В алди Тотев е потомък на Васил Левски, но най-силно се гордее с друг свой легендарен дядо, на когото всъщност е и кръстен.
Става въпрос за полковник Владимир Серафимов - героя от войните в началото на XX век. Серафимов е герой от Сръбско-българската война, участва в битката при Сливница. После получава воинска слава в Балканската война. Известен е като освободителя на Централните Родопи. Там сега има село, кръстено на него.
Показва снимка на легендарния си дядо с уведомлението, че връх в Родопите ще носи неговото име.
Пълководецът освобождава от османска власт много села и след настъплението на противника отказва да се оттегли по заповед на началството и да предаде освободените територии, които и до ден днешен остават български. След това върши подвизи в Междусъюзническата и в Първата световна война. Та най-малката му дъщеря, Лиляна, е майката на Владимир Тотев.
Кръстен е на Освободителя на Родопите полковник Владимир Серафимов.
Валди Тотев разказва: „По линия на Серафимовския род имаме родословно дърво от 1600 година. Прадядо ми даскал Гено - бащата на полковник Серафимов, и Васил Левски са трети братовчеди. Убит е от черкези при отстъплението на турците в Освободителната война. Къщата му в Свежен сега е музей. Левски се е крил там при него. Още трима от прадядовците ми са убити от турците, като първият Спахи Драгой е обесен в Цариград“.
Една от прабабите му - Мома Станчева от габровския род Хапсачиеви, е основател на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“. Та Валди Тотев има много какво да говори за предците си.
Баща му Тотю Юрданов Тотев е завършил Американския колеж. Той е от основателите на ВИФ (Висш институт за физическо възпитание и спорт, сега НСА), където до 1950 г. завежда катедрата по лечебна физкултура. После решили, че е враг на народа и със семейството му го изселили край жп гарата на Левски. А след това ги върнали в София, но вече им иззели родовите жилища.
Цигулка
Повече от 10 години легендата от „Щурците“ живее в русенското село Писанец, където има малка и спретната къщурка с градина. Викат й хижата заради размерите. Там живее с втората си жена Дими Димитрова, цигуларка в Русенската опера.
С жена си са дуо Вал-Ди.
Според разказа на Щуреца той се влюбил в Дими на разходка край морето преди много години. Срещнал я случайно и веднага я харесал. Но скоро разбрал, че всъщност тя е жена на негов приятел художник от Разград. Тогава не й признал за чувствата, но три години след смъртта на мъжа й се престрашил да й каже колко много я харесва. И така двамата са заедно в живота, а творчески правят общ артистичен дует „Вал-Ди“, като често гостуват из страната и най-вече по курортите на морето и планината. Тотев пренаписва над 80 песни от репертоара си и този на „Щурците“, като включва цигулка в тях.
Концертът на Щурците през 2017 г. Кирил Маричков, Валди Тотев и Георги Марков са заедно с Иван Лечев и Славчо Николов.
В живописното село Писанец по поречието на река Бели Лом Валди с Дими отглеждат зеленчуци и плодни дръвчета. Харесва, че там е тихо и спокойно. Казва за родния си град: „София стана неприятен град за живеене и аз отдавна си бях казал, че ако имам някаква възможност, ще се махна“.
Валди Тотев е автор на песни, приемани в годините на демокрацията за химни на СДС, сред тях е „Вдигни очи“. Затова преди време с изненада установява, че от социалистическата партия използват песента на свои предизборни митинги и за една година по тази соцлиния от „Музикаутор“ му отчислили 118 лв.
Фактор
От 6-годишен Валди Тотев, който навърши 72 на 4 август, свири на клавишни. А първото му излизане на сцена е в 8-и клас, през 1965 г., когато сформирали група с още две момчета и се представили в читалище „Петър Берон“. Там тогава имало един роял със счупен крак, на него свирел Валди и го подпирал с коляно, за да не падне. Едното момче от групата свирело на китара, а другото думкало на барабанче от пионерския оркестър, но подплатено с кърпа за по-плътен звук. И така свирели само инструментално. След това в гимназията свирели вече на по-подходящи инструменти.
Първата истинска професионална група на Валди Тотев е сформираната от Весо Кокала - „Фактор“. На концерти в Софийския университет ги слушат Петър Гюзелев и Кирил Маричков, където отличават свиренето на Валди.
Свири на поклонение пред тленните останки на Петър Гюзелев през 2013 г.
След това групата за две години е привлечена да акомпанира на Емил Димитров под името „Синьо-белите“. Валди влиза в казармата, в Трудови войски и кара известна част от времето в Челопеч. Там на портала един ден идва Пеци Гюзелев и му прави оферта след излизането от казармата да отиде и свири в „Щурците“. Валди веднага се съгласява. А „Щурците“ го изчакват, още повече че по това време изтърпяват наказание да не свирят пред публика половин година, защото на техен концерт зрителите много бурно са реагирали, скачали и викали, пък музикантите нищо не били направили да ги усмирят.
Преди „Щурците“ Валди е музикант в естрадния състав на Строителни войски и пее в хора там.
Учил е в Икономическия институт с името „Карл Маркс“ навремето, а държавния изпит така и никога не е взел, но иначе е завършил семестриално. Казва, че любимата му група и до ден днешен е The Beatles. Ливърпулската четворка е причината да се занимава с музика, а не да стане счетоводител или нещо подобно.
Цветове
Първият самостоятелен албум извън „Щурците“ на Валди Тотев се нарича „Далтонистът“. Поетът Александър Петров му предложил текст за песен с такова име, без да знае, че всъщност Тотев е истински далтонист. Но пък се получило точно и песента легнала присърце на Щуреца. Той разказва, че при него е по-леката форма и не различава само някои цветови комбинации и цифри, но иначе основните цветове си ги забелязва.
В края на 80-те години след триумфални успех на няколко албума, филма и концертния „Мускетарски марш“ Валди заминава за Скандинавия. Работи по пиано барове, а после решава да се върне точно в най-гладните години.
Но противно на древната мъдрост, че музикант къща не храни, точно тук Щурецът го прави, и то в тези времена. През 1995-а е обявен за изпълнител на годината в анкета на слушатели на националното радио.
На фестивала „Златният Орфей“ през 1990 г. „Жена“ печели първа награда, а „Петък полунощ“ взима Голямата награда през 1994. Видеоклипът на „Неделно време“ получава специалната награда на фестивала „Златната антена“ през 1993 г., а „Бънгало Бил и дивите животни“ – първа награда на детския радиоконкурс „Да запеем дружно“ през 1993 г.
Валди си спомня за „Щурците“: „Имали сме доста караници, свързани главно с музиката. И в най-добрите семейства има разправии. Но постигахме компромис, защото за нас беше важното не кой ще надвие в спора, а да свирим музиката, която обичаме“.
Пианото му е реликва от 1908 г.
Валди Тотев започнал да свири на пиано, направено през 1908 г., което и до ден днешен е истинска реликва.
Щурецът разказва: „Избирано е от маестро Георги Атанасов за една от по-големите сестри на майка ми, а те бяха четири. Маестрото е бил диригент на полковата музика, написал е марша на 21-ви Средногорски полк и е преживял цялата Балканска война с дядо ми. Мама получава пианото като най-добре свиреща от всички в семейството. Преди години най-сетне отделих средства и го стегнах. Сега старият Seiler е отново един прекрасен инструмент“.
Георги П. Димитров
