Н а 6 май беше професионалният празник на овцевъдите. За десета поредна година край Арбанаси за три дни животновъди от цялата страна се събраха на атрактивен събор, който през годините е посрещнал общо над 800 000 души. Всеки от присъстващите можеше да види бита и поминъка на овцевъдите. Сред кулинарните изкушения бяха чевермета, баници, боб с манатарка и пататник.
Според актрисата Веселина Бабаджанкова Арбанаси е най-вкусната точка на България. "Всички родопски ястия са вкусни. Фасулът по хайдушки има специфична рецепта. Българинът има чувство за хумор, което го крепи. По време на празник не трябва да чуваме за политика", смята тя.
Породи
Традиционно бяха представени различни породи овце. Сред тях е каракачанската овца. Тя е най-типичният и най-примитивният представител на грубовълнестия цакелски тип овце у нас. Това е овцата на съществуващите доскоро (около 1958 г.) каракачани и куцовласи, развивали номадско овцевъдство по нашите земи, пише Agri.bg.
Каракачанската овца е сравнително дребна, но с изключително жив темперамент, пъргава и подвижна - извършва големи преходи при активното търсене на храна, както и по време на сезонните придвижвания на каракачаните. Много издръжлива, с висок виталитет, изключително приспособена към местните екологични условия, почти не боледува и дава редовно и сигурно потомство. Грижите по каракачанската овца са сведени до минимум - непридирчивостта й към трофичната база е пословична, а освен пашата не получава допълнителна храна дори и през зимата, с изключение през най-суровите снежни и студени дни, когато не може да пасе. Стадното й чувство е силно развито - много рядко отделни животни се отдалечават от основната група.
Като типичен цакел каракачанската овца има отворено рунo с дълги конични фитили, съставени от съвсем прави осилести влакна, достигащи на дължина 23-26 см. По-голямата част от овцете са пигментирани - сиво-черни, понякога с кафяв оттенък и много рядко бели. Лицето, ушите, краката, както и лигавицата около очите, носа и др. са черни. Женските овце най-често са безроги, а мъжките - с добре оформени завити рога, но се срещат, макар и рядко, рога и у женските и безрогие у мъжките. Въпреки че филогенезата на каракачанската овца е свързана с непрекъснатите преходи от планинските към равнинните терени и обратно, тя е обособен тип планински овце.
Особености
Тялото на каракачанската е компактно, немного дълго - средно 62,99 см, и добре зарунено, включително и коремът. Височината при холката е средно 57,80 см. Дълбочината на гърдите е задоволителна (27,92 см), а ширината им е 18,40 см. Опашката е тънка, къса (средно 24,86 см) и едва достига скакателните стави - типично за планинския тип овце. Дължината на тялото при мъжките животни е средно 69 см, а височината при холката - около 66 см. Средната маса на овцете майки е около 35 кг, на шилетата - около 28 кг, а на кочовете - до 66 кг. Като се има предвид ниският ръст и маса, както и изключително пасищното отглеждане на каракачанската овца, млечността й е сравнително добра. От една овца за целия доен период се получават около 40 литра мляко с 6,5-8,0% мастни вещества. Каракачанската овца е с най-добре пригоденото виме за машинно доене. Вълнодайността е също относително добра - 1,5-2,5 кг и максимум 3,5 кг. Рандеманът на вълната е около 60%.
Технология
Технологията на отглеждане на каракачанска овца е била много примитивна и изключително консервативна, главно поради което са се запазили много време както фенотипът, така и самобитността на развъждането й. Овцете майки са се заплождали през септември, а са се агнели през февруари. Овцете са зимували из ниските и топли крайбрежни пасища на открито в кошари, разположени обикновено на завет и обградени с висок плет, т. нар. чаламари. Близо до тях се е намирало бранището (браницата), където няколко дни след агненето са пасели само овцете майки. До началото на май (обикновено до 6 май - Гергьовден) са се отбивали агнетата, тежащи вече 17-20 кг, без абсолютно никакво подхранване. След това стадата са се качвали отново в планината, където на място се е преработвало млякото им в кашкавал и бяло саламурено сирене чак до есента. Стрижбата се е провеждала около средата на юли, тъй като до това време в планината е сравнително студено. През лятото каракачаните са обитавали Родопите, Рила, Пирин, Осоговската планина, Стара планина и отчасти Средна гора, а през зимата - крайбрежните пасища на Бяло море и Южното Черноморие. Каракачанската овца е застрашена от изчезване порода овце.
