- Г-н Милев, описват ви като най-търсения режисьор в България и като човек, който знае как да режисира всичко - от Ицо Хазарта до зомбита. Откъде идва вдъхновението?
- Вдъхновението не винаги идва. През годините се научих да се стимулирам и по друг начин - чисто финансов. В нещата, които ме вдъхновяват, няма пари. Аз имам деца. Тях не ги интересува откъде идват парите - дали от чалга, артхаус или тъп зомби филм. Аз гледам професионално на работата. Стискам зъби и снимам всичко по добър начин. А доколко креативен съм - това зависи от това, което трябва да направя. Повечето от нещата се правят занаятчийски. Има си формула. Не е задължително да измислям невероятно нови неща.
- Случвало ли ви се е да не дойде вдъхновението? Какво правите в такъв случай?
- Случвало ми се е 2-3 пъти. Какво да правя - вдъхновявам се, като започвам да крада (смее се). Понякога ти е нужно да видиш нещо, например някой клип в Youtube. Наскоро си гледах стари неща, които несъзнателно съм ги откраднал. Тогава не съм знаел, но сега го виждам. Става ми неприятно, но понякога не можеш да знаеш всичко и да се съобразяваш. Аз не се притеснявам да го кажа, че и на мен ми се налага да се вдъхновявам, когато съм изпаднал в дупка. Като ти дойде много работа, е нормално човек да блокира. Никога обаче не крада 1:1. Не съм толкова безсилен, въпреки че има и такива хора. Безобразно го правят. Аз гледам да не ме хванат (смее се). Но не ми е практика, много рядко ми се случва да се вдъхновявам по този начин.
- Какво трябва да има в един музикален клип, за да бъде успешен? Имате ли усещане, докато снимате, какъв ще бъде крайният вариант?
- Обикновено моите усещания са грешни. Това, което си мисля, че ще стане - не става. Други пък стават. Аз затова не го мисля, не е мой ангажимент. Аз не съм продуцент и не мога да гарантирам какво ще стане. Режисьор съм. Казвам на изпълнителя какво ще снимам и вече той си преценя (смее се) дали да го приеме като концепция и да го правим. Клиповете ми винаги са по-некомерсиални и олигофренски. Винаги има две страни - или ще стане голям провал, или голям хит. Винаги съм казвал, че най-важно е парчето. Не трябва да звучи като оправдание, защото какъвто й да е клипът, никой не го гледа 10 000 пъти, както би слушал песента. Както казва един приятел - музиката в Youtube, въпреки че има видео, се слуша. И оттам идват повечето гледания. Една тъпа песен, какъвто и клип да направиш - не можеш да я спукаш от въртене.
- Много хора инвестират много в клиповете независимо от качеството на песента.
- Да, така е. В световен мащаб вече се наблюдава тенденция как клиповете евтинеят. Бизнесът се промени много. Хората вече снимат с телефон. Общо взето, вече е като при всичко останало - при колите, храната, изкуството. Всичко стана пластмасово и евтино. Няма ги музикантите като Майкъл Джексън, които да дават милиони за клиповете. Като правиш същите пари, снимайки си гъза, за какво да строиш декори и филмови продукции. Критериите на хората поевтиняха също. Децата искат да гледат бързи и цветни неща, нещо голо и готово. Това е необратим процес.
- Защо според вас се стигна дотук?
- Според мен това е съзнателната еволюция. Връщаме се обратно към корените си. Явно сме си били такива и направихме една парабола и се връщаме към първообраза. Не знам. Неприятно е, но е така. С филмите е по същия начин. Всички филми вече са толкова тъпи, че ти дори не можеш да разкажеш какво си гледал. Аз ги забравям в реално време. Аз гледам почти всичко, което излиза по кината - и готините неща, и боклуците, за да бъда в час с технологиите. Филмът свършва, започват надписите и аз забравям всъщност какво съм гледал. Не мога да го разкажа.
- Това е много тъжно.
- Да, тъжно е, но е така с всичко.
- Случвало ли ви се е да откажете проект по същите причини?
