В алежите са условие за заразяване на дръвчетата с различни болести и паразити. Много от паразитите имат по 2-3 и повече поколения, а с валежите заразяванията се повтарят многократно. Във всяко ново петно се образуват много колонии от гъбни и бактерийни паразити, които при влага и топлина причиняват нови заразявания.
Затова, за да не се провали реколтата, прасковените и кайсиевите дръвчета се пръскат и третират с различни разтвори. Прави се пръскане преди цъфтежа и след цъфтежа на плодните дръвчета, като се пръскат целите дървета от върха до основата на ствола, без да се обливат, а разтворът се изпръсква във вид на фина мъгла. Пръсканията се извършват в тихи и слънчеви дни при температура 10-12 ̊ С. Преди и след дъжд не трябва да се правят, защото разтворът ще бъде измит.
Листата
Сачмянката се причинява от бактерия и от гъба. От бактерийна сачмянка най-много страдат листата. Но тя напада и летораслите, цветните пъпки и плодовете. Болестта се развива масово, ако времето е по-влажно и топло, има чести валежи и температурите са от 24 до 28 оС. Бактериите причинители зимуват в заразените леторасти, както и в окапалите листа и в почвата. Напролет спорите се разсейват по короната на дървото чрез дъжд, вятър и насекоми. За покълване и заразяване наново спорите се нуждаят от капка вода. Нападнатите пъпки потъмняват и загиват. Чрез заразените пъпки и през отпечатъците от дръжките на окапалите листа се заразяват и леторастите.
Хронична
Листата се напетняват и надупчват. При силно нападение листата жълтеят и окапват. По плодовете образуват много кръгли, дребни -1-2 мм петна с червено-кафяв цвят, по които често се отделя бактериален ексудат във вид на смолисти капчици. Често се сливат и образуват вдлъбнати петна с напуквания и смолотечение. Сачмянката става хронична болест благодарение на способността си да заразява многогодишни клонки и да образува по тях спори през пролетта.
Презимува като мицел в нападнатите леторасти, а също така и като спора при люспите на пъпките. За разсейването и кълненето на спорите и за заразяване е необходима вода. Дъждът размива спорите, залепени за смолата, и ги разсейва по дървото и по съседните дървета. Най-подходящи условия за заразяване са чести и силни валежи, ниски влажни места, изобилно поливане и едностранчиво азотно торене. Най-силно се заразяват долните клонки, листа и плодове.
Листни въшки
Листните въшки също спомагат за разнасянето на спорите. Температурните граници на заразяване са от 5 до 30 о С. При оптимални температури 18-21 о С и наситена влажност листата на прасковата се заразяват за 2-3 дни, а при кайсия 4-5 дни. Върху леторастите с 10-20 и повече дни, като и тук времевия период е най-къс при прасковата.
По младите листа сачмянката предизвиква образуване на кръгли червени или червено-кафяви петна, който при по-нататъшния растеж на здравата околна тъкан се отделят от нея и опадват, като оставят дупки. Петната, респективно дупките, са обградени с червеникавокафяв венец.
При прасковата най-силно се заразяват клонките и пъпките по тях, а при кайсията плодовете.
Прасковен балон е най-често срещаното гъбично заболяване при прасковените дървета. Гъбичките създават червеникави мехури по плодовете, но увреждат и цветовете. За началото на болестта са достатъчни 7-8 ° C и няколко часа дъжд.
Източен плодов червей с пет поколения в годината
Източният плодов червей развива от три до пет поколения годишно, които се застъпват. Неприятелят зимува като напълно развита гъсеница в сив копринен пашкул под кората на дърветата, в почвата около ствола, под окапалите листа и други растителни остатъци.
Летежът на пеперудите от зимуващото поколение започва през първата десетдневка на април и продължава докъм 10 юни, на първо поколение – към 10 юни, на второ – от средата на юни, на трето – от средата на август, и на четвърто – около 20 септември.
При праскова и кайсия женската снася яйца по долната страна на листата, младите леторасти, по-късно по плодовете. Излюпените гъсеници се вгризват в основата на връхните листа и навлизат в сърцевината на младите леторасти, където издълбават ходове с дължина от 5 до 15 cm при праскова и кайсия. Те се хранят в тях и ги изпълват с екскременти, които при напускане на гъсениците се натрупват на изходния отвор. Прасковата и кайсията отделят смола в местата на повредата.
Гъсениците се вгризват в плодовете обикновено около дръжката, в местата, където се допират един до друг, лист до плод и по-рядко на други места. Те нападат месестата част на плодовете, издълбават в тях ходове и ги изпълват с екскременти, които често излизат на входния отвор. Нападнатите плодове запазват външния си вид, но месестата им част е повредена, те узряват преждевременно и окапват.
