Д енят на народните будители се чества за първи път през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III денят е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
От 1945 година Денят на будителите е отменен и едва през 1992 г. със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото народно събрание, се възобновява традицията на празника.
Книжка
Има една малка книжка, която авторът й Георги Константинов със заглавие „Душата на Македония“ проследява житието и битието на първите български будители от Македония. Повечето от тях са и първите в цялото българско землище.
Честване на Деня на народните будители в Скопския народен театър, 1942 г.
„Ще почнем с Паисий Хилендарски (роден вероятно в Банско през 1722 г.), започва документалния си разказ авторът. Най-изразното и мистично име в новата ни история е Паисий, символът на нашия нов живот и на надеждите ни за бъдещето. След него идат Хаджи Йоаким Кърчовски, родом от Кичевско. Неговата „Повест радй страшнаго и втораго пришествия Христова“, печатана в Будин през 1814 г., е между първите печатни творби на новобългарски език. Ученик на Хаджи Йоакима е Кирил Пейчинович, родом от тетовското село Теарце (1770-1845 г.), автор на „Огледало“ (написано на „препростейшия и некнижен български език“) и на „Утешение грешним“.
В повествованието следва името на родения в Банско Неофит Рилски - патриарха на българските педагози. В своите „Взаимоучителните таблици“, „Буквар“, „Свещений кратки катехизис“, на „Болгарска граматика“ Неофит Рилски просвещава, че книжовният език възниква върху народния и има право да съществува като отделно обединително наречие.
Макар и духовник, той съветва народа да гради най-напред училища, а после черкви и манастири, защото молитвата към Бога човек може да отправи „и на полето, и в пустинята, когато образованието не може да бъде дадено нито в гората, нито в пустинята, а само в училище“.
Срещу сръбския шовинизъм въстават Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович. В „Повест рали страшнаго и втораго пришествия Христова“, печатана в Будапеща през 1814 год., Хаджи Йоаким Кърчовски изтъква, че е писал на „препростейший язик Болгарский“. Кирил Пейчинович, автор на „Огледало“, издадено в Будапеща през 1816 г., и на „Утешение грешним“, печатано в солунската печатница на Хаджи Теодосий, 1840 г., също определя езика си като „прости язик болгарски долния Мисии Скопский и Тетовский“.
Джинот
Друг будител от Македония е буйният патриот Йордан Хаджи Константинов-Джинот, роден във Велес през 1818 год. Джинот като читател в Македония и дописник на „Цариградски вестник“ е в постоянна борба с фанариоти и турци. Арестуван през 1861 год., изминава при непосилни страдания стотици километри пеш до Айдин (Мала Азия). По пътя едно от заптиетата го удря с камшика си и пръсва окото му. Върнал се от заточение през 1864 год. макар и с едно око, Джинот обикаля Македония и въвежда взаимоучителната метода при обучението: „Ако ме пита някой школски человек, си ли ти болгарин? Аз полно ответам: болгарин сам. Прави болгарин не лажи, не завидуйе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе...“
Джинот знае гръцки, турски, албански, румънски и цигански. Училището на Джинот в Скопие привлича ученолюбиви младежи от Куманово, Призрен, Тетово и други далечни и близки селища.
„Цариградски вестник“ в бр. 68 от 1852 г. пише, че в скопското училище Джинот преподава благонравие, география, граматика, аритметика, църковна история, катехизис, учение за полиците и облигациите, руски език, сръбски език, славянска граматика, числителница (прости раздробления и тройно правило), всемирна история, антропология, учение за планините, чаршийски дневник, митология, биографии на Кирила и Методия и на други бележити мъже, речник на 500 славяно-руско-български думи с етимология, славянско граматическо склонение, енциклопедия и др.
