- Г-н Лечев, на 31 март „Фондацията“ се връща на голямата сцената на зала 1 на НДК за дългоочакван от феновете рок концерт. Как върви подготовката и вълнувате ли се от предстоящата среща с публиката?
- Това ще бъде много юнашки концерт. Нас големите сцени не ни плашат, както и малките (смее се). Преди няколко дни четох едно интервю със Стинг, в което казва, че навремето, като са създавали Police, за тях не е имало никакво значение дали са в „Роял Албърт Хол“ или в клуб за 5 души. Ние сме точно така, като тях. Спокойни сме, понеже както казва Иван Лечев (смее се), ние не изпълняваме непознати песни. Това е нещо, което почти задължително има успех, стига ние да си изсвирим и изпеем добре парчетата.
- Кои ваши колеги ще бъдат гости на концерта?
- Нашите гости са едни от най-яките рок гласове в България – Атанас Пенев от Б.Т.Р., който преди няколко дни имаше рожден ден, Звезди от „Ахат“ и Славин Славчев, който издаде страхотен самостоятелен албум. Не знам обаче в качеството му на гост дали ще го поканим да изпее песни от него. Това би могло да бъде добра идея. Аз съм поканил и моите трима финалисти от „Гласът на България“ - Борис, Рая и Иван. Борис Христов в момента е с жена си в Южна Африка, пече се на слънце, джапат в едни басейни, ловят риба, не им пука на шапката (смее се). Обеща да се върне за концерта. Иван Иванов заедно с Никеца пускат също нов албум, с първото им парче направо ми отвяха главата и ми се иска с тях да направим три парчета на сцената, но да видим как ще се разбера с „Фондацията“. От друга страна обаче, това разваля малко изненадата от появата на „Фондацията“, така че ще видим как ще го измислим. С Дони и Михаела Маринова ще бъдем в Германия тези дни и разчитам да хвана Дони на къс пас и да говорим. Ние с него стигнем ли до консенсус, лесно ще убедим и останалите. Очертава се да бъде много интересно!
- Ще представите ли някоя неизпълнявана досега песен? Нещо ново за публиката?
- Ще има засилено присъствие на песни на „Щурците“. Тази година отбелязват 55 г. и явно ще мине под този знак. Следващото подобно юбилейно събитие ще бъде може би, когато стана аз на 70 (смее се).
- Ако ви върна назад във времето, създавайки „Фондацията“, вярвахте ли, че супергрупата ще има такъв успех?
- Аз бях абсолютно сигурен, че този проект ще има такъв успех, затова и се съгласих да участвам в него. Хората, които се занимаваме с музика, различна от чалгата, по различни причини се отдръпнахме в годините на най-големия и бум и оставихме това изкуство, което според мен не е върхът, да се шири във всички посоки. Аз си казах, че това не е редно и че трябва да има нещо друго. Хората да имат избор. В един момент те нямаха избор. Това е една от основните причини да решим да създадем супергрупата. Всички тези песни, прекрасно написани, да не позволим през годините да бъдат забравени и изтикани в ъгъла и хората да имат възможност да ги слушат и да си ги спомнят непрекъснато. А хората толкова много си ги спомняха, че чак обиколихме целия свят с тях. Дори не съм знаел, че толкова много българи има по света. Все още сме длъжници на българите, които са в Бразилия и Аржентина. Все не успяваме да се организираме да отидем, пътят е много дълъг. Сложно е. Въпреки че бяхме в Австралия. Там българите са много организирани. Особено по южното крайбрежие в градове като Аделаида, където има българи, които живеят от 20-те години на миналия век. Те говорят архаичен български, но имат своя църква, училища, много са сплотени и държат един на друг. Това е ужасно приятно. За съжаление не навсякъде по света е така.
- Какви са плановете на „Фондацията“ през лятото и до края на годината?
- С проекта с гостите, наречен „Големите БГ рок гласове“, имаме около 10 концерта. 55-години на „Щурците“ със засилено присъствие на техни песни, най-вероятно ще бъде програмата, която ще изсвирим на Аполония. Имаме и още няколко покани. В процес сме на уточняване кои песни ще добавим. Мисля, че някои от тях ги свирихме на 50 г. на „Щурците“, някои от тях други ги свириха. Но мисля, че ще бъде интересно и няма да се повтаряме.
- Имате ли любима песен от репертоара на „Фондацията“?
- Много обичам „Ближи си сладоледа“ на Дони по начина, по който ние сме я направили. Още като я правехме, трябваше да се свири соло цигулка и мен не знам как ме прихвана да свиря фолклорно соло, но с румънски мотиви, леко влашки. Получи се много смешно и до ден днешен така я свирим. Много ми е приятно да я свиря. Това е майтап, разбира се. Много добре ни се получават много песни като „Клетва“, „Малкият принц“, на Б.Т.Р. парчетата стават супер. Приятното е, че ги правим по наш начин, не е задължително да е оригинал.
- Мислили ли сте да създадете музика специално за „Фондацията“?
