- Г-н Божинов, честита Нова година! С какво ще запомните изминалата 2022 година?
- 2022 година беше добра година за мен! Имах премиера на филма „Бягство“ и след това почти цялата година се занимавах със сериала „Вина“, който зрителите на БНТ 1 могат да гледат от 5 януари от 21 ч. всеки четвъртък. Надявам се, че ще им е интересно! Работата ми по този проект започна още през 2021 г. със сценария и подготовката, а снимките започнаха през април. Снимахме до средата на юли и след това монтаж почти до края на годината. Сериалът е готов и остава само зрителите да го видят.
- Започвате 2023 г. с премиера! Разкажете ни за приключението, наречено „Вина“, което ще можем да проследим в 12 епизода. Излязохте ли извън зоната си на комфорт с този проект?
- Напротив! Дори намерих комфорт в тази зона. Преди да започна работа по този сериал, не пиех вино. Винаги гледам да се занимавам с история, която на мен първо да ми е интересна, т.е. да изисква да се потопиш в нея. Заедно със сценаристите Ваня Николова, Нели Димитрова и Екатерина Николова се отдадохме два месеца на проучване. То си беше абсолютно в зоната на комфорт, защото ние обикаляхме по различни изби и се срещахме с най-различни много интересни хора, които ни разказваха за този свят, за професията, за занаята, за тънкостите. Ние не правим документален филм за винопроизводството и ни интересуваха по-скоро човешките взаимоотношения на този фон. Искахме историята да дойде оттам, а не ние да съчиним нещо и да го нагласим. Така се срещнахме със семейство Зикатанови, които много ни помогнаха. В началото бяха малко скептични. Винарите са много интересни. В началото те посрещат много резервирано. Ако не си турист, към които те си имат подход, а се ровиш и интересуваш малко повече от тях, в началото са по-сдържани. Но когато усетиха, че ние сме напълно открити и честни в това, което искаме да направим, станаха различни. Разказаха ни много истински истории, които станаха гръбнакът на нашия сюжет. Много хора се включиха в сериала като консултанти. Бих искал да благодаря на Вили Гълъбова, която е може би най-добрият специалист по вино в България. Тя се нагърби със задачата да изчете всички работни варианти на сценария и да ни казва дали имаме грешки, било то в терминология, или понятия, процеси.
Сериалът е едно пътешествие в света на виното! Не само за ценители, но и за хора, които не пият вино, както бяха аз - за да могат да открият този свят и да им стане интересно. В него има много магия и сетивност. Човек отключва едни нюанси, които може би във всекидневния живот минава през тях. Във виното има и мистерия - когато вземеш една бутилка и не знаеш какво има вътре на дъното. Става ясно, след като го изпиеш (смее се).
- Салвадор Дали казва, че който умее да дегустира, вече не просто пие вино, а опитва тайни. Вие самият какво ново научихте за себе си покрай снимките?
- Процесът на дегустиране не е пиене, не трябва да се бърка. Трябва да нагласиш психофизиката си и да започнеш да обръщаш внимание на неща, на които досега не си обръщал внимание. Всъщност това, което аз лично разбрах за себе си, е, че трябва да се опиташ да обръщаш повече внимание на нюансите на нещата от живота. Тогава се откриват дълбочини, смисли и стойности, които сякаш в забързаното ежедневие просто ги пропускаме. Научих се да бъда малко по-детайлен Другото нещо, което много ми хареса от целия процес, е, че истинският ценител на виното не пие само едно вино. Реално погледнато, всяко вино е различно. Стойностите се разбират, като опитваш различни видове. Затова и се казва, че добрият винар никога не си хвали виното. В сериала ние разказваме една човешка история. От самото заглавие хората си правят връзката с двойния смисъл на думата, което е много хубаво в българския език. „Вина“ не е дълбок, мрачен и тежък сериал, а разглежда едни нормални човешки взаимоотношения в техните екстремни проявления по един позитивен начин. Виното не може да носи негативни чувства.
- Споменахте, че името на сериала е двусмислено. Каква вина изпитват вашите герои?
