Черната сърцевина, наричана още меланоза, е неинфекциозна болест, която може да бъде установена при разрязване на картофени клубени по време на съхраняването им.
Засегнатата сърцевинна част е тъмнокафява до черна. По-късно на същото място се образуват кухини. При най-тежки прояви, когато процесът стигне до повърхността, в клубена проникват гнилостни микроорганизми, които окончателно разрушават неговата тъкан. Частично поразените клубени могат да бъдат използвани за скорбяла, но не и за засаждане, пише доц. д-р Антоний Стоев от ИПАЗР „Никола Пушкаров” – София, пред Синор.бг. Причина за меланозата е неправилното съхраняване на продукцията, когато клубените са струпани на големи купчини при висока температура. В купчината има недостиг на кислород. В нея се увеличава концентрацията на въглероден двуокис, а в клубените започват ферментационни процеси, водещи до образуването на меланин.
Осладяването е друга аномалия, проявяваща се, когато клубените са оставени при температура нула – два градуса по Целзий. Тогава става нарушаване на обмена скорбяла – захар. Сладникавият вкус може да бъде премахнат с плавно повишаване на температурата до 8 - 10ºС. Температурният оптимум за съхраняване е в границите 3 - 5ºС. Измръзването става, когато продукцията е оставена продължително под минус 1,5ºС. При леко измръзване във вътрешността се явява сиво до кафяво прошарване. По-тежките прояви се характеризират с черни петна и ивици. Измръзването засяга проводящата съдове. При най-тежко измръзване клубените стават твърди. След размръзване се разпадат в кашеста маса, където се настаняват гнилостни микроорганизми, застрашаващи останалата здрава продукция. Често гниещата маса има остра неприятна миризма.
Бактерийното мокро гниене може да бъде наблюдавано по още неприбраните от полето извадени клубени, но най-често застрашава продукцията в складовете. Причинител е бактерията Erwinia carotovora pv. Carotovora. Тя има широка специализация и напада моркови, пипер, домати и др. Прониква през рани и разгражда свързващото вещество пектин. Високата влажност увеличава опасността от развитие на мокро гниене. Първоначално заразените тъкани просветляват, а по-късно потъмняват, омекват и се скашкват. От болните тъкани изтича слизест сок.