- В ход са вече и разговори, че е крайно време да напишем музика специално за „Фондацията“, а както се казва, когато започне да гърми, най-вероятно ще завали. Това ще бъде следващият ни проект, за догодина.
- Ще успеете ли да постигнете единомислие за новата музика?
- Покрай това, че работим заедно, ние много се сприятелихме. Надявам се, че това ще помогне. Между нас няма ревност. Гледаме да има баланс в репертоара. Песните от различните групи, които изпълняваме, да са равнопоставени. Надявам се, че този процес ще бъде много лесен. Най-големият проблем е моят, може би и на Венко, който освен инструментална музика, не съм чувал да пише нещо друго. Аз пък пиша много рядко. Последно написах 2 песни за новия албум на Стефан Вълдобрев. Много се радвам, че хората ги приеха много радушно. Значи се получава.
- С Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ сте изключително успешни и хората ви обичат.
- Новият ни албум е много готин. Тепърва започваме да правим клипове. Ще го представим на 6 април в „Терминал 1“.
- Споменахте, че в момента сте в Германия с Дони и Михаела Маринова. Каква програма представяте пред сънародниците ни в чужбина?
- Това е много готин проект. Камерен. Преди няколко дни се изненадах, че не е измислен от Дони, защото съм свикнал той да измисля всичко (смее се). Автор на този проект е Максим Екшенази, който е много добър диригент, но и много добър цигулар. Идеята е Дони и Михаела да пеят песни, дори аз се включвам като трети глас в някои от тях, които са от стари български филми като „Войната на таралежите“, „С деца на море“. На видеоекран зад нас текат кадрите от филмите. Аз свиря на цигулка около Дони и Михаела. Изключително приятно е. Хората много се радват, това са филми, които всички обичат. Изнасяме концерта в зали до 100 човека, понякога и малко повече. В Братислава например бяхме в един парк. Този уикенд сме в Мюнхен и Берлин, а следващата седмица във Франкфурт и Щутгарт.
- Малкият ви син Константин също има афинитет към музиката.
- Косьо учи в Музикалното училище. Той вече е трети клас с ударни инструменти. На 6 април ще се яви в Провадия на състезание. Аз още не мога да си го представя, в моите очи той е още малко детенце, но не е малък. На малко барабанче прави неща като големите. Много му се получава. Той по цял ден пее. Запомня всичко, което чуе и го изпява вярно. Непрекъснато е на барабаните. Питахме го дали пък не иска да свири на китара и той каза, че иска на барабани. И прави само това. Навремето много се впечатли от Стунджи, който беше първият човек, който изведе Косьо на голяма сцена. На един от последните ни концерти в НДК с „Обичайните заподозрени“ Стунджи взе тъпан, а Косьо свиреше на неговите барабани. Държеше ритъм и не му мигна окото. Няма сценична треска, няма нищо. Ще кажеш, че цял живот го е правил. Зодия Лъв си е изцяло. Спомням си, че за първи път помириса сцена, когато беше на 3 г. на един концерт в зала 1 на НДК с ФСБ. Аз го извадих на ръце на сцената. По-късно го изведох на сцената и на един концерт на „Фондацията“. Имам и снимка, жестока. Той седи отпред на сцената с гръб към публиката. Ние с „Фондацията“ се покланяме на публиката и все едно се покланяме на него.
- Работите ли по нещо ново с ФСБ?
- С ФСБ имаме две песни, които са в бинаурален формат. Едната я пуснахме, другата предстои сега да я пуснем. Ще направим и клипове. За концерт не сме говорили засега. Хвърлили сме всички усилия да завършим един стар проект, чийто резултат ще бъде невероятен. Заснехме навремето концерт със симфоничен оркестър на Античния театър с Пловдивската филхармония под диригентската палка на Григор Паликаров. Оркестрациите направи Румен Бояджиев-син – няма нужда да казвам, че са изключителни. Предстои това нещо да излезе като филм. Единственото подобно нещо, за което се сещам, е „Стинг в Берлин“. Сега сме на финалната права и най-вероятно ще го представим в рамките на „София Филм Фест“ догодина. Симфоничният оркестър е може би най-съвършеният инструмент, измислен от човечеството.
- А за вас китарата ли е най-съвършеният инструмент?
- Аз съм завършил цигулка и това ми е работата по принцип. Всичко друго е хоби. Завършил съм и сомелиерство, но и това ми е хоби (смее се).
- Като сомелиер какъв съвет бихте дали на нашите читатели – как да откриват качественото вино?
- Отиват и си избират качествено вино (смее се). При оценяването на виното се започва с цвета, след това идва ароматът и накрая – вкусът. Има много вина, които са прекрасни на цвят, атакуват те с аромат, но често разочароват с вкуса. Има го и обратното. Такива са бургундските вина. Трябва да ги оставиш поне един час да подишат и тогава започват да излъчват това, което има в тях.
- Много хора не харесват българското вино.
