В ъпреки че е началото на януари, се оказва, че времето е напълно подходящо да разсадим лавандула, ако разполагаме с добър разсад. Това разказа пред „Телеграф“ Петьо Върбанов, който има лавандулово поле в Алтимир, Врачанско. Петьо използва момента преди земята да се е заледила, за да си насади още площи с българския сорт Севтополис, който се чувства отлично в Северозападна България, където почвата е основно чернозем.
Няма значение дали става дума за малки площи в двора или на полето, според него точно сега, в топлите дни на януари, времето е много подходящо за засаждане на лавандула. Първо защото растението е извън вегетационен период и все едно спи зимен сън. Точно когато спи може да се вкорени и пресажда. Съответно, когато се стопли времето, се събужда и тръгват всички процеси. За характера на лавандулата е важно да се знае, че за да се хване, не трябва да е много топло. Затова се разсажда принципно през ноември, а през пролетта - март, може и април, но всичко зависи от годината. Той даде пример с топлите дни по празниците в края на 2021 г. и началото на 2022 г., които са подходящи за тази дейност. Според него, ако температурата е над 15-20 градуса, не е препоръчително да се разсажда лилавото растение, защото от топлината се събужда и няма да успее да се прихване.
Разсадът се подрязва до една педя преди засаждане.
Като цяло лавандулата може да издържи и на минус двадесет градуса, когато обаче е добре вкоренена. На въпроса при какви градуси е най-добре да я засадим, той сподели, че може и на минус два или три. Лично той е разсаждал и при минус седем, но това не е попречило на растението, защото спи. Важно е да се спазят няколко условия при засаждането. Едно от тях е да е загърлена или да има натрупана пръст около нея, за да я пази от бъдещите мразове.
Как се извършва самото разсаждане. Правят се дупки, дълбоки около 12 см, след това се слага коренът и се притиска около него с пръст. Това е особено важно, защото не трябва да има кухини около корена, защото когато има кухини, се пълнят със студен въздух и така корените могат да измръзнат. Затова трябва да е уплътнено. Може преди това да се подхрани с прегорял оборски тор. Ако става дума за големи площи, е хубаво преди това да се направи дълбока оран или да се сложи бавно разграждаща се тор - тип МПК. Тя се купува, изкуствена е, но се разгражда във времето. Петьо Върбанов сподели, че в чернозема лавандулата се чувства добре и не му са налага да добавя пясък или каквото и да е. Друго важно изискване е лавандулата да е на равен терен, да не е с голям наклон, въпреки че има процент допустим наклон. Целта е растенията да се огряват равномерно от слънцето, а когато има голям наклон, няма да може. Той изплозва предимно българския сорт Севтополис, който е подходящ и за Северозападна България. Лавандулата има светлолилав до син цвят.
В лилавите полета на Алтимир младежи си правят фотосесии.
Периодично утъпкваме пръстта
Много е важно също така новите насаждения периодично да се притъпкват с пръстта около тях, така че силните ветрове да не изкоренят растението. Ако сега се сади, не е необходимо да се полива, защото скоро се очакват дъжд и сняг. Изхождайки от опита си, Петьо твърди, че по принцип лавандулата може и да не се полива. Той и негови колеги в тази част на България са си правили експерименти и не е имало разлика в добивите. Растението издържа на много суша. Ако обаче в градината имаш двадесет до петдесет корена, можеш да си позволиш да ги полееш, но на полето е много сложно.
Много е важно също така, преди да се засади разсадът, да се подрежат корените и цветът. Цялото растение за засаждане трябва да е една педя или около 25 см. Това подрязване стимулира кореновата система. Половината от растението се вкарва в земята до там, където започва цветът, след което се загърля. Растенията се садят на 40 см едно от друго (в самия ред) и на 140 см междуредово разстояние, като посоката на редовете трябва да е изток-запад, за да може слънцето да огрява максимално. Важно е да се плеви, докато е младо, за да не го превземат бурените, защото те по-бързо растат от самата лавандула. Първата година цветът на растението може да се реже два-три пъти. Първоначално през май и юни, като започне да цъфти, и до края на годината ще изкара пак цвят. Ако не се реже, следващата година ще цъфти само веднъж.
Светлана Трифоновска
