- Г-н Божинов, поздравления за третия ви пълнометражен филм „Бягство“! Как започна това киноприключение за вас?

- Благодаря ви. Историята започна с едно обаждане на Галя Тонева, продуцента от „Гала Филм“, която ме покани да прочета един сценарий на Деляна Манева. След като прочетох първата му версия и разбрах, че става въпрос за Родопите, веднага се съгласих да се включа, защото аз съм прекарал много години там с баба ми и дядо ми. Всички баири съм ги обикалял и имам сантимент към тях. После започна един много дълъг процес по дописване на сценария, за да го избистрим и структурираме. Първата версия завършваше с много смърт, брутално. След това стигнахме до решението, че идеята на филма ще се загуби, ако той свърши агресивно, с отмъщение и реакция. Постепенно стигнахме до този вариант на цялата история. Около 5-6 години ни отне цялата работа по филма, не постоянно, разбира се, но на тласъци сме се борили, докато се стигне до реализацията на проекта.

- Как се справихте със снимките логистично с оглед на факта, че ви е отнемало по около 40 мин. пътуване в посока до Чамла?

- Казахме си, че намаляваме снимките всеки ден с час и половина и трябва да се справим горе за по-кратко време, за да компенсираме времето за пътуването. В „Бягство“ все пак говорим за камерна история, случваща се на едно място, и имаме възможност да го направим. А пък и горе не може да закараш много сложна продукционна техника, която, използвайки я, да ти трябва повече време. Ние снимахме достатъчно просто и чисто. Филмът е заснет за 28 дни, 22 от които са в Родопите - 20 са горе на Чамла и 2 покрай ждрелото, в село Гьоврен и там, където беше дъскорезницата, гатерът. Доста кратки срокове, но при такава сложна логистика и екип, изнесен в планината, трябваше да го направим стегнато, защото както се казва – парите никога не стигат. Бюджетът беше доста ограничен.

- В предишното ни интервю споделихте, че времето е било благосклонно към екипа, въпреки че местните са ви казвали, че през септември в Родопите вали дъжд.

- Вярно е. 20 дни имахме слънце на Чамла. Само накрая, когато трябваше да имаме нощни снимки, валя дъжд през деня, но спря точно вечерта. Откъм природа по никакъв начин не можем да се оплачем. Даже сме много благодарни. Времето беше сухо и топло, нямаше никакви облаци и пътят, по който се качвахме до Чамла с джиповете, се превръщаше в пустиня. Вдигаше се толкова прахоляк, особено като се движехме в конвой. Най-хитро беше да си в първия джип, защото следващите пристигаха горе целите в прах. И след това започваше едно изтупване (смее се). Времето бе благосклонно към нас и по време на първата прожекция на „Бягство“ на Чамла на 7 май. Стана малко студено, но фактът, че не валеше през май месец горе и имаше толкова много звезди, привлече толкова много хора да се качат. Имаше над 250 души.

- Чия беше идеята първата прожекция да бъде на 1649 м надморска височина?

- Моя! Решението беше много импулсивно. Предложих да направим най-високата прожекция в България, и то да бъде първа за „Бягство“ именно на мястото, на която сме снимали. И никой не каза „не“, а всички харесаха идеята. Дадохме си сметка, че е сложно, но не невъзможно. Смятам, че резултатът е повече от удовлетворителен. Да се върнем на това място и да спим в същата хижа, в която сме прекарали един месец. Да се срещнем с всички тези хора, които ни помогнаха безкрайно много – Марката, Спиди, Чоко, Асен... те не само ни караха с джиповете догоре, а ни помагаха за всичко. Домакините в хижа „Триградски скали“ Ванко и жена му също ни помогнаха много. Сутринта за закуска ми сложиха мекици и ми донесоха айрян, защото си спомнят, че така ги обичам. Какво по-хубаво от това! Нещата са много честни, простички и истински. Най-голямата беля е, че пропадналият път до Триград стои 5 месеца в това състояние, а хората буквално загиват поради ограничения достъп. То може да се минава, но се създаде такава истерия, че е откъснато от света и едва ли не трябва да се спускат с парашут туристите.

- Наистина ли ден преди прожекцията на „Бягство“ в Чамла горе се е разхождала мечка?

