К райбрежието на Амалфи, Италия, е едно от приказните кътчета, които могат да впечатлят всеки. Очарователната комбинация от море, разноцветни градчета и планини е превърнала района в предпочитана туристическа дестинация. Крайбрежната ивица се намира на южната страна на полуостров Соренто, носът на който затваря откъм юг Неаполитанския залив.
Пътят, който води дотам, минава покрай брега и е изключително живописен. Няколко са спирките по него, които бихме ви препоръчали, пише в сайта wonders-of-europe.com и coconutstories.net. Смайващите пейзажи и съчетанието между синьото море, редуването на маслинови, лимонови и борови гори и живописните къщи правят мястото да изглежда като декор от филм. Разхождайки се из уличките на Амалфи, се усеща и мароканското влияние, а катедралата ‘’Санта Андреа’’ е изключително красива. Площадът е изпълнен със живот и стотици малки магазинчета с прекрасни сувенири. Амалфи ухае на лимони, което може да бъде усетено с пристигането. Лимонът е символ на амалфийското крайбрежие, а градът е единственото място в света, където се предлагат лимонови турове. Плажовете по тези места са каменисти, но пък изключително пъстри.
Трудно е да не откъсваш очи от пътя, докато караш бързо покрай смайващия пейзаж на предизвикващия световъртеж път към Амалфи, невероятна 50-километрова отсечка с остри завои южно от Неапол. След посещението си на Амалфи Андре Жид бил толкова впечатлен, че написал, че „нищо по-красиво не може да се види на Земята“.
Трудно е да се повярва, че миниатюрният, живописен град Амалфи е бил някога столица на най-старата и една от най-мощните италиански морски републики. През ІХ в. това микропристанище в устието на дълбока клисура владее търговията с Ориента, което обяснява и мароканското влияние, и значимостта на градското duomo, катедралата „Свети Андрей“. Планирана и изградена по време на зенита на републиканската независимост, тя се извисява на върха на стръмна редица стъпала. Бароковият интериор се достига през бронзови врати от ХІ в., изковани в Константинопол. Киостро дел Парадизо от ХІІІ в. е приятен манастир с галерия от сводове във византийски и марокански стил, чиято вдъхновяваща аура от арабска фантазия някога повлиява на голяма част от градската и по цялото крайбрежие архитектура.
Амалфи до средата на миналия век се смяташе за Мека на богатите чужденци, късче земен рай и лятна резиденция на звездите от шоубизнеса. Но както казва Хераклит, всичко тече, всичко се променя и курортът през последните десетилетия стана обект на масов туризъм и днес всички са добре дошли.
Амалфийците в миналото се славели с производството на знаменития сорт хартия бамбаджина. Те възприели тази техника от арабите и първи в света започнали да произвеждат качествена бумага в промишлени количества. Посетителите на музея могат да се запознаят с челната за онези времена фабрика и с някой технологични ноухау изобретения в Средновековието. Музеят е разположен на територията на бившата хартиена фабрика в Долината на мелниците. В музея се влиза на групи срещу скромно заплащане, а местен майстор ще ви направи презентация на живо от създаването на лист хартия до обработката му на няколко етапа.
Ако ви интересуват тайните на амалфитанската флота от далечното минало, струва си да посетите този музей. Ще видите реконструкции на бойните кораби, сред които знаменитата бързоходна саджена със сто весла, унищожителят на сарацинската флота. Арсеналите са единственият по рода си морски музей в Южна Италия.
В Националния исторически музей в Амалфи е изложена редакция на първия в света морски кодекс Tabula Amalphitana, който съдържа 66 параграфа с описание на правилата за навигация, правата и задълженията на моряците. Освен това тук ще видите уникални уреди и механизми от епохата на републиката.
Позитано от рибарско селище става топ дестинация в Италия
Покрай Амалфи има приказни съседните градове. Един от тях е град Позитано. Той е най-западният град на Амалфийското крайбрежие, разположен на 50 км от Неапол. В началото на ХХ век той е бил западнало рибарско селище. Обликът му започва да се променя след 1950 г., когато тълпи от туристи започват да го посещават. Позитано придобива популярност благодарение на американския писател Джон Стейнбек, който възхвалява красотата му. Той остава хипнотизиран от райската гледка и усещането за безвремие, което и цари и до днес. Това, което зашеметява от пръв поглед, е вертикалността на града. Жълто-зелените цветове на лимоновите и маслиновите градинки се преплитат с тези на шарените къщи, спускащи се към морския бряг. Населението на Позитано е около 4000 души. Домовете на жителите му са пръснати по хълма от горе до долу. Горната и долната част на града са свързани посредством стълб. Това обаче не бива да ви отказва, защото гледките определено си заслужават усилието.
Архитектурни паметници в Равело датират от ХI-ХIII век
Друга задължителна спирка по крайбрежието е Равело. Равело, подобно на Амалфи, дължи своя разцвет на интензивната търговия, осъществявана в района на Средиземно море, както и на производството на памук и вълна. Повечето архитектурни паметници са построени в арабско-сицилиански стил през ХI-ХIII век. Сред забележителностите на града най-известни са вила „Чимброне” и вила „Руфоло”. Вила „Чимброне“ е историческа сграда, издигаща се на оголена скала, известна като Чимброниум, откъдето идва и името й. Оригиналната постройка датира от ХI век, но от нея е запазена малка част. Тя е разширена и променена значително от английския политик Ърнест Уилям Бекет. Той купува вилата през 1904 г. и започва амбициозен проект по нейното обновление, който включва тераси, манастири и бойници, залагайки на готически, венециански и мавритански архитектурни стилове.
През 1917 г. обаче англичанинът умира в Лондон. След неговата смърт вилата става собственост на сина му. В нея е живяла и дъщерята на Бекет - Луси, която била запален градинар и посадила рози в градините. Понастоящем вилата е трансформирана в хотел, но градините й са отворени за посещение. Най-красивата част от тях безспорно е „Терасата на безкрайността”, от която се разкрива великолепна гледка към залива на Салерно. По ръба на терасата са поставени мраморни статуи от ХVIII век. Недалеч се издига храмът на Бахкус, обграден от кипариси.
На площада, на който се издига катедралата на Равело, се издига и кулата на величествената вила „Руфоло“. Оригиналната сграда датира от ХIII век. Тогава тя е била собственост на фамилията Руфоло, откъдето идва и името й. Атмосферата на това място е силно повлияна от дългогодишното арабско присъствие тук. Основната сграда се състои от сводест параклис и приемна, която е разделена от масивни колони. Тя е на три нива. От лявата й страна се издига наблюдателната кула, достигаща височина 30 метра. Още по-вляво е мавърският параклис, истинско архитектурно бижу, ограден с аркада от заострени арки. Истинската магия на вилата завладява посетители й в мига, в който те излязат на известната й тераса, надвесила се над залива. На нея ежегодно се провежда музикалният фестивал на Равело.
