкото това време.
- Случиха се толкова много неща, че ако сега ги изброим, списъкът ще звучи преекспонирано и нереалистично, но… пандемията, войната, политическата криза, в която се намира България от дълго време, навлизането на изкуствения интелект. Все неща, които ежедневно променят живота ни. Аз също се промених и това нямаше как да не се отрази върху сценария на филма, който претърпя драстични промени в движение.
- Казвате, че разказвате история, която е вдъхновена от вашия живот. Доколко сюжетните линии са реални и има ли биографичен момент в някоя от тях?
- Когато човек създава художествено произведение, без значение дали пише книга, сценарий за филм или се изразява чрез друга форма на изкуство, вглеждането в себе си е неизбежен процес, който няма как да бъде пропуснат. Искаше ми се да има документална достоверност в отношенията между героите във филма. Но да кажа, че историята е автобиографична би било спекулация и опит за търсене на евтина сензация. По-скоро историята и съдбата на Никола отразяват какъв не бих искал да бъда.
- За локация на снимките използвате крайните софийски квартали, в които реално живеят голяма част от софиянци. Носят ли носталгия панелните блокове и старите соцапартаменти, в които живеят героите?
- Носят не само носталгия, за мен носят и чувство на уют, топлина и усещане за пространство, в което принадлежа. Това е средата, в която съм се формирал като личност и в която е преминала по-голямата част от съзнателния ми живот. Едва ли някога ще се разделя емоционално с тези части на София, дори вече да не живея там.
- „Уроци по немски“ ли е българската действителност днес?
- Българската действителност е урок по оцеляване и нагаждане към враждебна среда. При нас мащабът е прекалено малък, а когато всички се познават, това прави нещата изключително лесно манипулируеми. Въпреки това аз смятам, че последните години нашето общество като че ли започна да поглежда назад и да търси уроци в миналото си.
- Какви според вас са причините за всичката тази несигурност и противоречия у точно това поколение?
- Свободата е едно от най-важните неща в живота на човек, но свободията и безнаказаността ме плашат. А несигурността според мен идва от скоростта, с която сме започнали да живеем. Всичко се случва толкова бързо и ако не си отдаден сто процента на това, което правиш, 24 часа в денонощието, ежедневието някак те изхвърля встрани и се превръщаш в аутсайдер.
- Изборът на Юлиан Вергов за ролята на Никола според мен е удар в десетката, защото го виждаме в една различна светлина. Защо избрахте именно него и доколко той промени образа към повече плътност?
- Изборът на Юлиан Вергов за ролята на Никола беше интуитивен. С него работихме дълго в „Откраднат живот“ и помежду ни се създаде химия, която или се случва, или не. Аз обичам да експериментирам в работния процес, ненавиждам репетициите пред камера, а това се хареса и на Юли и нещата някак се напаснаха от само себе си. Да не забравяме и колко талантлив актьор е той. А и аз винаги съм вярвал, че на актьорите трябва да се дава шанс постоянно да изненадват и да разкриват нови и нови лица пред публиката. Поради същия принцип държах Захари Бахаров да изпълнява главната роля в „Денят на бащата“, а скоро ще може да видите и Димитър Рачков в ново, драматично амплоа, в един чисто нов тв сериал - „Всичко за сина ми“, който предстои да излезе.
- Има ли реален прототип в живота Никола или това е събирателен образ?
- Никола е събирателен образ на всички пукнатини и задъхвания в ежедневието ни. Той понася върху плещите си всички грешни избори, които правим, и на моменти се усеща така, сякаш трябва сам да изкупи греховете на всички ни. Дали ще успее, зрителите ще разберат, ако гледат филма.
- Целият актьорски състав е изключително добре подбран. Как се работи с легенди като Васил Банов, Меглена Караламбова и покойния Иван Налбантов?