- Досега не са ми предлагали толкова пари, че да не мога да откажа. Отказвал съм доста глупости, но и доста съм приел. И винаги съм страдал. Никога не ми се е разминавало да ми е гадно, но понякога ми се е налагало да го правя. Светът е толкова материален, че се налага да се снимат и боклуци.
- Какво снимахте последно?
- Преди 2-3 седмици снимах един клип, който беше с кауза - за войната в Украйна. Той беше с документални кадри. Песента се казва „Прегърни ме“ и е на Слави и Азис. Това е кавър на украинско парче и е много известно. Снимахме на границата бежанци - кадри на хора, които влизат в Румъния. Аз такива неща не бях снимал. Винаги съм казвал, че при музикалните клипове атмосферата е много важна. Едно нещо като е тъжно, има си клишета как да бъде тъжно. Слънчево време и усмихнати хора не е тъжно. Наближавайки към границата, минахме през полета с гарвани, беше мрачно и си казах, че е жестоко. Имаше безброй гарвани навсякъде, аз не съм виждал толкова. И изведнъж се показа слънцето и видях едни усмихнати дечица. Доброволците им дават сладки неща, играчки и те се смеят. И така се получи един емоционален контраст. На фона на тъжното парче, знаейки какво гледаш - стана още по-тегаво. Аз си представях, че ще прехвърча сняг, ще е студен, ще плачат - нищо подобно. Клипът няма претенции, той е заснет, за да бъде откровен и честен. За един ден го монтирах и го пуснахме.
- Как ви влияят подобни гледки?
- Много зле. Аз съм с разбити нерви и през цялото време ми бяха насълзени очите. Добре, че не трябваше аз да снимам, а си бях взел оператор, иначе няма да има фокус.
- Независимият ви проект “Куршуми на справедливостта“ направи впечатление на Международния филмов фестивал в Мадрид. Каква е неговата история?
- “Куршуми на справедливостта“ беше замислен като уебсерии по 10 мин. На дистрибуторите ни им се струваше много рисково и трудно за реализация. И по най-просташкия начин залепиха тези серии. За мен е ужасна идея, но се примирих, само и само за да излезе филмът. Иначе щях да си го гледам съвсем сам. Сериите са много интензивни - да ги гледаш по много пъти. Действието е много бързо и за 10 минути ги изглеждаш. Но като гледаш 8 пъти по 10, и направо ти става лошо. Филмът е безсмислен и няма кой знае какво за разбиране, но е натоварващо.
- Как измислихте тези уродливи прасета?
- Ми те са около нас, аз не ги измислям (смее се). Мен това ме забавлява. Бях в едно планинско село, където на Коледа всички започнаха да колят едни прасета по улиците, всичко в кръв. И си викам - кучето е готино и не можеш да го убиеш. А прасетата са по-интелигентни животни и ги убиват едно пред друго. И си казах - какво ще стане, ако един ден нещата се обърнат и прасетата започнат да колят хората. С нищо не сме повече от едни прасета. Ние сме по-големи прасета. И с цялата си омраза измислих тази идея. Аз не съм мизантроп, но все пак.
- През 2019 г. снимахте във филма и познатия като Мачете - Дани Трехо. Какъв човек е той?
- Дани Трехо е много истински като човек. Той е супернатурален мексикански бандит. Без никакви претенции. Много готин. Нищо звездно няма в него, мега як агент. Дани Трехо беше в България, за да снима „Смъртоносна надпревара“. И ние го грабнахме в свободния му ден и за половин ден снимахме всичко с него. Разказваше много интересни неща. Постоянно ни повтаряше, че е каскадьор. Кичур от косата му се беше оплел в едни мухарници и той хвана и си откъсна кичура. Брутален. Пада, търкаля се. Беше на 70 г. и всичко си прави сам. Колкото пъти му казахме, толкова падна. Каза ми: „Не ме мисли, само кажи какво искаш“. Например и за филма „Жега“ каза как са го наели. Той преди години е бил в затвора за някакъв грабеж и са го взели като консултант да им разказва как стават нещата. Но Майкъл Мен му е харесал муцуната и са го наели. И после той вече не е бил момчето от пандиза, а човек от каста като Робърт де Ниро.
