Н а хубавата Елена й отива да е царица. Но ще пропуснем гръцката митология и ще акостираме направо в Нов театър – НДК, където от този месец актрисата Елена Петрова блести в ролята на Марина, Търновската царица от едноименната повест на Емилиян Станев.
На хубавата Елена й отива да е царица. Но ще пропуснем гръцката митология и ще акостираме направо в Нов театър – НДК, където от този месец актрисата Елена Петрова блести в ролята на Марина, Търновската царица от едноименната повест на Емилиян Станев.
Героинята е позната за мнозина от култовия филм с Камелия Тодорова отпреди 40 години, но сегашните поколения навярно ще открият за себе си чрез Елена и интерпретацията на режисьора Бойко Илиев тази витална българка – жена от простолюдието, която иска от живота съвсем обикновени неща: уютен дом, добър мъж и деца, за които да се грижи. Но често най-баналните желания се оказват най-трудно постижими. Марина среща своя Пигмалион в лицето на младия д-р Старирадев – мъж с европейско лустро, който я превръща в дама, но в душата си е мачо, гледащ на нея само като на трофей. Социалните предразсъдъци в еснафското общество скоро ще ги разделят. „Това, че ще те облекат изискано, че имаш скъпо бельо и бижута, не те прави значим и важен, то се извоюва по друг начин“, категорична е актрисата. И героинята й ще го докаже.
Още преди да изсъхне лепилото под афишите за премиерата на „Търновската царица“, Елена започна да репетира с Илиев друг забележителен женски образ от родната литературна класика. В края на януари за пръв път ще видим аристократичната англичанка Фани Хорн от „Осъдени души“ на Димитър Димов като брюнетка. Досега са я играли все блондинки: Едит Салай при Въло Радев в киното и Емануела Шкодрева в Народния театър. „Аз
бих заложила на темперамента на тази жена
на изискванията й към живота, на увереността й, че той е създаден, за да се наслади на радостите му“, обяснява Петрова. Чувствата, които избухват у Фани след запознанството й с обреклия се на целомъдрие отец Ередия, в когото се превъплъщава Ники Илиев, ще я променят напълно. „Любовта към този красив, но фанатичен човек е като изкачване на Еверест или потъване в Марианската падина – тя тръгва, но не знае къде ще я отведе това“, описва актрисата страданията на поредния силно драматичен персонаж, до който се докосва.
„Навремето дебютирах на сцената с българска класиката и, дай Боже, един ден и да завърша с нея, защото това би било чудесна рамка на цялото ми присъствие в театъра“, казва Елена Петрова. И се връща мислено към далечната 1997 г., когато кинаджията Христо Христов я вижда в римейка на „Козият рог“ на фестивал в Израел и възкликва: „Ти ще си моята Катерина!“. Кани я в спектакъла по Димитър Талев „Железният светилник“, който поставя в „Сълза и смях“ със страхотната му някогашна трупа, а там Султана, майката на Катерина, се оказва самата Цветана Манева. „Бях спусната в дълбоки води, в които, ако ти е дадено, се научаваш бързо да плуваш, да уважаваш, да цениш, да мълчиш, когато е необходимо, и най-вече да учиш и да попиваш опит. Наистина съдбата е благосклонна към мен и ако зрителите се вълнуват от това, което правя на сцената, то до голяма степен е заради героините, които съм имала шанса да изиграя. Те са силни жени, които може би приличат на мен или аз на тях – някъде по средата се срещаме. След като застават на пътя ми, това означава, че сигурно излъчвам някаква сила, каквато понякога и аз самата не вярвам, че притежавам“, предполага Елена.
Лора Каравелова е още една легендарна българка, на която красивата актриса е дала тяло и душа в спектакъла „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла“ по писма на участниците в историята. „Като вътрешна тяга, като усещане, тя е много близка до мен, като изключим, разбира се, нейните крайности, маниакалната ревност и фаталния изстрел. Обожавам тази жена, обсебена съм от нея – ние сме и една зодия, Скорпион“, доверява Елена. Когато се запознава с текста, тя буквално се изплашва и отказва на режисьора Бойко Илиев, защото смята, че няма да се справи. Той я моли да го прочетат заедно и, след като на няколко пъти репликите изтръгват ридания от актрисата, й казва: „Ти си готова за тази роля и трябва да я направиш“. „Радвам се, че минах през всичко това, защото мисля, че се освободих от много задръжки и емоции, които ме тревожеха в този период на живота ми. Сцената беше като чистилище за мен“, не крие Елена Петрова. Лора е персонажът, който може би най-пълно разкрива нейния драматичен потенциал. След като гледа представлението, праплеменницата на поета Явора Стоилова отсича:
„Аз вече не мога да си представя друга Лора освен теб!“
С магнетизма на изпълнението си актрисата очарова българската общност в САЩ, Канада и половин Европа при турнето на спектакъла преди година.
„Половинчатите неща не ми харесват, не обичам средни положения. Още с първите ми роли в киното бях научена от един режисьор: „Трябва да правиш всичко докрай“, формулира Елена отношението си към професията и същностното в живота. Неслучайно когато преди години играе Мила от Яворовата пиеса „В полите на Витоша“, репетира текста си на гробищата, където по автор се случва съдбовният й разговор с Христофоров. Иска да чуе как кънти гласът й в автентична атмосфера. Неслучайно и незабравимият Чочо Попйорданов, при партньорството им в един от ранните им филми, „Граница“, я определя като „зверче, което по никакъв начин не бива да се опитомява“, защото спонтанността е от най-силните й оръжия. А Цветана Манева, от която много е научила, я оприличава на отворена система.
Елена Петрова не е завършила НАТФИЗ, а синтетично сценично изкуство в Пловдив, но първият театрален клас „4 х C“ на режисьора Николай Георгиев преди това за нея има по-голяма тежест от всеки университет: „От малка декламирах стихове, винаги съм участвала в рецитали и конкурси, но бях решила, че това ще си остане в училище и после няма да кандидатствам никъде. Нищо не ми беше достатъчно интересно. И изведнъж точно в моята 22-ра гимназия се създаде първата експериментална театрална паралелка в България, а аз бях приета в нея. Така моят път беше предопределен. Няма нищо случайно. Когато имаш шанса първият ти учител да е като Николай Георгиев, театър е любов, която те държи цял живот“.
Близнаците на Елена – Изабела и Александър, родени от брака й с гръцкия бизнесмен Аристотелис Фотилас, вече са 14-годишни и са винаги сред първите зрители на майка си. Едва след като си кажат мнението, тя се осмелява да покани и други близки и приятели да я гледат. Момчето клони към професията на баща си, бившия съпруг на актрисата, а момичето е артистично и го влече нейният път на drama queen. Подходящо за мистериозните героини, които са жалоните в репертоара й, Елена често ухае на тежки, тъмни, екзотични парфюми. Хубавата козметика е малката й голяма слабост. „Синът ми ме помоли никога да не остарявам, а аз му обещах и съм длъжна да спазя това обещание, доколкото мога“, усмихва се брюнетката и доуточнява: „...Но фиксирането във външността не ми допада. Никога не съм била капризна, в много случаи съм даже мъжко момиче, защото професията го изисква. Човек, който не е изпитал страдание, няма как да получи мъдрост. Само през болката ставаш силен и започваш да осъзнаваш онова, което ти се случва. Тогава вече можеш да оцениш и радостта, и мига, и прегръдката, и целувката, и „Мамо, обичам те“ или просто „Обичам те“...
Монитор