- Един от най-големите врагове на човечеството през цялата му история е било предубеждението. Човек трябва да опитва. Има прекрасни български вина. Ще ви разкажа един случай. Кръстникът на Косьо живее в Англия. Бяхме им на гости веднъж и аз бях занесъл едно вино, направено от мой приятел, смея така да го наричам, и един от най-добрите български енолози - Стойчо Стоев. Виното беше от малка серия - Инкантесимо. Занесох една бутилка в Англия. Там го сравнихме с бутилка Бароло, което е едно от най-скъпите и прочути италиански вина, което е средно около 200 евро бутилката. И не бяхме сигурни кое ни харесва повече.
- Имат ли българите култура за пиенето на вино?
- Нещата вървят към подобрение. Българинът пие ракия, в което няма нищо лошо. Аз лично изключително рядко попадам на нещо, което става за пиене от гледна точка на ракията. Предпочитам вино при всяко положение.
- А култура към музиката има ли?
- И това върви към подобрение. По едно време беше изчезнала съвсем. Напоследък виждам, че и симфоничните зали се пълнят. Не е без значение културната политика, която води Софийска филхармония в лицето на Найден Тодоров. Той очевидно, освен че е страшен музикант и диригент, има много добри качества като мениджър. Без това няма как в наши дни. Същото може да се каже за Дони. Той е свръхестествено умен. Не се оставя да заспива, непрекъснато си поддържа ума.
- А вие как успявате да се справяте с толкова много дини под една мишница?
- Когато човек има желание, време винаги се намира. Аз сега пиша и театрална музика (смее се). Това е един френски текст. Казва се „Капан за самотен мъж“. Поставя го Йосиф Сърчаджиев в Малък градски театър „Зад канала“. Той ми е поставил много висока летва. Каза ми, че си представя музика в стила на Пендерецки. На мен ми се изправи косата. Писал съм какво ли не, но такова нещо не съм. Аз знам какво има предвид той, може би като музиката на филма The Shining. Тя е много злокобна. Накрая обаче има хепиенд, но няма да разказвам.
Рядко ми се случва да пиша театрална музика, но пък съм носител на „Аскеер“. Бях и номиниран два пъти преди това. Така и се запознахме със Стефан Вълдобрев. И двамата бяхме номинирани, седяхме един до друг в Театъра на Армията. И двамата не спечелихме, но пък си останахме приятели за цял живот. Което е по-голяма награда от всичко.
- Голямо приятелство имате и с Константин Цеков и Румен Бояджиев, които през 1975 г. създават ФСБ. Вие се включвате няколко години по-късно. Кой ви подаде ръка тогава, за да сте тук днес, и то толкова успешни?
- На нас тогава ни подаде ръка „Балкантон“. По ред причини ни гласуваха доверие. Мен лично ме извикаха тогава, защото бях от малкото китаристи, които можеха да четат ноти. В една студийна работа няма как да се справиш, ако не можеш да четеш ноти. Има една поговорка в нашите среди - Как да накараш един китарист да спре да свири или да свири тихо – слагаш ноти пред него и той сам спира (смее се). Учейки цигулка, аз нямах някакви проблеми с нотите. И така започна всичко. Наскоро имаше едно видеоинтервю с ФСБ, на което аз не успях да отида. В него Румен разказваше как Сашо Бахаров сложи на пулта извадено на ноти солото от Hotel California на Eagles, което е много висш пилотаж, а на мен това ми беше първият запис в студио. Спомням си как ми трепереха ръцете. Дадоха ми една китара, за която само можех да мечтая до този момент. Според колегите съм се справил добре. За съжаление този запис е изчезнал, но много бих искал да чуя какво съм направил тогава.
- Защо днес няма такива банди като ФСБ, „Щурците“, „Тангра“?
- В клубния ъндърграунд има страхотни музиканти и групи като Caliberty и вокалиста им Jamie Rashed. Никой нямаше обаче да чуе за тях, ако не бяха в „Гласът на България“. Страшни музиканти са. И не само те. Има и Odd Crew, и други, които по някаква причина стоят настрани. Да не говорим за моята вечна болка Нуфри. Аз съм му страшен фен! Има и много хора, които не знам, че съществуват и много се надявам да ми се появят. Имам го като мисия в „Гласът на България“.
- Как виждате бъдещето на музиката?
- Музика ще има винаги в един или друг вид. Даже сега се забелязва огромно връщане към симфоничната музика. Най-големите продажби са на стара музика, което показва, че хората подсъзнателно я чувстват близка. Искат такава музика, която не е направена механично, създадена е от добри музиканти и има интересна мелодия и хармония. И в момента има такава музика. Просто човек в количеството трудно може да отдели качеството.
- За какво мечтаете?
- Да свиря, докато мога да дишам. Дано да съм здрав! Покойният Оскар Питърсън свиреше до последно. Но, както казва Джон Ленън – „Животът е това, което се случва, докато човек прави планове“.
Това е той:
Роден е на 19 юли 1956 г. в София
Започва да учи цигулка в класа на баща си цигуларя Боян Лечев
През 1975 г. завършва Музикалното училище в София
През 1981 г. завършва Музикалната академия в София
Екатерина Томова