- Да, това е първият зрител (смее се). Момчетата от екипа, който организира самата прожекция технически, казаха, че докато са правели проби на 6 май, на 150 м от тях е минала мечка, която ние приемаме за първия ни зрител. В Триград има Музей на мечката, която е алфа животното в района. Докато снимахме горе обаче, не видяхме мечка нито веднъж, което мен дълбоко ме разстройваше. Горе с животните ние се чувствахме много добре. На пътя пред първата кола, която минаваше вечер след снимки по тъмно, изскачаха почти всяка вечер сърни, лисици, дори горски козел. Единият от завоите по пътя си го кръстихме завоя на зайците, защото дивите зайци изскачаха пред фаровете и започваха да тичат пред колата. Единственият начин да ги освободим от тази мъка беше да угасим фаровете на джипа, за да могат да се мушнат накъде встрани и ние да минем.

- Премиерата на филма бе на 11 май, сряда. Защо избрахте тази дата, а не петък, когато обичайно новите филми излизат на голям екран?

- Първата прожекция на „Бягство“ бе на 7 май на Чамла, а втората бе на 9 май във Варна, защото на 10 май започва ретроградният Меркурий (смее се). Петък, когато обикновено излизат филмите, тази седмица се пада 13. Не защото сме брутални фаталисти, но решихме да не си играем със съдбата и затова филмът е в повечето кина от 11 май, а от вчера вече и във всички. Така че зрителите ги каним на едно „Бягство“ през май.

- Защо се спряхте на Александър Кендеров за главната роля?

- За тази история е важно повечето лица да са непознати, защото спецификата на главния герой е такава. Той е на 17 и половина. У нас нямаме такава актьорска традиция. С Александър Кендеров се срещнах в един от сериалите, който правих. Поканих го на кастинг. Той тогава беше точно на възрастта на героя във филма - Дани. Аз си представях, че този кастинг ще е много труден, а той се оказа много лесен. Алекс носеше точно това, което според мен беше важно точно за този герой - да е светла личност, да е интелигентно момче. Той ми каза, че познава проблема със зависимостите на младите, но не от собствен опит, а от негов приятел, който се е бил закачил. И разбра тази история емоционално. Ние не искахме да натискаме наркозависимостта по начин, по който обикновено се прави в българското кино, да е мрачно. Това е един проблем, с който просто младите хора се сблъскват по една или друга причина и трябва да могат да се справят с него. Затова и намерихме обобщение в думите, които самият Дани казва, че никой не може да те накара да спреш, ако сам не решиш това.

- Това не се отнася само за темата за наркозависимостите, нали?

- Да, отнася се и по принцип за човешкото поведение, особено що са е касае за агресия. Едно от най-интересните неща при първите прожекции бе, че хората искаха историята да стигне докрай в разбирането, че бившият легионер Жан-Клод трябва да избие на финала всички герои, да употреби агресия и насилие. Давайки си сметка, че всички конфликти в съвременния свят, особено военните, са на база реакция, желание за отмъщение за някаква несправедливост, която ти се е случила, всъщност ние решихме финалът да бъде такъв. Смятаме, че конфликтността може да се спре само тогава, когато този, който има право да отвърне на нещо такова, успее да се възпре. Само тогава според мен, без да звучи наивно, могат всички тези безумия да спрат по някакъв начин, визирайки най-пресния конфликт в Украйна.

- Конфликтът в Украйна е сблъсък между две групи, точно като в „Бягство“.

- Когато работехме по филма, разглеждахме хипотезата, при която две различни социални общности се сблъскват. Либералната демокрация, грубо казано, от една страна, и твърдият курс, в който са важни ред, дисциплина, насилие, неуважаване свободата на избор. За нас беше важно каква би била причината да се сблъскат тези две коренно различни групи. Дадохме си сметка, че причината може да бъде един доста простичък повод – една провокация. Това са групи, които са готови на реакция, преди да са се опознали, на базата на една обща и схематична представа. Нещо, което се случва в обществото ни по всички теми и въпроси. Поляризацията е тотална, конфронтацията произлиза от това. Никой не си дава сметка обаче, че може би има много допирни точки между тези групи. За нас беше хипотеза какво ще стане, ако се сблъскат. Ние смятаме, че сблъсквайки се, те ще се доведат до взаимно унищожение. Затворените общества не могат да съществуват капсулирани в себе си. Сблъсквайки се, те се самоунищожават. И двете. Няма печеливш, няма губещ. За огромно съжаление след 24 март виждаме тази ситуация, развита и в Украйна. Това е причината. Много години се е трупало напрежение, както се казва - око за око, зъб за зъб. Всеки има право да отговори и в крайна сметка по-силният тръгва грубо да търси правата си по някакъв начин. Дали е прав или не – има много тълкувания.

