- Г-н Пеев, какво е да си трансплантиран?
- Това е да си жив.
- Близките на пострадали често не дават разрешение органите им да бъдат дадени за трансплантация, така ли е?
- Не е точно така. Просто много рядко ги питат, това е огромният проблем в България. Координаторите в донорските центрове те не работят всички активно, работят няколко човека. Просто трябва координаторите по-често да питат. Смятам, че хората, като бъдат питани, в огромната си част се съгласяват.
- Трябва ли да се направи промяна в закона и всеки човек по презумпция да позволи трансплантация на органи, ако не е дал изричен отказ, а не както е сега?
- Не, според мен законодателството е не по-лошо от това в Испания, а пък те са номер едно в света по брой реализирани донорски ситуации, съответно трансплантации. При нас проблемът е чисто организационен. В България дори и да декларираш приживе съгласие, ако няма кой да реализира тази ситуация, е все едно. Смятам, че в това отношение законът ни е добър.
- На какво отдавате чакащите с месеци и години да бъдат трансплантирани?
- В донорските центрове няма добра организация и не се работи, на това се дължи голямото чакане. Представете си 30 донорски центъра, не половината, 1/3 от тях дават седмично по една ситуация, това означава, че седмично ще имаме 10 донорски ситуации или поне най-малко 30 трансплантации. 10 трансплантации, направени във ВМА от началото на годината, е много малко, но от друга страна, това са 10 спасени човешки живота. Това е много, много малко. В България от началото на годината има под 20 донорски ситуации, което е малко.
- На кое място сме в Европа?
- Ние сме на последно място в абсолютно всички европейски класации в това отношение. Тази година в „Пирогов“ назначиха д-р Христо Христов за координатор и той е дал почти 1/3, ако не половината донорски ситуации от началото на годината в България. Това е живият пример, че си зависи от координатора. Преди това в „Пирогов“ от 2017 г. досега нямаше нито една. Най-активните координатори в България са Сибила Маринова във В. Търново и проф. Вилиян Платиканов в „Св. Марина“ във Варна. Те традиционно реализират донорски ситуации, те дават 2/3 от всички у нас. Преди две седмици имаше донорска ситуация и в Кюстендил. Вижда се някаква светлина в тунела, но е много, много бледа.
- В този ред на мисли центърът по трансплантации на мястото ли си е?
- То няма национален център по трансплантации, има Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, трансплантациите са дирекция към тази мегаагенция. То като няма да се тръгне към развиване на ситуация и да се реализира донорска ситуация, те какво да направят. Те просто администрират. Голямата битка е, ако може отново да върнем да има изпълнителна агенция по трансплантация, както имаше до 2019 г. В законодателната програма на Народното събрание на есенната сесия е включена промяна в Закона за лечебните заведения и се надявам като има такава агенция да сложат начело някой, който наистина разбира и ще го работи това нещо със сърце, за да могат да вървят нещата. Но не това е най-големият проблем.
- А кой е?
- Донор идентификация. Иначе в донорските центрове, когато се установи мозъчна смърт, да може да не се изпускат такива случаи, а да се реализират. Хората по принцип казват да, това е разговор за вътре в семейството.
- Имате ли лична битка, която преследвате?
- Боря се да има повече трансплантации и повече спасени. Самият аз съм с трансплантирано сърце и бъбрек.
- И сте спортист?
- Ходя на състезания по плуване за трансплантирани. Поддържам физически добра форма. Трансплантираните хора могат да бъдат много активни, с всички условности.
- Чувствате ли пълноценен живота си?
- Абсолютно. Даже се шегувам по басейните, когато се засека с младежи, казвам им „хайде да ви видя“. Имам самочувствие на физически добре.
- Ваш лекар е д-р Македонски от болница УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков”?
- Той е участвал в екипа на моята трансплантация. Както се вика, ми е държал сърцето в ръцете си. Ние с него много се обичаме, той ми е приятел. Понеже сме много малко сърдечно трансплантираните в България и в болница „Чирков“ много си ни гледат. Чувствата са взаимни – ние много ги обичаме и уважаваме, те нас също. Още повече хирурзите са друга работа, те са касапи. В случая са свършили добра работа. Щом 10 години съм ок, значи всичко е наред. Всеки ден съм щастлив, че съм жив. Няма смисъл много да се мрънка. Ние и без това се превърнахме в едно мрънкащо общество.
- И двете ли трансплантации са направени на едно място?
- Сърцето е в „Чирков“ през 2013 г., а пък бъбрекът е през 2015 г. в Александровска болница, майка ми е донорът.
- Как се стигна до това да имате нужда от трансплантации?
- След летен вирус през 2011 г. ми спряха бъбреците. После се установи, че и сърцето си е отишло. Наложи се да правя трансплантация. Изкарах огромен късмет, че имаше ситуация и че близките на починал от аневризма в мозъка човек са решили да му дарят органите и по този начин са ме спасили.
- Случилото се промени ли възгледите ви за живота?
- О, много. Абсолютно. Преди това 16 години работех в медии, последно бях главен редактор на „Хасковска Марица“. От 2015 не работя в медиите. Сега се занимавам с различни неща. В момента съм в една фирма за лекарства.
- Говори се за използването на 3D сърце, какво мислите за това бъдеще на медицината?
- Един ден може и да се случи, но все още е въпрос на научната фантастика. Аз съм много за всяко едно нещо, което спасява животи. Какво значение има какво ще е, ако човекът след трансплантацията е жив и живее пълноценно. Има варианти със свински сърца, даже е правена трансплантация. Науката работи.
- Слагат изкуствени сърца у нас, нали?
- Изкуствени сърца има много. Слагат помпи в лявата камера. В България и в момента има хора с изкуствени сърца, но те са само стъпка към трансплантация. Това е един преходен момент да може човек да изкара жив максимално дълго време, докато дочака истинско сърце. Не може вечно да се живее с изкуственото.
- Вие ходите на състезания, кои успехи са важни за вас?
- След като научих, че има такива състезания, взех да ходя, защото там е тържество на живота. Там призовите класирания не са толкова важни. Там е по-важно да отидеш и да се срещнеш с такива като теб, да обмените опит, да поговорите. Тази година април бях в Австралия, където станах световен шампион на 100 м бруст и четвърти на 50 м бруст. По-важното е, че като отидеш на такъв форум, където има 3000 като теб от цял свят, научаваме неща, които след това ги споделяме с нашите лекари и те се учат от нас. Иначе съм още три пъти европейски шампион, шест пъти вицеевропейски шампион. Следваща ми цел е европейското първенство по плуване за трансплантирани в Португалия през лятото на 2024 г.
- Каква е истинската цена на живота за вас?
- За всеки е различно. За мен е да бъда физически активен, да бъда полезен на себе си и на семейството си, а и на обществото доколкото мога да дам на някой добрия пример. За мен е важно, ако може някой да усмихнем и на един да дадем кураж, че и така може да се живее, това ме прави истински щастлив. Ето това е истинската цена на живота.
Това е той:
- Георги Пеев е роден на 15.04.1976 г. в гр. Велинград
- Завършил е педагогика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
- 10 години работи като репортер във в. „Новинар Юг“
- Бил е главен редактор на „Хасковска Марица“
- Има 15-годишен син
Владимир Христовски
