Д юлите и мушмулите са късни плодове и много често могат да издържат и до началото на декември в градината. В селските дворове, ако къщите са обитаеми през цялото време, стопаните често си държат тези плодове на самото дръвче, докато не падне сняг. Мушмулите се берат, когато станат кафяви и меки. Най-добре се съхраняват в кошница на балкона, ако е затворен. Ако не, просто трябва да покрием с хартия или плат. Ако някои от плодовете са неузрели, те ще продължат да зреят и в кошницата. Периодично се проверява дали няма развалящи се мушмули, които се изхвърлят.
Колкото повече загниват, толкова по-вкусни са мушмулите.
Развалят
Те не са така ярки като ябълката например, но за сметка на това са много полезни и ароматни, особено дюлите. Не случайно жълтите топки се подреждат по шкафове и рафтове в хладни стаи, за да ухаят. В отопляеми помещения особен с парно те не могат да издържат дълго и бързо започват да загниват. По принцип дюлите, подредени върху вестник или хартия, могат да издържат най-много до януари дори и в хладно помещение.
Ароматни и сочни са печените дюли.
Печени
Дюлите сурови не са особено вкусни и малцина са тези, които ще ги консумират по този начин. За сметка на това, особено ако са започнали да загниват, най-лесно можем да ги приготвим, като ги изпечем във фурната. Издълбаваме малък отвор, сипваме захар и канела в него, подреждаме ги в тава и ги слагаме да се пекат.
Конфитюрът и желето от дюли са златото на есента.
Конфитюр с индрише
Друг сравнително бърз и лесен начин да ги съхраним е като ги направим на конфитюр. Измиваме ги, нарязваме ги и след това ги настъргваме в подходящ съд. Посипваме със захар и оставяме за час два да се разтопи. Сипваме малко вода и печем. Конфитюрът е готов, когато лопатката или дървената лъжица остави следа в тавата. Слагаме лъжичка лимонена киселина или ябълков оцет, разбъркваме и оставяме за минутка в топлата фурна. Преди да ги насипем в топли буркани, поставяме няколко стръка индрише за аромат.
Компот
Компот се приготвя както с всички останали подове. Измиваме и нарязваме дюлите на резени. Напълваме една трета от буркана. Сипваме три или четири лъжици захар и поставяме по едно листо индрише, запълваме с вода, затваряме и стерилизираме до 20 минути. Компотът се използва и при кашлица.
Варим
Вместо бонбони
пестилът от дюли е най-оригиналният начин да съхраним този плод. По време на постите пестилът може да се използва от хората вместо тестени сладкиши и шоколадови бонбони.
За да го направим, са ни необходими добре узрели дюли – 1 кг,
вода – 1 л, лимон – ½ , бяла/кафява захар или мед – 1 ч.ч.
Сваряваме почистените и нарязани дюли с водата, захарта и настърганата кора от лимона, докато стане гъсто пюре. Пасираме допълнително и оставяме да изстине. След това разстиламе гъстото пюре върху хартия за печене, като правим слой с дебелина 1-1,5 см.
Изсушаваме във фурната на 50-60 градуса, докато се втвърди и престане да лепне. Нарязваме го на пръчици, може да го поръсим и с пудра захар. Съхраняваме в картонена кутия или стъклен буркан. Ако ще използваме пчелен мед вместо захар, трябва да го добавим в края, след процеса на варене.
Приготвяме домашен оцет
От дюлите можем да си направим ароматен оцет. Измиваме и нарязваме плодовете. Слагаме ги в голям стъклен буркан. Доливаме с преварена гореща вода, в количество малко над нарязаните дюли. По желание можем да добавим малко мащерка, жълт кантарион, риган или джоджен. Покриваме съда с марля и оставяме на слънце. По този начин оставяме да стои за около 25-30 дни, когато плодовете паднат на дъното и ферментацията спре. От време на време махаме образувалата се коричка най-отгоре.
Като мине това време, прецеждаме течността и я връщаме пак в съда. Оставяме за около 30-40 дни допълнително, пак да ферментира. Ако се получи коричка отгоре, пак я махаме периодично. След това прецеждаме и наливаме в стъклени бутилки готовия домашен дюлев оцет. Ако желаем да се насладим на превъзходния вкус и аромат на дюлевия оцет, трябва да го оставим да отлежи в стъклени съдове за поне 3 – 4 месеца.