- След целия положен труд и въпроси, които задава филмът, чиито отговори зрителят намира сам за себе си – вие самият удовлетворен ли сте от свършената работа?

- Много е трудно човек да дава сам оценки на работата си, камо ли на резултата. Сигурно има много неща, които бихме направили по различен начин при други условия. Аз се чувствам удовлетворен от крайния резултат, защото той не е далеч от това, което сме искали да направим с целия екип. Много трябва да благодаря на „Гала Филм“ - Галина Тонева и Кирил Кирилов, заради цялото това усилие, защото въпреки сложността на цялата тази лудория, говоря за самите снимки и прожекцията на Чамла, това бе едно голямо приключение за нас като екип, а надявам се и за бъдещите зрители.

- Музиката също има голяма роля във филма. Композирана е отново от Петър Дундаков, с когото работихте и по „Възвишение“ и „Голата истина за група „Жигули“.

- С Петър станахме Куку и Пипе (смее се). Много се уцелихме – и вкусово, и като подход, и по темперамент, характер. „Бягство“ е най-разнообразен откъм музика спрямо предишните ми два филма, защото в него има не само такава, написана специално за филма, но и парчета на белгийската група Taxi Wars, както авторска песен на българските изпълнители Александър Логозаров и Павел Терзийски. На саксофон пък свири Димитър Льолев, който е един от най-доброите саксофонисти в България. И, разбира се, саундракът, който е написан от Петър. Благодарение на него специално участие взима и Лиса Джерард. Тя много лесно прие това предизвикателство. Може би локдаунът много ни помогна, защото тя беше заключена в Австралия. Миналата година Лиса записа музиката за „Бягство“ и за „Дюн“. Нейният глас придава едно по-различно звучене. Обикновено хората свързват Родопите с гайда. Ние решихме, че в Родопите няма да има гайда, а саксофон. Няма да има народно пеене, а ще има по-мистичен вокал, какъвто е Лиса. В крайна сметка Лиса Джерард е пяла за филми на Ридли Скот, Дени Вилньов и Виктор Божинов (смее се)!

- Какви са силните страни на „Бягство“?

- Смятам, че филмът е ценен, защото той се занимава със съвременна тема на българското общество, а аз смятам, че това е основата на българското кино. Мейнстриймът е точно такъв – филми, които се занимават с нашите локални проблеми, а не толкова да откриваме и поучаваме света. Смятам, че колкото повече такива филми се правят и НФЦ подходи стратегически към това, нивото на т.нар. попкорн българско кино ще бъде на санитарния си минимум, да кажем, и ще имаме възможност киното да се превърне в това, което всъщност трябва да бъде – да има обществена позиция и да третира обществени локални теми, които могат да се разкажат само на български език. Когато ние натрупаме опит, в това съм сигурен, че тогава ще се случат и големите неща за българското кино.

- По време на последната сесия на НФЦ за игрално кино проектът ви „Чамкория“ по едноименния роман на Милен Русков бе отхвърлен. Ще кандидатствате ли отново?

- Продължавам да се боря за проекта „Чамкория“. Надявам се, че на сесията, която предстои сега, това, което се случи на предишната, няма да се повтори. А това, което се случи тогава, беше откровено политическа цензура от неразбиране за какво всъщност става въпрос в този проект. Трябва да се връщаме в историята. Трябва да гледаме на историята от съвременна гледна точка. Трябва да гледаме открито към всички грешки, които са се случили. Проблемът е, че се разприказва страшно много, че в българското кино има два пъти повече пари, но всъщност субсидиите са два пъти по-малко. Говоря на филм. Субсидиите са по-малко, отколкото проект за български филм получаваше преди 10 г. Това е абсурдно. За 10 г. много неща са се променили, камо ли в последната година с тази инфлация, която се повишава. Принципът да дадем много по-малко е възприет от държавата или просто така се случва. В крайна сметка това трябва да се промени, за да може българското кино да се качи на малко по-сериозно ниво. Надявам се, че като свърши ретроградният Меркурий, „Чамкория“ ще започне да се случва.

Това е той:

- Роден е на 23 януари 1972 г. в София

- Работил е по сериалите „Стъклен дом”, „Под прикритие”, „Столичани в повече”, „Кантора Митрани”, Връзки“, руския „Кости”

- Бил е асистент-режисьор на чужди продукции - „Изток Запад”, „Спартак”, „Цезар”, „Мисия Лондон”

- Режисьор и съсценарист е на филма „Възвишение” по едноименния роман на Милен Русков, както и на „Голата истина за група „Жигули“