- И звездата му изгрява.
- Да, снима навсякъде. Даже се появи и в „Междузвездни войни“, което аз не одобрявам.
- Защо?
- Защото това е филм, в който винаги е имало нови лица и неизвестни актьори. Не може Робърт де Ниро да се появи в „Междузвездни войни“. Такъв е бил този филм и няма как да се появи Дани Трехо или хипстъри с веспи. Затова и много го псуват Робърт Родригез, на мен ми е много любим, но с глупостите уби филма. Боба Фет ми беше любимият герой. Сега направиха сериал и за него. Малко е камерен и имам чувството, че „Дисни“ го направиха с остатъчни пари от „Мандалорианецът“. И Темуера Морисън - този старец. Той е голям пич и е идвал в България.
- Наистина ли „Междузвездни войни“ е поредицата, която ви тласка към киното и режисурата?
- В „Междузвездни войни“ ме завладя тотално странният и чисто нов свят във всяко едно отношение. Нямаше нито едно нещо, което познавам като интериор, маски, лица... Вижда се, че новите творци обаче нямат мисленето на Джордж Лукас. И те са пластмасови. Не могат да се сравнят с неговото въображение. Той е изградил тотално нова вселена. Няма нищо от това, което познаваш. С брат ми, който е по-голям, много обичахме да си разказваме всичко, като започнеш дори от буквите в началото.
Започнах да рисувам комикси още като дете. Разглеждах много списания с комикси и пифове. Подсъзнателно научих режисурата - близки кадри, средни, общи, горе-долу как върви постройката на визуалния разказ. След това, учейки ги тези неща, си потвърдих всичко, което знаех.
- А кога разбрахте, че именно това е нещото, с което ще си изкарвате парите?
- Много късно. В училище имах метъл група. Исках да си направя клип от видеа от филми и наши репетиции. Направих го, стана ми интересно, но и много трудно. Правих ги на две видеа със стоп и плей. Лепих ги. И си казах, че е готино. Бях много активно дете. Лашках се във всякакви посоки. Стана ми може би ясно в 10-и клас какво искам да правя. Дотогава не бях убеден.
- А музиката къде остана?
- Свиря си, но не много. Музиката винаги ми е била за забавление. Не съм имал много амбиции. Сам се научих да свиря на китара. Винаги съм свързал учителите с нещо ужасно и гадно, нещото, което мразех от дъното на душата си. И си викам - токова обичам китарата, но някой да започне да ме кара да пиша ноти по цял ден... и ще намразя китарата. И реших да си остана леко компромисен китарист. Никога не станах техничен и добър, но ми се разви слухът. Каквото чуя, мога веднага да го намеря и изсвиря, но не мога да го напиша по ноти.
- Показвате ли на децата си това, което създавате, и те гледат ли вашите творения?
- Може и да гледат тайно, но пред мен се правят, че не им дреме. Пускал съм им някакви глупости. Забавляват се искрено на някои от нещата ми. Не са меломани и да се хвалят, че баща им е снимал еди-кое си.
- Дават ли ви творчески заряд те?
- Не, но понякога, когато имам съмнения за нещо дали се разбира, особено за рекламите, винаги викам дъщеря ми и я питам какво е разбрала. И тя започва - този отиде при еди-кой си и разбра еди-какво си... Тя е будно детенце и я използвам за тестер. Децата ми са гледали всички мои филми, не ги спирам. Няма да забравя „Погрешен завой 6“, който направихме, и синът ми беше на 7 г., седеше в една тъмна стая със слушалки и гледаше. Някой би казал, че това е извратено. Сигурно е така, но моите деца не ги е страх. Свикнали са да слушат псувни и сами са си изградили кодекс. Без да им обяснявам много, знаят кое е лошо и кое добро. Показвам им всичко.
- На какво искате да ги научите в живота?
- Да са чистоплътни и да не лъжат, в двата аспекта. Нищо друго. Според мен хората се раждат абсолютно завършени, но малко закърнели. Пораствайки, те развиват своето закърняло нещо. Почти не можеш да ги научиш на нищо. Ако някой е мързелив, той се ражда мързелив. Казал съм на децата ми, че когато лъжат, винаги се разбира и става по-кофти. И тия неща трудно се отмиват. Уча ги на прагматични неща.
