- Жоро, Свилен, честито - „Остава“ стана на 30 години. Какво се случи през цялото това време и как съхранихте банда?
Свилен: Надявам се, че най-добрите неща предстоят за нас.
Георги: И аз се надявам! Преминали сме през много тежки периоди – и ментално, и финансово, всеки един от нас поотделно. Но ако мога да погледна всичко отстрани, мисля, че е много готино, че сме различни като хора. Имаме обаче няколко общи важни неща, които ни палят. И музиката е едно от тях. Изпитали сме във важните моменти любов и отдаденост от страна на хората, които харесват нашата музика. И това винаги много ни е крепяло.
- Малко или много са 30 години?
Свилен: В България живеем малко като полупрофесионалисти. Много малко от нас само това работят. За нас са идеални тези 30 г. Не сме се пренапънали. С Георги се пренапъваме само като правим концерти, защото има много работа по организацията. И по албумите. Има много празни моменти, в които всеки си прави каквото иска. Така че това са едни 30 г. приятелство. Имаме 6 албума. Можеше да имаме още 5. Друг е въпросът дали има нужда от тези други 5. Доволни сме, поне аз.
Георги: Реално можеше да имаме доста повече парчета и албуми, ако това ни беше фиксидея, разбира се. И Свилен, и аз имаме много идеи, които не виждат бял свят. И другите от бандата също са много креативни музикално. Може би фактът, че не сме се напъвали да осъществяваме нещата на всяка цена, също спасява по някакъв начин цялата енергия, която излиза в даден албум.
Свилен: За последния албум изобщо не се напъвахме да измисляме хитове. В предния ни албум имаше ясни парчета, за които се знаеше, че като мелодии са много хубави и че ако имат хубави текстове, ще станат много хубави песни. За последния албум не сме се замисляли, просто избрахме песните и сега хората харесват албума като едно цяло, а не просто като хитове. Не е като в предния албум с „Бесен“, „Океан“, „Внимание“, които са хитачки.
- Как се съхранява 30 г. приятелство?
Свилен: Трудно!
Георги: Трудно!
Свилен: Като семейство сме. С плюсовете и минусите. Ние сме 5 души в групата, петима мъже.
Георги: И сме тотално различни. Като характери. Всеки има своите добри и лоши страни. Истината е, че като сме заедно си изкарваме много яко. И това е до ден днешен. Това са важни моменти, които може би с напредване на времето на живота човек повече оценява. Мисля, че „Остава“ напълно отговарят на името си, поне в очите на тези 5 души, които сме в бандата (смее се).
- Ще отпразнувате юбилея с феновете си на 7 октомври в зала 1 на НДК. Как върви подготовката?
Свилен: Този концерт трябваше да го направим много отдавна. Просто сме абсолютни мързели. Мисля, че мястото на „Остава“ отдавна не е в клубовете. Преди седмица имахме концерт на Античния театър и това събитие ни показа, че „Остава“ седи много по-добре на по-голяма сцена, отколкото дори в най-големия клуб. Това трябва да е нашата цел. Колкото и хора да има в НДК на 7 октомври трябва да даваме най-доброто от нас, за да правим големи концерти. Виждаме как и Владо, и Михаела, и други готини хора от нашите среди започнаха да правят почти само големи концерти. Това е истината.
Георги: Малко се забавихме изцяло с рекламирането. За първи път организираме нещо толкова по-голямо. Но както каза Свилен, от доста години сами се обгрижваме. Има много хора, които ни помагат по определени проекти. По едно време ми беше като мечта да си имаме лейбъл и някой да се грижи за нас, не финансово, а чисто организационно. За съжаление ни се налага обаче да се занимаваме сами, което ни идва в повече на моменти. От друга страна, разбираме точно какъв е начинът точно тук, в това време и в нашата страна. Надявам се този опит да не е последен. Напротив! Вървят добре нещата, ще дойдат много хора на нашия концерт. От това зависят много неща, които ще последват.
Свилен: И дали ще последват. Ние нямаме обявени концерти след този в зала 1 на НДК. Може и да нямаме повече. Не го казвам като фатализъм. Но много ми харесва например как R.Е.М. се събрали един ден и си казали: „Пичове, дотук сме, няма смисъл вече“. И наистина – няма нужда да имаш 6000 албума вече. Нашите 6 са хубави, може пък 7-ият да е лош. Като минава времето и албумът ни е на 3-4 месеца и ми се струва, че още е хубав и не сме го осрали сами. Доволна е работата. Можеше да е много по-зле. Можеше сега да сме си с Жоро всеки в родния град, да псуваме, че има други групи в София, които са много по-гадни от нас. Пък ние все пак направихме няколко крачки, които не са чак толкова лоши.