Братята
Ако първоапостолите братя Кирил и Методий ни даряват четмото и писмото, то братята от Струга Димитър и Костадин Миладинови са радетелите за българско съзнание и достойнство в цяла Македония. Гонени от гръцките фанариоти и предадени от тях на турската власт, те са отровени в цариградски зандан и умират в началото на 1862 година.
Братята от Струга
Родени са в семейство на майстори грънчари – Димитър през 1810 г. а брат му Константин 20 години по-късно. Димитър се учи в Охрид и Янина, после учителства. Обикаля училищата в Охрид, Струга, Кукуш, Прилеп. Той е първият български възрожденец в Македония, който се обявява срещу политиката на обезбългаряване, водена от гръцките фанариоти. Успява да въведе българския език в училищата и черковнославянския език в църквата. Брат му Константин завършва Атинския университет и заминава да учи в Историко-филологическия факултет в Москва. Състуденти там са му Любен Каравелов, Райко Жинзифов и Марин Дринов. Като студент сътрудничи на в. „Български книжици“ и „Дунавски лебед“, с носталгия пише стихове за своята родна Македония.
Песни
Димитър обикаля цяла Македония и събира български народни песни, гатанки, пословици и обичаи. Късметът среща във Виена Константин с хърватския епископ Йосиф Щросмайер. Хърватинът предлага свои лични средства за издаването на песните при условие - книгата да бъде написана на български език. Така през месец юни 1861 г. в Загреб са отпечатани безсмъртните „Български народни песни“ от Македония на български език.
Родната къща на братя Миладинови в Струга
Сборникът съдържа 674 песни, подредени в 12 дяла, и още различни обичаи, предания, пословици, гатанки и др. В предговора на Константин Миладинов пише: „Народните песни са показалька на степенот на умственото развитие од народот и огледало на неговиот живот… можат да се речит, че народот е секогашен и велик певец“.
Отрова
Гръцкият епископ Мелетий и владиката Венедикт обвиняват Димитър пред османската власт, че е руски шпионин. Турците го арестуват в Струга и го затварят в Цариградския зандан.
През юни 1861 г. Константин заминава за Цариград, за да търси брат си. Пак по донос на гърците Константин също е арестуван и обвинен в шпионаж. Затворен е в същата тъмница, където е и брат му, без да могат да се видят. Османците не разрешават на българите от Цариград да посещават двамата братя в затвора, а само да им изпращат пари, храна и дрехи. Руската страна, която има Константин за свой довереник, не се застъпва за него, ужким да не му се навреди. Двамата братя са отровени в тъмницата - Константин умира на 7 януари 1862 г., а Димитър четири дни по-късно.
Братята пред музея им в Струга днес
Сборникът „Български народни песни“ до днес продължава да е трън в очите на македонистите в Скопие. Те брутално фалшифицират заглавието на сборника, преиздавайки го постоянно като „Македонски народни песни“. И глуповато продължават да се гордеят с твърдението, че братята са се заблуждавали, тогава не са знаели, че не са българи, а македонци.
Писмо
В днешния музей на братя Миладинови в Струга, построен на мястото на родния им дом, скопските „историчари“ брутално са заменили думите „българи“, „български“ с „македонци“, „македонски“.
Припомняме писмото на Константин Миладинов до Георги Раковски от 31 януари 1861 година, което не се нуждае от превод: „Песните, овде ке напечатам, защо еден се обяза да ги свършит до конецот од априля. Но молям Вас, огласите, кои изпратих да ги раздадите со честниот ваш лист (Дунавски лебед), споминвеещем нещо за песните, и особено за западните во Македония болгари. Во огласот ми Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат), защо во Беч (Виена) гърците се разпоряжават сос нас како со овци. Тие Македония сакает гърцка земя, и не может даже да разберат како можит да не йе гърцка. А тамошните повике од два милиона болгари що ке ги сториме? Неужели уще болгарите ке бидет овци, а неколку гърци да ни бидет овчари? Поминаха тие времина, а гърците ке си останат само со сладкиот им сон.“
Румен Жерев