- А те на какво ви научиха вас?
- Съсипаха ми живота (смее се). Увеличиха ми разходите (смее се). Наблюдавайки ги, разбрах много ценни неща за хората. Има много примери, при които хората искат да направят децата си някакви други. Всеки си представя, че му се ражда момиченце и тя е руса принцеса. Но понякога се раждат деца и с големи бузи и не толкова красиви. И го гърчиш да става балерина детето, то 200 кила. Децата си идват с качествата и най-важното е да ги видиш и да им помогнеш да ги развият. Едно нещо обаче, натиснеш ли го, и те го намразват. Трябва да се внимава. Такива са децата. И аз съвсем скоро бях дете... преди 30 г. (смее се).
- Беше ли ви страх от зомбита като дете?
- Никога не ме е било страх от зомбита. Мен ме е страх от други неща. Като присъствие от отвъдния свят.
- Мислите ли, че има такова присъствие?
- Според мен, има. Щом го усещат някои хора. Ако нещо ми е зловещо, е точно това.
- Мислили ли сте да направите пълнометражен филм?
- Аз кандидатствах и ме отрязаха. Реших да се наредя на баницата. И аз искам да влизам от филм във филм - това е много удобно. Особено ако снимаш готини неща. Не бих се занимавал толкова много с клипове и реклами, ако мога да снимам филми. Ще пробвам пак. Аз все чакам... Преди ги чаках да умрат старите гадове, които бяха окупирали киното. Сега излизат нови гадове. Аз нямам претенции, че кандидатствам с гениални неща, а с криминален екшън, жанрово кино - гангстери, български бандити. Има бруталии, но не съм ги написал. Едно-единствено нещо много ме дразни - никой не търси сметка на хората, които правят тъпи филми. Един, втори, трети, пускат го в 3 ч. следобед в четвъртък и дотам. Според мен при всеки провал или трябва да връща пари, или да бъде санкциониран този човек. Не може да взимаш пари и никой да не пита за твоите филми. Това е все едно кражба. Всички грабят и крадат добри пари. На хранилка са и не им изнася да го променят. Да си правят тъпи филми, ама да си ги правят те.
- Може ли да се промени този порочен кръг?
- Според мен трябва да се промени концептуално. Аз не съм критерий, не разбирам. Трябва да е ясно какво подкрепя държавата - артхаус или комерсиални филми? Или да ги раздели просто. Искаме да сме арт и да правим фестивално кино - добре, но нека има и за комерсиалното кино пари. Хората искат „Вчера“ и „Маргарит и Маргарита“, гледаеми. Те не са пошли, а много яки. Дори в опасни времена тогава се казваха някакви истини, ебаваха се със строя, в който живеем, по брутален начин. Но красноречив. Държавата произвеждаше филми, които я осмиваха на моменти. Но интелигентно. И тогава е имало костеливи ръчички, но все пак... А не да се правят безкрайни филми за човек, който търси себе си. Едно пътуване към себе си. Млада учителка отива да търси себе си в Дуранкулак. Нека тия, които търсят себе си, да са в една графа, но има и такива, които искаме да правим жанрово кино, развлекателни филми. Не може, иначе става забатачване. Актьорите сега тепърва започнаха да се учат да играят и те покрай сериалите и филмите. Иначе викат. В старите филми нищо не се чува, но каквото се чуе, е абсолютно естествено. Детски филми като „Войната на таралежите“ трябва да се правят.
- Какво си пожелавате?
- Пожелавам си да намеря един сак с пари и да съм здрав, за да мога да ги изхарча до дупка (смее се).
Това е той:
-Роден е на 3 ноември 1974 г. в София
-Завършва Нов български университет със специалност „Кино и телевизионна режисура“
-Режисирал е над 200 музикални видеоклипа и 150 телевизионни реклами
-Работил е по филмите „Убий отново“ (Re-Kill), „Код червено“ (Code Red) и „Куршуми на справедливостта“ (Bullets of Justice)
Екатерина Томова
