П естицидите и кърлежът вароа, както и вирусите, които той пренася, са една от основните причини за синдрома на колапса на пчелните семейства, известен у нас като Синдром на празния кошер. Един от стандартните методи са химикалите, които са токсични за кърлежите (акарицидите). Пчеларите използват много от тези вещества като амитраз, кумафос, флуметрин, флувалинат, както и по-малко мощните и по-малко специфичните мравчена киселина, оксалова киселина и тимол. Акарицидите обаче не са панацея и кърлежите вароа постепенно развиват резистентност към тях, пише chaskor.ru
Има практика срещу вароата да се използва друг хищен кърлеж – Stratiolaelaps scimitus. Те се хранят с кърлежа вароа в лабораторните експерименти, но в реалните кошери ефективността на тези хищни кърлежи е ниска. Друг вариант са фалшивите скорпиони, които са група от месоядни паякообразни. Лъжливите скорпиони Nesochernes gracilis и Chelifer cancroides ловуват вароата в пчелните кошери, без да вредят на самите пчели. Но колко ефективно е тяхното използване все още не е ясно.
Досега лечението с акарициди все още е основният начин за борба с кърлежа вароа, но активно се развиват и нови методи. Освен това, както всички живи същества, пчелите също са способни постепенно да развият резистентност към паразити, така че може да се очаква развъждането на устойчиви на вароата пчелни видове.
Борбата с пестицидите и разпространението на паразити може да помогне не само на домашните, но и на дивите пчели. Но докато за популацията на домашните се грижат пчеларите, то дивите сами трябва да се справят с новите си врагове. А те са един от основните опрашители на културни растения. Основният проблем при дивите пчели е унищожаването на техните местообитания. Дивите пчели се нуждаят от ливади с голямо разнообразие от растения и стари гори с добри места за гнездене.
Затова експертите препоръчват да се запазват естествени пасищни съобщества или да се засаждат благоприятни за пчелите растителни видове, където това е възможно. Това могат да бъдат площи с ливадна растителност по краищата на земеделските ниви, край пътищата и в парковете. Министерство на земеделието на Германия препоръчва на собствениците на частните къщи да косят тревните си площи по-рядко в парцелите, а британската фондация Plantlife призовава да се спазва програмата „Не коси през май“, за да се спре косенето на тревните площи поне в периода на най-активния цъфтеж на растенията.
За фермерите, които отглеждат култури, опрашвани от пчелите, ливадите могат да бъдат началото на взаимно изгодно партньорство. Отглеждането на ливади в покрайнините на нивите увеличава броя на дивите пчели, а те от своя страна по-активно опрашват полетата. Освен това тези ливади са дом на хищните насекоми, които могат да ловят вредителите и по този начин да намалят нуждата от пестициди.
Освен домашните и дивите пчели са опрашители.
Изненадващо откритие, че пчелите се чувстват по-удобно в градска среда, отколкото в селските райони, където те понасят по-добре зимата и произвеждат повече мед. Така че насаждането на кошери в града, засаждането на медоносни растения в парковете и на покривите също може да бъде една полезна стратегия. Все пак основният начин за запазване на разнообразието на пчелите все още е опазването на техните естествени екосистеми и на техните естествени местообитания.
Пчелите все повече харесват богатата паша на градската среда.
Изкуствените хотели привличат повече оси
Ако в природата няма достатъчно места за гнездене на дивите пчели, те могат да бъдат изкуствено създадени. Модата се разпространява и към така наречените пчелни хотели - конструкции от тръстика, слама или клонки от дръвчета с голям брой дупки, където пчелите да могат да се заселят. Някои компании вече продават огромни готови конструкции „под ключ“. Но тяхната реална ефективност е доста съмнителна. Експеримент с 600 пчелни хотела в Канада показа, че по-голямата част от помещенията в тях са заети не от пчелите, а от осите, като освен местните видове пчели там се заселват и чужди насекоми от други екосистеми.