- Със сигурност! Поканили ли сте гости на концерта и ще чуем ли най-големите ви хитове?
Свилен: Ще ги чуят хитовете.
Георги: (смее се)
Свилен: Мишо Шишков ще свири с нас и Иво Чалъков, който си има китара, заиграва с Жоро и много обичат да си правят тандеми по концертите. Мишо е свирил с нас по концертите 15 години.
Георги: Той участва и в два наши албума абсолютно пълноценно. Решихме да няма много странични хора като гост-изпълнители. Аз понякога правя театрална музика и в тези среди има един термин „мечки“. Каниш в провинциален театър „актьор мечка“ и той издърпва цялото представление. И това е факт. И не че искаме да правим някаква демонстрация все едно сме голяма работа, но ние сме „Остава“ и дори не сме коментирали толкова много дали да има важни гости. С всички хора, които се занимават с музика и са постигнали нещо в България, се разбираме много добре и сме приятели. Но това не значи, че трябваше да направим тази крачка. Решихме всичко да бъде по-събрано и това да бъде „Остава“. Не знам дали е правилен ход.
Свилен: „Мечките“ при нас не работят според мен. Може би, ако Боно се беше навил да дойде, щеше да издърпа повече хора (смее се).
Георги: Малко обаче (смее се).
Свилен: Но българска „мечка“ не вярвам.
Георги: Не казвай Боно, защото много хора ще те нахейтят (смее се).
Свилен: Нека ме хейтят, те го правят и без Боно (смее се).
- Къде е ситуирана „Остава“ на актуалната музикална карта в България?
Свилен: Ако мога правилно да преценя – ние винаги сме вървели по тъча. Никога не сме били само в комерсиалното или в ъндърграунда. Затова много хора от ъндърграунда не ни обичат, защото казват, че сме комерсиални лигльовци. А всъщност музиката ни не е чак толкова комерсиална, за да е на нивото на поп звездите. Това, че минаваме покрай музикалните стилове, много ни запази. Иска ми се да сме като световните групи, които не остаряват. Това е комплимент, който искам да си изпрося. Като „Ролинг Стоунс“, „Лед Цепелин“, U2 – те завинаги ще бъдат модерни. Няма време за тази музика. Може би поне няколко парчета ще останат и след нас, което мисля, че не е лошо.
- Коя е любимата ви песен от „Остава“?
Свилен: Аз много харесвам да свирим парчетата от първия албум. Мисля, че той освен че е много суров, има много мелодии и текстове, които макар и много прости казват много неща. Ние свирим 5-6 парчета от него и това са ми любимите песни. Минава много време откакто сме ги измислили и са ми по-далечни някакси, все едно не са на „Остава“, а на друга група.
Георги: И при мен е нещо такова. Много ми се променят нещата. Общо взето, не слушам нашите песни (смее се).
Свилен: (смее се).
Георги: Като мине много време и се престрашавам да си пусна и наистина ми харесва цялата енергия. Учудвам се колко различно ги правим в момента на живо, но като имаш готино парче и си е наше, ние си го правим готино. Цялата тази енергия се надявам да я съхраняваме. Аз мисля, че освен това, което казва Свилен за първия ни албум, и „Океан“ е суперуспешен. Макар че там имаше точна концепция за нещата, но не очаквахме да се превърне в такъв хит. С течение на времето си мисля, че е нещо като „Моно“ на „Остава“, където всяка песен си имаше място. Сега в момента „Внимание“ ми е мегапарче. „Бесен“ също.
- Имате две книги вече. Мислили ли те някога да запечатате историята си на филм? Или пък нова книга?
Свилен: Сега ще излезе и книга с текстовете от албума „Кислород“. Дано някой да направи филм за нас. Не знам кой може да ни изиграе.
Георги: Доста истории имаме, ще стане интересно. Освен книгата с текстовете - „Остава / думите“, имаме и книга „Аз, Остава“ и тя е много луксозно издание. И двете са на издателство Scribens, които не спестиха грам средства, за да изглежда толкова фенско. Аз лично не съм я чел до края, защото не ми стигат силите (смее се). Надявам се да предизвиква вълнение.
Свилен: В момента разработваме и фен клуб на „Остава“. Имаме много фенове от целия свят и тези хора искаме да ги съберем, ще си направим и сайт. Ще си направим и афтърпарти след концерта в НДК, но все още не сме го организирали. Ще го обявим в нашите социални мрежи, след като изясним детайлите. Представям си го като девесеттарска утопия. Толкова е дигитален и смотан светът с тези дигитални мрежи, че колкото и последователи да имат „Остава“ там, аз не вярвам в бройката им. Хората цъкат в социалните мрежи, докато са в тоалетната и това не е нещо, което стои толкова ценно. Ценното е, когато отидеш на концерт и се изкефиш, плачеш, радваш се, купуваш си тениска, отиваш и я носиш на работа и разказваш. Имаме приятели, които са си татуирали „Остава“. Това ти пълни сърцето... А не лайковете. Този измислен свят няма почти никаква емоционална стойност.