- Каква вина имат нашите герои, ще разберат зрителите от 5 януари (смее се). Сериалът се опитва да постави въпроси за вината като състояние и да накара хората да се замислят - за нещата, които са се случили през живота и за които трябва да се чувстваме виновни. Това могат да бъдат неща, които сме направили или не сме направили. Чувството за вина означава да прибереш проблема в себе си и да го осмислиш сам за себе си, за да го остойностиш. Вина е, ако изпитващ дискомфорт и усещане, че си направил нещо, с което си засегнал други хора, било то съзнателно или несъзнателно. Това е може би най-лесният път да простиш на себе си и да накараш другите да ти простят. Може би много често в живота се случват неща, за които не си даваме сметка. Те ни атакуват по-късно и тогава се замисляме, че ако се бяха случили по този или онзи начин, може би сега ситуацията щеше да е друга. Даваме възможност на зрителите за свободно ниво на разсъждение по тази тема. Те не трябва да очакват конвенционална история, а активно да участват в нея. Аз съм от тези хора, които смятат, че задачата е зрителят да участва във филмовите проекти, а не просто да седи готовански и да разчита да го разсмеят или разплачат.
- Сериалът е заснет в района край Сандански и Мелник. Как ви посрещнаха местните и как протекоха снимките?
- Този район е един страхотен български край. Така нареченият Югозапад е много интересен. Той има специфични климатични особености, прилича по-скоро на Гърция. След Кресна нещата са други. Това съответно прави условията за производство на вино да са специфични. Неслучайно само там вирее сортът Широка мелнишка лоза. Самата почва е подходяща, както знаем всички, там има един вулкан, който е залял цялата долина. Самата характеристика на почвата дава тази специфика на виното от този район. Хората ни посрещнаха много сърдечно и открито. И от общината в Сандански, и в Мелник, и винопроизводителите, които казват нещо много интересно. Успехът им се дължи на това, че са обединени. Те не гледат на съседа, който също прави вино, като на конкурент. Осъзнали са, че заедно могат да си помагат. Беше много интересно. Имаме няколко сцени, в които вместо статисти сме използвали хората от истинските изби, които са известни в своите среди. Идеята за това е едни хора да се съберат заедно в желанието за индивидуален успех. Това е хубав знак за цялата ни държава, в която всеки води някаква окопна война. Като излязат от окопите, може би ще разберат, че не е война и заедно трябва да свършим една работа.
- Каква работа трябва да свършим?
- Трябва да надграждаме това, което имаме. В България уж е много лесно - всички си казват, че е страхотна държава, защото имаме планини, море, реки... Имаме тази основа, но защо тогава все мрънкаме и все се оплакваме? Значи имаме някакво дълбоко неудовлетворение от всичко. Да, българинът по принцип си е мрънкач, но това, което трябва да постигнем, е да надграждаме. Вярно, че основата, върху която трябва да се гради, е още доста песъчлива. Ние трябва да се борим да създадем основи, а те са правила, които да важат за всички и които се спазват от всички. Манталитетът на келепирлъка и на уреждането, на далаверите и прецакването доста дълго стои в нашето съзнание. Само от нас зависи да направим крачки напред. Ние все седим и чакаме някой да ни оправи и да ни даде пари. А реално имаме всичко. Май проблемът си е изцяло в нас. Трябва да погледнем хората и да знаем, че те не са ни врагове, а всъщност са ни приятели и заедно трябва да направим нещо, за да може нещата в нашата държава да се случат по по-добър начин.
- С приятели работите и по повечето си проекти, включително и „Вина“. Доколко е важен подборът на екипа за успеха на сериала и какви изненади сте ни подготвили в превъплъщенията на екран?
- В киното екипът е като всеки друг, който през годините изгражда взаимоотношения и те не са само на базата на лични приятелства и затова да работим заедно. Точно обратното. Ние сме станали приятели, защото споделяме общи ценности и желание да постигнем удовлетворителен за всички ни резултат. Хората, с които аз от доста време работя заедно, са едни безкрайно талантливи, честни и емоционални хора, които мога да нарека мои приятели. Това са Нина Алтърпамакова, в случая режисьор по монтажа, Мина Кайе, художник по костюмите, Надежда Цветкова, която е изпълнителен продуцент, Петър Дундаков, който написа музиката за сериала, Михаил Дичев, който прави звука. Това е един от малкото проекти, в които не работя с оператора Антон Бакарски, а с Калоян Божилов и Георги Гвоздев, които са изключителни професионалисти. Те добавиха част от своята душа и сърце в този проект. По отношение на актьорите - в главните роли са Владимир Зомбори и Елена Телбис, с които аз до този момент не съм работил. С Елена само за съвсем малко в един друг сериал. Най-ценното е, че виждаш едни хора, които се отдадоха напълно на тази задача. Изключително професионално. Много подготвени. За първи път работя и с Криси Верославова, която изпълнява ролята на Марта. С другите трима се знаем отдавна (смее се) - Михаил Билалов в ролята на Андрей Бончев, Герасим Георгиев-Геро в ролята на чепатия технолог Наско и Параскева Джукелова, която е съпругата на Андрей Бончев. Разбира се, участват и Веселин Калановски, Силвия Лулчева... Има доста лица. Смея да твърдя, че голяма част от сценария е писан именно за тези актьори. Затова и те се чувстваха достатъчно уютно и комфортно в тях.
