К оварната къдравост по прасковите отново надига глава и заплашва да съсипе овошките с едни от най-вкусните плодове. „Телеграф“ многократно е пускал материали по темата, но сега ще дадем още някои съвети, които може да са полезни на стопаните с такива дръвчета в двора си.
Важно е да се знае, че освен прасковите от тази болест са заплашени и бадемите и нектарините.
Болест
На първо място е важно да се знае, че причинителят е гъбата Taphrina deformans, която паразитира по листата.
Гъбата презимува между люспите на пъпките или по кората на нападнатите леторасти. Тя развива един жизнен цикъл през сезона и заразява само от зимуваща инфекция.
Заразяването се улеснява от влажното и дъждовно време. Ето защо болестта се развива масово при дъждовна и студена пролет - при сравнително ниски температури (10°С), припомнят от Съвети в земеделието.
Горещини
Със застаряване на листните тъкани и с повишаване на температурата над 26°С възможностите за заразяване се ограничават, поради което болестта се развива силно само рано напролет.
Според експертите силно чувствителни към къдравост по прасковата са сортовете Елберта, Хале, Миньон, Майски цвят, Файет, Арм голд, Бейби голд, Юлска едра, Диксиред, Лейт Легран, Рио-Озо-Джем и др., докато Редхейвън, Рубиред и Ран Александър са значително по-устойчиви.
Варосване
Ето защо борбата с гъбата се провежда целогодишно. На първо място е добре да се варосва обилно дръвчето, защото това е дезинфекция и превенция срещу гъбата.
Също така е много важно около дръвчето да има един кръг, в който да няма трева и бурени, които могат да бъдат преносители.
Според стари градинари особено подходящо е да се насипе около нея с чакъл, по възможност да е по-едър, или с мулч.
Също така е добре наоколо да се засади чесън, лук, растения, които съдържат сяра, която по принцип е враг на гъбичките. Около дръвчетата е добре да виреят също така черен оман и хрян.
Препарати
За земеделците, които разчитат на препарати в неравната битка, експертите препоръчват следните съвети за растителна защита.
Тя започва със зимното пръскане на дръвчетата, наесен по време на листопада, и напролет преди набъбване на пъпките.
През есента за пръскане на прасковите се използва най-често 2% бордолезов разтвор или един от следните препарати: Дитан ДГ - 0,3%, Дитан М 45 - 0,3%, Тирам 80 ВГ - 0,3%, Фунгуран ОН 50 ВП – 0,15%, и др.
Тези, които са пропуснали есенното пръскане, могат да направят това напролет до набъбване на пъпките.
Тогава се провежда още едно пръскане на прасковите с един от посочените препарати, а при развитие на листата с големина на миши уши се пръска със Скор 250 СК - 0,02%.
Пръскането на дърветата трябва да бъде обилно, за да се намокрят добре всички пъпки, по които зимува заразата. Нападнатите от болестта клонки трябва да се изрязват и изгарят, категорични са специалистите.
Син камък
За противниците на химията ще припомним, че чесънът е един от най-големите врагове на коварната гъба. Така че колкото повече чесън около ствола, толкова по-добре. От друга страна има препарат, който се нарича чеснова бариера.
Според чужди експерти два или три пъти пръскане на нападнатото растение с чесновата бариера може да го спаси от гъбата.
С него може да се третира къдравост по прасковени листа през целия сезон, без да е нужно да лекувате дръвчето със силни химикали, нито пък да чакате падането на листата.
Това че ще останат малко деформирани не е проблем, защото ще фотосинтезират и ще хранят растението. Пръскането със син камък също се прилага при къдравост.
Белезникав налеп деформира листата
Къдравостта по прасковата е най-вредоносната болест по прасковата. Освен прасковата патогенът е в състояние да заразява нектарината и кайсията.
Засяга почти изключително листата, които се заразяват още при развитието си от пъпките, според съвети в земеделието.
Заразените листа са силно накъдрени вследствие на образуваните по тях мехурести издутини, които понякога покриват целия лист.
Тъканта на тези издутини е силно надебелена и чуплива. Отгоре те са обагрени жълтеникаво или червеникаво.
По-късно горната, а понякога и долната повърхност на издутините се покрива с белезникав налеп. Повредените листа не могат да изхранят плода, а по-късно некротират и опадат.
След окапването на болните листа дървото образува нови, които остават здрави, но това ги изтощава силно, предразполага към измръзване през зимата и се отразява върху залагането на плодните пъпки.
Светлана Трифоновска