- С толкова добри актьори се работи и лесно, и трудно, от една страна, те са много добри в това, което правят, но са и много взискателни, защото не приемат работата си за даденост, а се борят за всяка реплика и всяко едно свое движение пред камерата. Разбира се, за мен беше огромна чест да работя с такива актьори и завинаги ще им бъда благодарен, че застанаха до мен и ми помогнаха заедно да реализираме този толкова труден филм.
- А защо се спряхте на рапъра Fyre, който в последно време е изключително актуален?
- Първо, защото намерих визуална прилика между него и Юлиан, те са баща и син в историята, но основната причина бе, че когато се запознахме, Оги се оказа едно изключително ерудирано и образовано младо момче, което страшно ме респектира с начина, по който мисли и възприема нещата. Живот и здраве, се надявам скоро да имаме новини и за световната премиера на втория ми игрален филм „Безветрие”, в него Fyre изпълнява главната роля.
- „Уроци по немски“ е и последният пълнометражен филм на Йосиф Шамли…
- За жалост така се случи… Йосиф беше много талантлив и отдаден на професията актьор. Имах късмета да работя с него и в доста телевизионни проекти и съм го запомнил с това, че винаги, когато беше на терен, се чувствах изключително спокоен и вдъхновен от присъствието му.
- На 29 февруари ви предстои и друга премиера – продължението на сериала на NOVA „Дяволското гърло“, което носи името „Есента на демона“. Къде ще отведе сюжетът този път Мия Язова и Филип Чанов?
- Мия Язова и Филип Чанов се озовават в старопрестолната столица на България - Велико Търново, и се сблъскват с извратения ум на един сериен убиец, който започва да тормози тях и града като цяло. Историята в новия сезон е по-брутална от предишната, но отново сме се опитали да я разкажем по красив и увлекателен начин.
- „Есента на демона“ е първият носител на „Златна роза“ в категория „Филмови сериали“, която НФЦ въведе миналата година. Как се оценява сериал на филмов фестивал, какво гледа журито?
- Според мен журито оценява сериалите така, както оценява и филмите, не би трябвало да има разлика. Важното е дали историята е искрена, дали от художествена гледна точка продукцията е реализирана адекватно и предполагам, че изключително високо се цени дали авторите са готови да поемат рискове и да се опитат да надскочат възможностите, с които разполагат.
- Казвате, че всеки път стига донякъде и човек трябва да поеме по нов път. Вие по кой път сте поели в момента?
- По пътя, в който трудно вече бих могъл да направя компромис с нещо. Както в професионален, така и в личен план. С напредване на времето, което ни е отредено да прекараме на Земята, човек си дава сметка, че едно от най-важните неща е да бъде честен с другите. Колкото и трудно и болезнено да е това. Само така можеш да бъдеш честен и със себе си.
- Една от големите теми в „Уроци по немски“ е за времето и как го използваме. Вие самият работите по толкова много проекти. Остава ли ви време за вас и как обичате да го прекарвате?
- Опитвам се да се потапям във времето, а не да мисля за това как минава. На моменти няма време за нищо, в други като че ли нищо не се случва. Но това, което ми помага да се боря с него, е фотографията. Когато имам възможност, излизам и снимам, работя върху личен проект, който се занимава именно с това да изследва какви отпечатъци оставя времето. Може би в някакъв момент ще го споделя с хората.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“?
- Пожелавам им да бъдат вдъхновени и да намират нови форми на смисъл в ежедневието си. Без значение дали са под формата на изкуство или нещо друго.
ТОВА Е ТОЙ:
-Роден е през 1987 г. в София.
-Завършва специалност „Кино“ в Нов български университет
-Първият му късометражен филм „Влакове“ печели наградата „Джеймисън“ на София Филм Фест 2011
-Работи по сериалите „Дяволското гърло“, „Денят на бащата“, „Откраднат живот“ и „Есента на демона“
-Автор на късометражните филми „Влакове“ (2011), „Парафиненият принц“ (2012), „Чест“ (2013), „Зевс“ (2015)
Екатерина Томова
