С пасовден е! Това е народното име на празника Възнесение Господне православната църква отбелязва на четиридесетия ден след Великден. На него празнуват всички, които носят имената Спас, Спаска, Спасимира, Сотир и др. Спасовден се отбелязва и като професионален празник на хлебaрите и сладкарите у нас от 1915 г.
Здраве
На този ден дедите ни са извършвали и различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи от еротично естество. Вярвало се е, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата - обилна. Затова съществува израз, че на Спасовден всяка капка е жълтица. Пекат се обредни хлябове и се раздават заедно с курбан. Във фолклорната традиция денят е свързан още с почитта към душите на мъртвите. Има поверие, че на Велики четвъртък Господ пуска душите на умрелите на земята, а на Спасовден ги прибира обратно на Небето.
Магическото цвете
В нощта срещу 2 юни се явяват русалките (самодивите), които „сеят“ своята роса над нивите, пременени и закичени с растението росен, което берат в магическата нощ преди празника. И до днес на някои места, преди изгрев-слънце хората се търкалят в сутрешната роса „за здраве“. Задължително е да идат с човек от другия пол, който да не им е роднина, а също да носят дарове за самодивите: нова кърпа, зелена стомна, печена кокошка, бъклица вино и погача. Болният трябва да сложи паница с водица, а на сутринта, ако плува листенце или цвят от росен, скоро ще оздравее - значи самодивата се е смилила над него. Сръбва се от водата, а другата се налива в съд. Болният се връща в селото потайно, за да не го види никой, защото ако го види - няма да има лек. От паничката трябва да се пие 40 дни. С човека, с когото е отишъл „на росен”, остава побратим за цял живот.
Непорочно зачатие
Подобни магически действия извършвали и невестите, които не можели да заченат. Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Ялова жена трябва да преспи тогава под росена, но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Росенът цъфти само през нощта срещу Спасовден и листата му бързо опадат. Те трябва да попаднат върху двойката. Към полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли трябва да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Ако жената зачене, това е станало по Божията воля и не се тълкува като прелюбодеяние.
Те ти, булка, Спасовден...
Изразът „Те ти, булка, Спасовден“ е залегнал в родния език, но произходът му е обвит в мистерия. Обикновено се използва, когато нещо ненадейно и изненадващо се случва в живота. Според фолклористи изразът е с еротичен привкус и се свързва с пролетния празник, когато бездетни булки се срещат с мистични сили. В Източна България се разказва за една невеста, която не можела да има деца. Искала да отиде в полето за Росен, но това се позволявало чак на третата година след венчавката. Веднъж всички отишли на празника някъде, а тя останала сама. Съседът я издебнал и тя съгрешила с него. Засрамена и зачервена, невестата рекла: „Те ти, булка, Спасовден“.
