Крис Захариев е един от младите таланти на българската кино сцена и влогър с над 85 000 абоната в YouTube.
Едва на 24 години той вече има редица успешни късомтеражни филми, работи по рекламни кампании на големи брандове, в телевизионни формати, създател е на уеб-сериала и книгата „Да Се Изгубиш Нарочно“. Една от значителните награди, които печели е „Стоян Камбарев: Полет в изкуството“ за 2020 г. Същата тази година става част от младежкото жури на международния Кино Фестивал във Венеция, представлявайки България.
„Един асансьор разстояние“ (One Elevator Apart) е комедиен късометражен филм, който Крис реализира след завършването си в НАТФИЗ. Той му отрежда й място в селекцията на Международния фестивал за късометражно кино “In the Palace”. Престижният фестивал, който изпраща победителите директно към журито на наградите Оскар, ще се проведе от 31 май до 7 юни в Двореца на културата в Перник. Във филма двама полицаи, в чиито роли влизат Йоан Попов и Александър Григоров, с много хумор е разказана историята на един изгубен тото фиш.
Още за филма ни разказват Крис и дамата главни герои.
- Крис, какъв жанр проекти са ти любими и предпочиташ да правиш?
- В киното преди „Един асансьор разстояние“ повечето от нещата, които режисирах са били в драматичния ключ. Този филм, който е селектиран за In the Palace, за мен е предизвикателство, защото е комедиен жанр. Реших, че това е много добра възможност да изляза от комфортната си зона в жанр, който не бях работил преди. В бъдеще с удоволствие бих правил още неща в тази посока. „Един асансьор разстояние“ има много интересна атмосфера, много се забавлявахме. Бих творил занапред и в комедийния в драматичния жанр.
- Как се роди идеята за този сценарий?
Крис: Вдъхновен е от истинска случка. На една възрастна жена, която печели от тотото и отива да си вземе печалбата й крадат чантата в трамвая. Отива в районното, полицаите намират крадеца, но решават вместо да й върнат фиша да си вземат те печалбата. Но тя разбира и става голям скандал, преди може би 2 години. В крайна сметка ги уволняват, връщат печалбата. Но много абсурдна случка.
Бях период, в който се чудих какво да екранизирам и имах различни идеи. Самият сценарий го работих с една много талантлива сценаристка колега Павла Котова. Не искахме това да бъде поредната история за това колко са глупави и лоши полицаите и обърнахме историята. Те са тези, които търсят фиша и са пред дилемата какво да направят, когато го открият. Вдъхновихме се от истинската история, но съвсем променихме художествено сюжета.
- Как оценявате процеса по заснемане на филма, в който вие самите играете полицаите?
Йоан: Сега осъзнавам колко малко режисьори има, които да имат отношение адекватно към актьора. Видях това в Крис, който има визия. Този негов опит е изключителен и бих казал, че той ми вдигна стандарта за режисьори, което от една страна е хубаво, от друга не толкова.
Александър: Беше много приятно и поучително. Организацията беше страхотна и ние си станахме приятели. Прекарахме чудесно време заедно и мисля, че сме свършили добра работа.
- Кой беше най-трудният момент от снимките?
Александър: Гръмотевичната буря.
Крис: Процесът за нас беше сложен, защото имахме много тесен график и тъй като историята се развива със страшно много детайли не можем да си позволим някой елемент да пада, защото самото разследване върви хронологично. Има моменти, в които ние връщаме историята и зрителите виждат какво реално се е случило. Ако едно нещо не успеем да снимаме, то цялата арка пропада. За екипа това беше малко стресово и на всяка цена трябваше да минаваме от сцена в сцена.
Към края на филма – кулминацията, може би най-емоционалната цена, на един покрив снимаме много ключов диалог между момчетата. Абсолютна случайност беше, че в далечината имаше гръмотевичната буря и се чудихме дали имаме още време. Всички заедно решихме, че не е добра идея да снимаме от покрива на отсрещния блок. Мисля, че това беше една от най-екстремните сцени, които снимахме.
- Кой беше най-забавният момент?
Крис: Имахме щастието да работим с големи български актьори, които просто прегърнаха историята – Павел Попандов, Йорданка Кузманова, Георги Къркеланов. Общо взето всички актьори добавяха много неща към персонажа си, предлагаха неща и това направи процеса много жив и забавен.
Йоан: Като карахме скутера, реших да викна към една групичка по-млади хора и те решиха, че нещо ги псувам и тръгнаха да ни гонят и да ни псуват. За момент си помислих, че има шанс да се сбием. Те не знаеха, че снимаме филм.
- Защо публиката на фестивала трябва да гледа „Един асансьор разстояние“ в Дома на културата в Перник или онлайн?
Крис: Мисля, че нашия филм макар да става въпрос за двама млади полицаи, хора които учат да станат такива, правят частно разследване, което води до много абсурдни случки. За мен посланието на филма е много по-универсално. Двама млади човека, които търсят своето място в големия свят. И са на морален кръстопът – да направят или не правилното решение. Това е нещо, в което всеки човек може да се припознае. Ние всички имаме такива ситуации, в които не знаем какво точно да направим. И макар комедийна, с криминални моменти, историята на филма е много човешки разказана.
- Какво бихте направили, ако спечелите много пари от тотото?
Крис: Бих снимал този филм като сериал.
Александър: И аз бих финансирал същото нещо.
Крис: Супер, дайте да пускаме тото. Не, бих спонсорирал музикалната кариера на Йоан.
Йоан: Аз бих дал парите за благотворителност, защото вярвам, че парите от тотото са нещо много мръсно. Не бих ги използвал за нещо мое.
- Ако филмът има продължение къде би била заснета следващата сцена?
Крис: Аз много бих искал да вида предисторията на двамата полицаи. Защо те са решили да станат такива и би ми било интересно да вида какво ще се случи ако станат полицаи. Продължение, което отива напред, но виждаме и какво се е случило назад.
Йоан: В някое село, където са родени Павел и Юли. От примерно Горни Вадим на Дунав. Много красиво място.
- Една дума, с която бихте описали филма?
Крис: Заплетен. Многопластов.
Йоан: Височина.
Александър: Приятелство.
- Крис, какъв е следващият ти късометражен проект?
Написах един сценарий за следващ филм, който е много по-кратък от всички, които съм режисирал до сега. 5-6 минути. Отново в драматичния ключ, но пък имам идеи и за следващи комедийни проекти. Мисля си вече и за пълнометражни неща, но вярвам, че за всичко има правилно време. Аз обичам идеите да отлежават.