- Разкажете ни някоя история, случила ви се на сцената или зад сцената.
Свилен: Много готино е било като сме подгрявали големи звезди и сме си говорили с тях. С Лени Кравиц си казахме по една дума. Той беше притеснен, защото нямаше време. Ние като слязохме от сцената и той имаше по-малко от 15 минути преди да се качи.
Георги: После си говорехме с бандата му. Много готини хора. Много си допаднахме и с Шърли от „Гарбидж“ на фест в Букурещ. Ние откривахме главната сцена в този ден, а те го закриваха (смее се).
Свилен: Малка разлика от 6-7 часа (смее се). Но бяхме една стая до друга.
Георги: И си говорехме. Жестока е Шърли! И Буч е много готин, продуцентът на „Нирвана“. Те си говориха много с нашия барабанист Даниел.
Свилен: Един път подгрявахме „Пласибо“. Браян Молко мина покрай нас. Той се слави със своя позитивен характер (смее се). Каза ни: „Здравейте, момчета, публиката ви харесва, успях с останалия свят“. Беше много странно. Той често се държи лошо с хората, тук и в България се опита да рита фотографите.... Странно момче, но гениален музикант. Иън Браун също сме подгрявали, много се кефеше. Много спомени имаме, особено от места, където хората се кефят. На карнавала в Габрово ни беше първият концерт от турнето с новия албум и бяхме още топли, топли, не бяхме ги научили много добре текстовете, но хората пяха с пълно гърло... Направо се побъркахме. Много готини спомени имаме. А щуротиите... Случвало се е да свирим и трима. Бяхме отишли веднъж на участие без Даниел, защото той ни се беше разсърдил и отидохме на концерт във Варна като естрадно трио с китарките – аз, Жоро и Боян. Без барабанист. И ни питаха защо и ние: „Не знаем“ (смее се). Веднъж аз бях закъснял. Участвах в „Черешката на тортата“ и един човек ни беше закарал в една планина до София и им казах, че имам концерт и трябва да се върна в 20 ч. Обаче в този час бяхме в Пирдоп и докато се върна, Жоро беше пробвал да замаже положението с 5-6 песни...
Георги: Веднъж в началото, като свирехме в „О, Шипка“ още и Боян, нашият басист, не можеше да сколаса да дойде и Свилен свири един – два пъти на бас, пеейки.
Свилен: Като дойде неволята и свириш на каквото дойде и каквото ти дадат (смее се).
- Представете си, че имате вълшебна пръчица. Какво бихте променили?
Свилен: Бих спрял войната. И ако може, всички хора да живеят по 1000 години. И да няма болести. В един момент, когато станеш на една възраст и си казваш: Кога мина това време... И виждаш някоя твоя баба, която ти казва, че животът минава за един миг. И е точно така. Не минава бързо, той си цъка непрекъснато, но толкова бързо започват да минават годините. Искам да съм на 20 завинаги, баси! Да съм хубав, да нямам бели коси, да мога да издържам много на пиене (смее се).
Георги: Трябва да се живее в настоящето. Живот в тотални илюзии и живот в миналото е загуба на време, което и без това е брутално кратко. Дядо Боже така е решил. По-натам ще видим.
- За какво мечтаете?
Георги: Мечтите са много важно нещо от живота. Те мотивират. И крепят нещата. Банално е, но мечтая за по-хармонични отношения и за повече рокендрол в музиката. Да имам повече готини моменти с приятелите и семейството.
Свилен: Мечтая да не ми омръзва да правя песни, защото 30 г. това ми е било животът. Всичко ми е около музиката и ако тя спре, няма да се чувствам себе си. Ако може хората около нас да са здрави и усмихнати. Да си подаряваме повече усмивки и щастие. И оргазми! (Смее се).
Георги: И да дойдат хората на 7 октомври в зала 1 на НДК!
Свилен: Не чакайте, нямаме обявен следващ концерт. Нека имаме хубав спомен от този ден, както и ние (смее се)!
Това е Свилен:
-Роден е на 22 септември 1975 г. в Габрово
-Присъединява се към „Остава“ през 1995 г.
Това е Георги:
-Роден е на 21 март 1968 г. в Казанлък
-Основател и китарист на „Остава“ и Homeovox
Екатерина Томова
