К алин Сърменов сподели с „Телеграф“, че често е обект на всякакви глоби от общинските чиновници заради подобрения по Сатиричния театър и околностите. И това нещо продължава с години.
Асфалт
Глобяват го за всякакви работи, особено за външното пространство около театъра. А самият Сърменов смята, че преживяването на зрителите започва още преди влизането в театъра и продължава и след спектакъла.
„Аз асфалтирах улицата пред театъра сам и си платих глобата, защото там имаше едни циментови топки, които влизат в скицата и понеже ги махнах, това е било неправилно. Те се бяха счупили, колите се удряха в тях. Смени се и организацията на движението по ул. „Стефан Караджа“, тя стана тясна. Идват малки деца, спъват се – беше ужасяваща тъпотия. Но понеже никой няма смелост да ги махне тези топки, аз го направих. Помолих тогавашния министър на МВР да затворим улицата и си я асфалтирах самичък. Платих си го със собствени пари. Платих си и глобата“.
Запитан какъв е размерът на глобата Сърменов каза: „Не си спомням колко беше, но определено по-малко от една директорска заплата – но да допълня, че директорските заплати не са големи. Аз правя това, защото знам, че фасадата на театъра ще остане и след мен“. После обяснява: „Платихме 5000 лв. за буквите на фасадата след последното им чупене. Имаше съзнателно чупене от млади хора, които под въздействието на алкохол и от келешлък ги счупиха. Първите ги счупи един камион, след това вторите - тези момчета. Ние всеки път си ги оправяме за собствена сметка. Измислили сме вариант, ако се събере вода в буквите, да изтича, за да е красиво, чисто, впечатляващо“.
Боя
Калин Сърменов разказва и за следващите глоби: „Боядисах и перваза на тротоара в черно, защото стълбите на театъра са черни и направих една естетична връзка, която липсваше във външното оформление. Но дойдоха от общината да ме глобяват. Викам им: „Ама не ви ли харесва така повече“?! „Да, харесва ни“. „Аз не съм ги разрушил, а ги направих по-красиви“. Въпреки това отнесъл глобата. Глобили го и когато мил тротоара с вода от театъра, защото трябвало да бъде от кран на улицата, а не отвътре.
Директорът допълва още: „Поръчах парапетите пред Сатирата, които са ръчно направени и са в стила на цялото архитектурно решение на сградата. Ако обърнете внимание, там е и кукерчето на Сатирата. Ама общинарите викат: „Не може по този начин, трябва да се съгласува“. Слава Богу, мисля, че най-накрая разбраха и не дойдоха повече да ме тормозят“.
Георги П. Димитров
