Н авремето хората са се хранели със смокини и с агнешко, ако се вярва на Библията, разказва българин Иван Петков, в чиято градина е имало смокиново дърво, което раждало големи бели смокини. В двора на кооперацията в Стара Загора, където живял, собствениците на 6 апартамента отглеждали 6 смокинови дръвчета. В края на лятото всички сме хапвали смокини от дръвчетата в Созопол, Приморско, Китен и другите черноморски градчета. Но смокини растат и в София.
Все пак важно е да се знае, че смокините не навсякъде се прихващат, предупреждава Иван Петков. Той си направил експеримент да пренесе фиданки с бели смокини от Стара Загора в Хасково. Въпреки че няколко пъти се опитва да ги засади, нито веднъж не са се хванали.
Смокините в Несебър и Созопол виреят, но техните плодчета са много малки и не така вкусни, както тези в Стара Загора, убеден е Иван Петков. Другото място, на което стават с отлични вкусови качества, е Мелник и околните села. Там дори се отглеждат едри и вкусни лилави смокини, а вече има разсадник в района, откъдето можеш да се снабдиш с този уникален сорт. Странно е, но в района на Монтана, въпреки че е в Северна България, смокините дават вкусен и едър плод. Изискването е да са в двор със завет. Софиянци също си късат плодове от смокините в двора на църквата „Свети Георги“ във вътрешния двор на президентството.
Засаждането на смокинята започва с избирането на сорта и мястото. Важна е не само песъчливостта на почвата, но и вятърът. В Северна България може да се приюти сортът Мичуринска-10, въпреки че има дребни плодове. Болшинството сортове дават плод през втората година. В по-топлите райони изборът на сорт е по-свободен – може да се засади и по-едроплоден като Брунсвик, Поморие 17, Ахтополска 17, Кадота, дори Далматинска, която е с най-едри плодове – до 200 г.
Смокините изискват 5 - 6 часа слънчева светлина на ден, места, защитени от силни ветрове, и достатъчно пространство за растеж. Най-важното за смокинята е, че трябва да се засади на място със северно изложение, защото това ги пази спящи, докато преминат пролетните студове. При ниски температури са силно чувствителни, като млади дръвчета и трябва да бъдат допълнително защитени през зимните месеци. Повечето сортове смокини са безразлични към почвата, толерират тежки глинесто-песъчливи почви, но на по-леки, богати почви ще станат силни дървета по-бързо.
Смокиновите дървета се захващат доста бързо и влизат рано в плододаване, но започват да се успокояват в производството след 12 - 15 години, въпреки че могат да живеят много години след това. Най-благоприятното време за засаждане на смокинята и други южни растения е ранната пролет. Може и през есента, но трябва да се внимава дръвчето да не измръзне, защото няма да успее да развие достатъчно корени. Според специалисти от района на Мелник смокинята се сади от декември до март.
Преди засаждане фиданките от смокиня се накисват във вода за около 2 часа. Дупката за засаждане трябва да е поне 50 см по-дълбока и широка от кореновата система. По-дебелите корени се отрязват, ако са прекалено дълги. Малките коренчета не се изрязват. Честа практика (прилагана от големите производители) е корените да се свиват по време на засаждане. Това насърчава смокиновите растения да започнат да дават плод по-бързо, като ги предпазва от нарастващата листна маса за сметка на плодовете. Корените на фиданката от смокиня трябва да се заровят в рохкавата пръст и тя да се утъпче, за да се махнат, ако има, въздушни джобове от корена. Засаденото дръвче се полива обилно с 10-20 литра вода и ако пръстта се слегне, се добавя още почва и отново се полива. Когато смокиновото дръвче се засажда през есента, то не се наторява, за да не изгори кореновата система.
Смокинови дръвчета в двор в село Владимирово, Монтанско
Прекъсваме с лопата ежегодно дългите корени
След като се засади, дръвчето се полива, докато се прихване. Всяка година с остра лопата се прекъсват корените, които са се увеличили на повече от 1 метър от стъблото. Смокините рядко се нуждаят от тор, затова се отглеждат лесно. Те са бавнорастящи дървета и прекаленото наторяване, когато не се нуждаят от това, може да навреди на дървото, като предизвика буен растеж, който води до разцепвания и пукнатини на стъблото. Ако има прекалено много азот в почвата, дървото произвежда по-малко плодове и става по-податливо на вредите от студеното време. Най-добре е да се наторява само когато дървото показва симптоми на бавен растеж или има бледи листа.
В песъчливите почви хранителните вещества се отмиват бързо и затова, ако смокинята е насадена в такава почва, трябва да се слага тор веднъж в годината. Ако наблизо има други дървета, които ядат от неговите хранителни вещества, трябва да им се слага тор веднъж на няколко месеца. Когато дървото е на 1 и 2 години, то се тори с по 25 грама тор на месец, като торенето започва, когато смокинята започва да се разлиства напролет и в края на юли. По-старите дървета се торят с по 25 грама тор - три пъти годишно, веднъж в края на зимата, след това в средата на пролетта и последно в средата на лятото. През лятото се добавя тор с по-висок процент на фосфор и калий, а през пролетта с по-високо съдържание на азот. Бавното зреене на плодовете може да се дължи на пренаторяване. Сушата е другата възможна причина плодовете да не узреят и имат нужда от поливане.
Таня Киркова
