- Г-н Цолов, група „Елит“ подготвя концерт на 7 октомври в столичния клуб Joy Station. Как върви подготовката и какво е настроението преди събитието?
- Да, на 7-и ни предстои концерт в Joy Station. Радваме се, че отново сме се събрали и имаме възможност да излезем заедно на сцената. Така че настроението е приповдигнато и текат здрави репетиции. Този клуб е един от най-добрите със страхотна сцена, звук и осветление. Работят професионално и знаят как се правят нещата.
- Какъв сетлист подготвяте? Ще чуем ли парчетата от предстоящия ви нов албум? А старите хитове?
- Това, което хората ще чуят, са парчета от първия ни албум Forgotten faces, когато бяхме „Стоунхендж“, както и песни от албума “Объркан свят”, вече като „Елит“, и част от изцяло новата ни продукция.
- В какъв състав излиза група „Елит“ на сцената?
- Наско Андреев - китара, Петър Каръпски - бас, Данаил Годжев – ударни, и аз - Огнян Цолов - вокал. Гост музикант на клавирите сме поканили Антони Георгиев – Тонто.
- Ако ви върна назад във времето – заедно с колегите си заминахте за Чикаго, за да търсите щастието зад океана. Защо се върнахте в България?
- Това беше преди 20 години! Винаги сме искали да опитаме и да направим нещо повече извън България и мисля в това няма нищо лошо. По това време ни се беше отворила такава възможност и ние скочихме в неизвестното! Година преди това бяхме поканени на един голям метъл фестивал в Милуоки заради едно наше парче, което беше включено в рекламния диск на събитието. Но за съжаление не успяхме да заминем. Така минаха тези 18-20 години и решихме, че е време да засвирим отново заедно, защото има какво да кажем и с музиката, и с посланията в текстовете, които пишем. През всичкото това време не сме спирали да пишем музика и да записваме.
- Животът в България не е като този в Щатите. Как се чувствате отново на родна земя – какво ви дразни, какво ви харесва повече?
- Да, така е. Има голяма разлика, но мисля, че ако човек е в хармония и мир със себе си, адаптивен и креативен - тогава където и да е ще се чувства добре. Разбира се, много неща ме дразнят и разочароват, но въпреки трудния живот тук има и много хубави неща, които хората не ги оценяват и гледат само лошото и критикуват и се оплакват.
- Как Щатите се отнасят към своите творци? И как се чувствате вие като творец в България?
- Винаги, когато съм си говорил с хората там и кажа, че се занимавам с музика, получавам окуражаване и респект. Те знаят какво значи да успееш в това и през какви жертви, лишения и трудности трябва да минеш, без да има гаранция, че ще успееш.
- На какво ви научи бащинството и какъв баща е Оги Цолов?
- Винаги съм искал да бъда баща и сега, когато се случи, съм невероятно щастлив! Изцяло съм отдаден на сина ми и попивам всеки миг от времето с него. Както се старая да му дам от моя опит и да го уча, определено и аз се уча от него.
- А какво е най-важното, на което вие искате да научите сина си?
- Възпитанието и обучението на децата е сложна работа. Много пъти ние правим или не правим нещо, казваме или пропускаме какво да кажем, без да знаем как детето възприема нещата в себе си. Най-важното е да има любов и малките да я усещат и получават. Иначе е много своенравен и не дава да му се помага. Става война, ако се опитам да му покажа как или да го посъветвам - той знае! И всъщност много пъти знае и е прав (усмихва се).
- Какво обичате да правите заедно със сина си? Пускате ли му музиката на „Елит“ и „Фактор“? Харесва ли рокендрол?
- Постоянно му измислям всякакви игри и измишльотинки и се стремя да му развивам фантазията… и чувството за хумор. Мисля, че се справям в някаква степен. Колкото до музиката, определено има отношение - пее много вярно и знае някои от парчетата. Когато сме на сцената и той е с мен, винаги го качвам на пробите или по време на концерта и той вика на микрофона и се кефи.
- Как вървят нещата с група „Фактор“? Къде са позиционирани те във вашия живот?
- Тази година беше доста интензивна и за „Фактор“, и за „Елит“. С „Фактор“ имахме участия на няколко големи фестивала из страната, както и самостоятелни концерти. Сега излезе и филм за групата, който ще се върти по кината. През 1985 имах възможността да започна професионално с една вече известна банда, когато бях на 22-23 години, и така до днес. С тях постигнах реализация в музикалната ми кариера, направихме много хитове през годините и хората ги знаят, обичат и пеят и до днес.
С „Елит“ направихме доста концерти, като откривахме за нашите добри приятели от „Сигнал“. Беше интересно да видим и чуем реакциите на хората по летните театри във Варна, Бургас, Стара Загора и Пловдив. Страхотна публика, която донякъде ни изненада приятно с начина, който ни прие. Все пак не сме свирили в България от толкова много години! До края на годината ще има още концерти, като последният ще е в София. Към това турне се включи и група „Тангра“, така че купонът е супер!
- Имате проект и с китариста Евгени Симеонов. Разкажете ни за него.
- Да, това е един друг мой много добър приятел и китарист, с когото свирим отдавна. Нещата, които представяме, са в по-акустичен вариант. Подготвили сме авторска музика и текстове и се надявам да ги издадем като албум в скоро време.
- Съжалявате ли за нещо, което сте направили или не сте направили?
- Много философски въпрос и давам философски отговор - и да, и не. Опитвам се да не съжалявам за нещата, които съм пропуснал да направя или кажа. Станало е така, както е станало… минало е. Всяко нещо си има причина и следствие. Ако сме допускали грешки, добре е да направим така, че да не се повтарят и да се продължава и надгражда. Човек трябва да работи над себе си във всяко отношение и най-вече във вътрешен и духовен план.
- Вярна ли е максимата, че музикант къща не храни?
- Зависи за къде говорим. Но както има преуспели и супербогати музиканти, така има и други талантливи, които не успяват и едва свързват двата края.
- Какво е отношението на държавата към музикантите в България?
- Това е дълга тема и не знам дали да навлизаме там. Трябва да има адекватни и реални закони за авторските права и т.н. Добрата новина идва от НФК, които финансираха одобрените проекти във всяка една област на изкуството и културата. Това беше инжекция за всички творци да могат да реализират идеите си през последните 2-3 години на блокаж.
- Има ли светлина в тунела?
- Винаги има… стига да не е насрещният влак. То и да е - пак има след него.
- За какво мечтаете?
- Няма да ни стигне страницата! Добре е човек да мечтае, но и да работи за изпълнението на мечтите си. Колкото до мен - ще пропусна да ги споделя тук. Искам да пожелая здраве и успех на всички читатели, както и на хората, които работят за „Телеграф“. Светъл ден за всички!
Екатерина Томова
