Х ристо Кидиков е направил близо 100 литра вино, похвали се на рождения си ден в неделя пред „Телеграф“ самият той.
От тях се вади джибре, с което по-късно вари домашна ракия за повече топли моменти в идващите зимни дни. Последните години със съпругата му Снежана са успели да създадат рая в хасиендата близо до Търново. Кидиков поздравява живота с усмивка всеки Божи ден. Наслаждава му се от вилата, която се намира в Средния Балкан.
Компоти
“Имаме си всичко тук, а съседите като минат покрай градината, само цъкат”, споделя естрадната легенда Христо Кидиков. Певецът се хвали не само със зеленчукова градина, но и с уникална цветна такава, пълна с всякакви разкошни цветя. “Тя основно е дело на съпругата ми, тя ги разбира тези неща, знае кое как се прави, моя е работата по поливането”, споделя той. Признава, че с удоволствие се занимава със зеленчуците. Прави това от близо 30 години. Започва първо на старата му селска къща близо до Радомир, а след това прехвърля удоволствието на ново място. “Сега сме обрали повечето реколта. Останаха в края на есента малко домати и пипер“, хвали си той. Освен вино и ракия, Христо Кидиков признава, че е майстор на киселото зеле. Слага всяка година и се получава страхотно. Разбира се, приготвя всякаква зимнина. “Сега мисля да пека патладжан, ще го нарежем на парченца и ще го затворим в буркани. Правим зелени доматчета, кисели краставички, моркови, имаме компоти“, споделя още той.
Хей, живот
На 76 години Христо Кидиков казва “Хей живот, здравей, здравей” с усмивка. Тя е неговото най-силно оръжие. Разказва, че винаги е подхождал към всеки един човек с добрина. “Когато хората ми се усмихват и аз на тях, това е най-прекрасното нещо. Вярвам, че във всеки има нещо добро и така вървя напред”. Споделя, че се зарежда от позитивизма и доброто отношение на хората. “Когато ме срещне човек на улицата или на пазара например, купувам нещо, а до мен човек, г-н Кидиков познах ви по гласа и се усмихва, това е прекрасно“. На 76 се чувства като юноша на 16, но по-помъдрял.
“Наскоро четох една книга, прекрасна, в нея са описани етапите от човешкия живот. Етап едно е раждане, детство. Етап две - след 30, и етап 3 след 60. Като го помисля, аз съм влезнал в третата възраст и сега ставам на 16, много добре как може да се чувства един юноша. Кръвта още кипи“. Разбира се, човек вече е доста по-мъдър, обяснява певецът. Съобразява се с това какво прави и какво говори. Миналата година отбелязах 50 години на сцената и 75 години юбилей мой личен. Давам си сметка, че трябва да бъда за пример на хората и на младите артисти. Човек си дава сметка, че трябва да е много по-съобразителен. Щастлив съм, здрав, спортувам всеки ден, работя, усмихвам се, това са най-важните неща“, разказва Кидиков. Каквото и да прави, където и да се намира задължително всеки ден ходи по 5 км. “Преди тичах, но лекарите казаха, че над 70 г. е по-добре бързо ходене. Забавих темпото. Като си направя тези 5 км, това е моята тренировка, се чувствам много добре”. Животът сега е между Търново, вилата, Пловдив, София - децата са там, внуците и правят така, че да се виждат.
Пенсия
Днес Христо Кидиков мечтае най-вече за мир. Притесняват го смутните времена, в които живеем. “Вируси, ковид много промени живота, удари и нас, музикантите. Сега войната. Аз не съм политик, но като човек усещам, че се върви по ръба на бръснача и всеки гледа от другата страна някой да направи грешка и да се възползва. Това би било жалко за всичко, което сме постигнали за света. Не трябва да се изпуска моментът, да стане нещо много по-лошо. За мир и усмивки, за повече работа за това мечтая и това си пожелавам“, казва певецът. Животът днес е по-труден за всички. Но не се оплаква. “Пенсионерите живеят трудно. Сега с трепет чакахме увеличението на пенсията, но няма. Не се оплаквам, произвеждаме повече, имаме всичко! Няма смисъл от оплакване, това ни прави слаби“, споделя Христо Кидиков.
Равносметка
Рано е за равносметки. Но все пак не съжалява за нищо, защото най-важното за певеца, че е живял живота си достойно.
