А ктьорът Владо Карамазов разказа във Фейсбук за снимка, направена от него в Мароко на джамия с нейното отражение в мъгла. Снимка е спечелила топ 10 и е публикувана в годишната книга на HIPA. HIPA е най-големият, труден и престижен конкурс в света. В него участват префесионални фотографи от цял свят, както и всички фотографи на National Geographic.
Ето какво написа Карамазов във Фейсбук:
В историята на тази снимка има и фотографска и житейска поука. В нея са замесени един кадър и един конкурс. В Мароко съм и Казабланка е поредния град. Пристигам, настанявам и се готвя да излезна за да опозная града. И отново се изправям пред дилемата кои обективи да взема и кои апарати. Вече десети ден всекидневно съм като муле с над 15 кг раница, за да не изпусна нещо. Чуденката беше голяма, но накрая си казах, че един ден трябва да почина и ще взема само един апарат с обектив 27мм. Беше ми много леко, но много дискомфортно. Някак нервно, че мога да изпусна нещо. Отивам на брега и виждам най-голямата джамия в света цялата в мъгла. Океана с огромни вълни. Които се разбиват в стените и. Беше невероятна гледка. Намирам най-хубавата позиция така, че да мога да хвана и джамията и отражението и. Банален е този подход, но точно в това мрачно време изглеждаше страхотно. Вдигам апарата и с тази 27-ца не мога да хвана нищо. Нито джамията, камо ли пък и отражението. Направо се изпотих. Псуването, срещу мен и решението да си почина днес, започна. Опитах да сменям позиции но не ставаше, това беше мястото. От другите позиции влизат хора, алеи, тя се губеше. В отчаянието си извадих телефона. Той хващаше всичко и то перфектно. Хич не искам този момент на перфектно време, светлина, място и момент да го заснема с телефон. Но включих ръчен режим, поне да имам някакви ROW файлове. Направих много снимки, които ги забих в една папка. Забравих ги.
През последните две години мобилната фотография се разви много. Големите конкурси отвориха категория Мобилна фотография.Сетих се аз за тази джамия и за непростимата ми грешка, че не си взех всичко обективи тогава. Пипнах я във фотошоп, корекция на цветове...Вече няколко пъти с този кадър от мобилен телефон печеля първи места в много големи конкурси. Но истинският успех на тази снимка е, че влезе в топ 10 и я публикуваха в годишната книга на HIPA. HIPA e може би най-големият, труден и престижен конкурс в света. Не само за наградите, които са хиляди долари във всяка категория, а заради трудността му и разбиващата конкуренция. Условията са - само по една снимка в категория, никога да не е пускана в конкурс и никога да не е спечелила награда. Конкурса е безплатен, което значи всичко живо което снима. Фотографи от цял свят се готвят всяка година за него. Изключително трудно е да избереш само една снимка. Всички фотографи на National Geographic участват. Всички професионалисти също.
Пуснах аз джамията в категория „Историческа архитектура”. Минах първи, втори, трети и четвърти кръг. Пратиха ми и договор. Това ми подсказваше, че нещо ще се случи. Да ми дадат страница от тази книга и да съм сред най-добрите фотографи в света за мен е много голямо нещо. Книгата е само за авторите, които имат снимки включени в нея. Не я пращат, защото е изключително луксозно издание и не разчитат на пощите в тези пандемични времена. Казаха ми, че ще ми я пазят и като имам път към Дубай ще си я взема. Пуснах връзки, на приятели-приятели... сложна организация, една сутрин получавам обаждане от Дубай, че има човек при тях, който иска да вземе бройката ми и дали познавам тази жена.Тя беше моята пратеница, транспортиране и вчера книгата беше в ръцете ми.
Поуките от тази история са много. За мен много важни. Важни за смисъла на живота ни.
Благодаря много на Евтим Милошев (моят най-голям фен на фотографиите ми) и на неговата приятелка Мария.
Александров съм, защото искаха да съм както в личната ми карта. Не успях да докажа, че съм Карамазов. Но и с това се преборих.