- В последните няколко месеца от годината вие имахте възможност да прочетете нови проекти за филми в качеството си на председател на втората художествена комисия за игрално кино. Резултатите излязоха преди празниците. Има ли сърдити и този път и реално възможно ли е всички кинаджии да бъдат доволни някой ден?
- Никога не могат да бъдат всички кинаджии доволни. Винаги ще има сърдити. Резултатите са такива, каквито са. Все пак това е резултат от работата на 7-членна комисия. Аз смея да твърдя, че в процедурите, по които протичат тези сесии, има какво да се желае и да се работи, за да се усъвършенстват. Има няколко принципа, които са базово изместени в сегашната система. Надявам се, че през тази година с колегите, които твърдо защитават една точно определена кауза, която не казвам, че е маловажна, а напротив - тя е много важна, ще можем да седнем и да проведем някакви разговори, с които да постигнем баланс. Доста е глупаво да не можем да седнем заедно, а да си говорим през медии и отворени писма. Аз съм привърженик за един открит разговор по тези проблеми. Надявам се, че тази година ще бъде годината, в която проблемите в българското кино ще се успокоят.
- Миналата година проектът ви за игрален филм „Чамъ-кория“ бе порязан за финансиране от НФЦ. Смятате ли да кандидатствате отново?
- Какво значи порязан? Просто имаше хора в тази комисия, които са решили, че няма да пуснат такъв проект за финансиране. Да, ще кандидатствам отново тази година. Смятам, че част от проблемите са именно в тези правила и принципи, които създават условия на определен кръг колеги да лансират други свои колеги. В крайна сметка никой не мисли за това, какво е добре за българското кино. Не трябва да забравяме, че финансирането за българското кино идва от данъците на хората и ние трябва, все пак, да бъдем отговорни и към тях. Тук не става въпрос за евтини наколенки пред зрителя и да му се угажда по някакъв начин. Напротив, аз смятам, че киното трябва да създава един достижим праг за зрителите, а не да се превръща в елементарно средство за забавление. С колегите, ако седнем заедно, ще се окаже, че имаме доста повече общи неща, за които да се борим, отколкото представата, че сме много различни.
- Кои са филмите и сериалите, които ви направиха впечатление тази година?
- Тази година излязоха страхотни филми и сериали. Нещата, които ми направиха впечатление, са „Идиотският триъгълник“ на Йостлунд, „Семейство Фейбелман“ на Спилбърг, който винаги е бил един от големите разказвачи. По отношение на сериалите последно се впечатлих от „Белия лотус“. За три дни изгледах и двата сезона. Разбира се, и „Аватар“, ама то какво да го коментираме. Доколкото разбрах, за една седмица в България е минал 2 млн. лева приход. Страхотно зрелище, историята, според мен, е доста компромисна. Но, както казва и Джеймс Камерън - хората няма да ходят да гледат историята, а да гледат спектакъла. Явно киното се възстановява от пандемията, защото щетите бяха доста сериозни. Сигурен съм, че и тази година ще се появяват интересни и добри заглавия.
- Какви са целите, които сте си поставили за предстоящата 2023 г.?
- Аз май открих, че да си поставяш цели, не е най-важното нещо. Има задачи по-скоро, които трябва да се свършат. Надявам се, че през тази година ще мога да направя крачка към следващия игрален филм. За другото - важното е да сме живи и здрави. Да оцелеем първо от коледно-новогодишните празници, пък после ще видим (смее се).
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Пожелавам им здраве! Това, което искат, да им се случи - да им се случи, но не на всяка цена! Нищо не се постига на всяка цена в този живот. Ако нещата се случат по малко по-естествен път, те ще бъдат ценни и ще издържат малко повече. За да затворим и темата с виното - едно от нещата, които са важни при него, е да се оцени дали то има потенциал за стареене. Нека хората да създават неща, които имат потенциала за стареене.
Това е той:
Роден е на 23 януари 1972 г. в София
Работил е по сериалите „Стъклен дом”, „Под прикритие”, „Столичани в повече”, „Кантора Митрани”, Връзки“, руския „Кости”
Бил е асистент-режисьор на чужди продукции - „Изток Запад”, „Спартак”, „Цезар”, „Мисия Лондон”
Режисьор на филмите „Възвишение”, „Голата истина за група Жигули“ и „Бягство“
Екатерина Томова
