Н а фона на скандали, безпаричие, хвърляне на оставки, бой по доктори и обещания от държавата да даде рамо на най-голямата психиатрична болница в България „Д-р Георги Кисьов” в Раднево там тихо и сякаш изолирано от останалия свят вече 53 години се вихрят артистични страсти.
Снощи, навръх 8 март, се състоя концерт с хитове на любими певци, стихотворения, танци. Страстният Адриано Челентано е сред фаворитите на душевноболните и поне две парчета от музикалния микс бяха негови. Сред останалите – „Шопкиня“ на Панайот Панайотов, „Слънце мое“ на Веселин Маринов, „Мила мамо“ на Росица Кирилова.
Котел
След ветеранката Роса Динчева, ръководила театралната трупа десетилетия, очарователна млада дама е новото лице на така наречената „културтерапия“ в това тъй мрачно място. Росица Бонева е завършила народно пеене в Котел. „Музиканти, певици, танцьори – всички сме артисти. Нова съм, но вярвам, че успявам да се справя с тази работа, защото я харесвам и мисля, че помагам на тези ужасно раними хора, с психика като крехка паяжина“, реди Роси, която си е кореняк радневка и няма намерение да мърда от градчето. Работила е в Дома на културата, председателка на местното читалище.
Смехотерапия
Отделно от предпразничните приготовления актьорите на Роси изнасят представления пред болните и репетират нова пиеса – комедията „Ах, Европа“ на Никола Маринов, живял в началото на миналия век. „Действието се развива на село, героите са кметица, даскал, даскалица. Изневиделица се появява някакъв европейски наблюдател и те всячески се опитват да влязат в Европа“, разказва през смях Росица Бонева и обяснява, че поначало тук на почит са хумористичните представления: „За да се чувстват добре хората, да се забавляват. Целта е да се избягват отрицателните емоции, да се всява радост в объркания поглед на болните към реалността.“ Междувременно лекарите ги наблюдават, докато са на арттерапия, проследяват състоянието им и след нея.
Трупа
В импровизираната трупа актьорите са на различни години – от момичета и момчета до доста възрастни пациенти. „Точна цифра не може да се каже. За всяка роля има дубльор – единия път на представлението да излезе единият, следващия път – другият. Желанието им да се докоснат до изкуството е защото искат да се изявят чрез него. Много са крехки, грешките в тази работа са забранени, трябва да се действа деликатно, за да им се помогне да възстановят психиката си“, анализира Росица. „Културтерапията е специфична форма на лечебно въздействие върху личността на психично болния. Чрез различни видове изкуство – литература, живопис, театър, музика – се въздейства върху психиката на пациентите. Пеем песни, рецитираме стихотворения, но театърът е основната част. Подходът е индивидуален. Всеки терапевт търси свой път към болните“, обяснява певицата, чийто глас е като целебна ласка.
Пари
С откриването на „Културтеапия“ през 1971-а е открита и залата, която до ден днешен посреща и изпраща своите актьори и публика. До днес тук се провеждат репетициите, представленията. „Преди години е имало режисьори, на които се е плащало. Поетесата Мария Донева, Ивелин Керанов – директор на ДТ „Гео Милев“… Сега сами поставяме пиесите. Декори и костюми ползваме от предишни години. Имаме си всичко – декори, реквизит, костюми“, не се оплаква от безпаричието културтерапевтката. „Росица прави всичко по силите си, всеотдайна е, но фактите са си факти – бюджет за това чудодейно лечение няма“, коментират роднини на хора с умствена изостаналост и психични проблеми, хоспитализирани в радневската психиатрия.
Фестивал
През 1972 г. е първото издание на станалия традиционен майски фестивал за творците в болницата. Провежда се до 2019 година, после секва. „Чакали с голямо вълнение и пациенти, и персонал, и участници, и гости“, разказва Росица Бонева. Поставяни различни заглавия, като например „Денят на таланта“ от Георги Крумов, режисьор Мария Донева, „Червени рози“ на Алдо Бенедети –уникална италианска комедия, смесица от житейски предизвикателства с безброй чувства – любов, ревност, хитрост. Просто коктейл от неочаквани ситуации. „Между два стола“ на Рей Куни е друга поставяна тук пиеса – героят Джон Смит е шофьор на такси в Лондон и бръмчи между Уймбълдън и Стретам. В единия квартал живее с Мери, а в другия – с Барбара. Едната е дневната, а другата е нощната съпруга на Джон. Отново комедия, отново смехотерапия. Днес от вълнуващия фест са останали само наградите и спомените. „Може би някой ден пак ще стъпим на крака“, надява се Росица, предава молбата на учениците си да не ги снимаме, защото се стесняват, и тръгва към поредния си работен ден.
Елена Дюлгерова
