С ъс 150 долара в джоба е заминала за Америка през 1990 г. композиторката Пенка Кунева, която преди броени дни спечели „Грами“.
Българката бе отличена за музиката си към филма „Жени воини“ (Women warriors). Продукцията е посветена на активистки, които се борят за правата на жените. Саундтракът на филма беше номиниран в категория "Класическа колекция". Сънародничката ни е написала 7 от общо 14 глави. „Наградата "Грами" е слава за моята родина", казва една от малкото жени композиторки в Холивуд. „Най-важното за мен е, че историите на тези жени са разказани и увековечени в документалния филм, който Ейми Андерсън направи и в албума. Тези истории ще останат - на Рут Бейдър Гинсберг, която е извоювала жените да имат собственост и право на кредитни карти, на Малала, на жените, които са демонстрирали през 80-те години против кризата на СПИН, и прочие“, добавя Пенка.
Шок
Самата тя е пето поколение жени с образование по майчина линия. „И много смели, самоотвержени жени. Интелектуалки. А баща ми е от Панагюрище и от малка съм слушала историята на Райна Княгиня. Нейната къща е до нас. Тези истории за смели жени са ми повлияли. А талантът се развива цял живот с упорит труд и значими проекти“, гордее се музикантката. Преди 30 г. тя тръгва за САЩ със 150 долара в джоба. „През 1990 г. отидох в Дърам, Северна Каролина, където учих магистратура в Duke University. Въпреки че ме приеха много топло в университета, да, беше голям културен шок и ми беше много трудно. Не разбирах хората от южните щати заради местния акцент. Нямах пари. Но бях страшно мотивирана да успея, да се реализирам, да науча езика. Знаех, че няма път назад. Бях на 22 години, когато комунизмът падна и емиграцията беше очевидният път за мен, както и за много хора от моето поколение“, разказва Кунева. Тя споделя, че най-скъпата цена, която имигрантът плаща, е, че не може да бъде заедно с родителите си в момента, в който те умират. „За децата това е една мъчителна цена в името на свободата и реализацията. През последните години се връщам в България за Коледа и когато пожелавам „Весела Коледа“ на разни възрастни жени, отговорът винаги е: „Как да е весела, когато синът ми е в Англия, а дъщеря ми в Италия?“, допълва Пенка.
Юбилей
На 25 февруари тя отпразнува своя 55-годишен юбилей и вече може да каже, че е сбъднала американската мечта. Написала е музиката за филми като „Карибски пирати“ и „Трансформърс“, „Матрицата“, „Костенурките нинджа“, както и към игрите „Принцът на Персия“ и „Мумията“. Сред голямата й гордост са мелодиите към мултимедийната изложба на НАСА „Герои и легенди“ в космическия център Кенеди. Музиката й е смесица от източноевропейското й възпитание, класическо обучение, съвременна филмова и игрална музика и влияния, вариращи от рок, електроника и средновековни песнопения до не-западна музика. В Холивуд Пенка е известна като артист с рядък талант и страст. „Винаги имам и творчески, и оркестраторски работи. Скоро ще обявят официално един ТВ сериал, на който писах музиката“, казва Пенка Кунева.
Пише музиката в локдауна
Кунева е една седемте композиторки, работили по "Жени воини" - лентата разказва за жени в различни точки на света, но с една кауза - социална правда. “Най-важната ми мисъл е, че историята на тези жени ще се чуе, ще се разкаже, ще се види“, каза българката. Първоначално филмът се прожектира на сцена с оркестър. По време на първото затваряне в Ню Йорк, записват музиката в студио. И тези записи печелят „Грами“. "Вкъщи бях, работех, съпругът ми написа съобщение: Победихте!", и му казах да прати линк. Веднага се разбра, че сме победили", споделя Пенка. Споделя, че точно по време на локдауна е била заета с много творчески проекти. Написва музиката към документалния филм „Нулева гравитация“ (Zero Gravity) за деца, които се интересуват от компютърен език, кодиране на сателити в Международната космическа станция. Продължава да пише музика за игри, експериментира в жанра хорър за филми.
Дъщеря й направила зоопарк в стаята си
Пенка е родена в София. Майка й Кина Проданова е преподавател по музикален анализ в консерваторията, а баща й Динко Кунев – инженер-химик във ВХТИ. Летата си прекарва при бабите и дядовците си в Габрово и Панагюрище. Талантът й да композира проличава още на 6-годишна възраст, когато майка й я научава да пише музика и ноти. Твори детски композиции за пиано и малки пиески. „Локдаунът ми напомни кое е най-важното за мен – да поддържам духа на семейството си“, казва тя. Със съпруга й Даниел Шуайгър, редактор на филмова музика, живеят в Лос Анджелис. Прибрала е родителите си, вече пенсионери, от България, да не ги мисли по време на ковида. Дъщеря й Джийни, на 15 години, е също много артистична, но в изобразителното изкуство. „Харесва ми, че се проявява и като доброволка, по собствено желание ходи да помага в една ферма“, споделя Пенка. Наследницата има интерес към зоология и биология и е превърнала стаята си в зоопарк.