“Годините натежават, за това пък пиша моите книги. Може би съжалявам, че като бях млад, пропуснах много, съдбата ми даваше знаци да съм по-смирен. Аз много бурно живях в младите си години, увличах се по живота, по хубавите неща, позволявах си скъпи неща, оказа се, че е можело и без тях. Но каквото такова, доживях до тез години”. Последните 10 години певецът споделя, че се чувства истински помъдрял. “Живея по-мъдро, разсъжденията ми са други, не съм мрънкащото малко дете или разглезеният младеж”. Всяко нещо с времето си, няма нужда от носталгия, споделя певецът. Спомня си момичетата със сини престилки, които обикаляли колата му и нямало празно място по нея от целувки, белязани с червило. “Всяко време има своята енергия и сила, човек трябва да взима от всеки период, това е като една голяма река. Всяка река започва от малко изворче и тръгва надолу по скалите, понякога в бързеите се замотавах, удряш се от бряг на бряг, и един момент, в които се разтлах като река и чакам да ида в голямата вода, където да се отпусна“, с лекота разказва Кидиков.
Празникът си ще отбележи на вилата сред природата и красивата градина на съпругата си. А след това ще празнува рождения си ден и в София с децата и внуците.
Пише химн за училище
Има място за музика и винаги ще има в живота на Христо Кидиков. “Китарата ми е под ръка навсякъде. Правя с китарата песни, сега с телефона мога да записвам, техниката е напреднала, пращам ги по телефона в София и ги обработват. Пиша много песни, уча песни. Вече пет години работя с много талантливи млади хора като композитора Камен Николов и Георги Василев – поет. Миналата година последният албум, който издадохме, успяхме да го представим пред 4000 души на концерта в Пловдив по повод 50-ата ми годишнина на сцената“, разказва с любов за музиката. Освен това в момента пише химна на училище в Търново. Разказва, че обича всичките си песни като свои деца. Но визитната му картичка е песента на Тончо Русев “Твоят мъжки път”, която всички познават като “Хей, живот, здравей, здравей“. Обича също и „Хоро“, „Македонка“, всеки период идва със своите песни много обичани. Тайната на успеха е да обичаш работата си, но и много да работиш. “Нашата професия изглежда прекрасна, лесна, с хубавите дрехи светлините, но е много работа и ужасно много труд. Най-важното е, когато си тръгнеш, никога да не остава след теб само шума от твоите стъпки. Това е знак, че е време да спреш“, казва той. Христо Кидиков мечтае за музика от съвсем малък. “Със зъби и нокти драпах, за да стигна до София, да влезна в Консерваторията, да се кача на голямата сцена и чак тогава да се поклоня на най-важните в нашата професия цар публика. Публиката е барометър, може да те срине и да те качи. Никога дори за момент и в най-тежките моменти не съм мислил, че може да се откажа. От малък дирижирах с една пръчица, майка ми работеше в мебелна фабрика, беше ми направила пръчица и аз дирижирах, слушайки радиото. Как да се откажа? Аз и от моя стил не се отказах. Аз съм лиричен певец, италиански тип. Завърши съм пловдивското музикално училище, класическо пеене. Моята учителка предвещаваше първо тенор в операта и световна кариера, но с Митко Щерев бяхме в едно училище и ходехме в ДНА, слушахме естрада, беше много модно и така се насочих към естрадния отдел на Консерваторията. Не смених стила си за повече участия“.
Кара ски с 80 км в час
От 45 години насам всяка година кара ски. Ще го срещнете в Чепеларе или в Пампорово. За това зимата е в Пловдив. За всички тези години, като запален скиор се е превърнал в нещо като рекламно лице на Чепеларе. “Карам ски все още като ученик, с над 80 км в час, пързалям се по слалома, но започвам да се замислям вече и за това, че едно падане на тези години ще е доста опасно. Там има поне 7-8 души, които са над 90 години и са на ски. Сутрин с писалките стават и хващат нагоре към Мечи чал, което е 5 км и после надолу“, разказва за зимните си преживявания певецът. На нашия празник 3 март пък участва в честванията. “От 9 часа сутринта се събираме много хора и гайдари и след като поставим венци в центъра за падналите за свободата на България, тръгваме пеша, всеки носи по едно бардуче с огнена течност, на всеки километър спираме и се започват едни хора, хората с лифта, като минават, се забавляват, качваме се на пистата после, печем чевермета на хижата и пак хора, песни и така до последния лифт“.
Мариана Маринова
