Е дин от пионерите на световната военна журналистика американецът Джанюариъс Макгахан идва в България само няколко месеца след избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 година. Врял и кипял в отразяване на войни и насилие, пратеникът на американския вестник „Дейли Нюз“ е потресен. Той вижда със собствените си очи заклани и обезглавени жени и деца в разбунтувалата се християнска страна.
Макгахан не спестява истината, обективно изпраща по телеграфа серия свои репортажи. В резултат на безстрашието и професионализма на военния кореспондент целият свят научава за геноцида, който османлиите извършват. Последва натиск от Америка и Великобритания и руският император Александър II още на следващата 1877 г. обявява поредната война на османска Турция.
Кореспонденция
Макгахан пристига първо с кораб в Истанбул, а в края на юли 1878 г. вече е в Пловдив. Той изпраща първото от поредицата си ПИСМА ОТ АДА до „Дейли Нюз“, в което изразява своите гневни чувства и впечатления: „Боя се, че не съм вече безпристрастен и с положителност не мога да остана безучастен. Съществуват неща, които не могат да бъдат разследвани с хладен ум… Зверствата, признавани повсеместно от хора, приближени на турците, както и от самите турци, са достатъчни и повече от достатъчни. Не желая да добавям все повече и повече цифри към тази скръбна статистика. Когато в самото начало на разследването се сблъскаш с признанието, че 60-70 села са били опожарени и че към 15 000 души, голяма част от които жени и деца, са били посечени, започваш да чувстваш, че е безсмислено да продължаваш. Когато в допълнение научиш ужасяващите подробности за най-безпомощните дечица, разсичани на парчета и набучвани на щиковете; и когато всичките тези подробности ти се повтарят от стотици - не само българи, а и от различните консули във Филипополис, от германските служители по железницата, както и от гърци, арменци, свещеници, мисионери и дори от самите турци. Започваш да чувстваш, че по-нататъшните разследвания са абсолютно излишни“ - пише в първия си репортаж Макгахан.
Ужас
От село на село журналистът събира и разследва турските зверства, за да се озове в Батак. Там дори и най-големите му представи за варварство са надминати. Дошъл на кон след дълъг преход през планината, пред чужденеца се разкрива ужасяваща гледка. Стотици трупове и кости, разхвърляни из целия район. Той намира купчина развалини и отломки, съборени дувари, разрушени стени, срутени покриви, изтърбушени къщи и тук-там някой човек, спасил се някак от зверствата на турците. Макгахан пише, че навсякъде, където погледне, земята е покрита с кости, черепи и части от тела. Чужденецът отива и до баташката църква, пълна с трупове - както в двора, така и в църковното помещение.
Гняв
Журналистът записва всичко онова, което му е разказано. Веднага след като се връща в Татар Пазарджик, пише и изпраща изключително емоционалния си репортаж до „Дейли Нюз“ „Долината на смъртта и хората без сълзи“. Репортаж, писан с много гняв, силна болка и страдание, думи, написани с насъбран ужас и дори жажда за отплата. Всичко това е публикувано в страниците на един от най-тиражираните вестници във Великобритания. Репортажът съдържа описание на картината, на която се натъква Макгахан, и част от разказите на местните хора. Не липсва и критиката срещу мълчанието на Англия и срещу премиера Дизраели, според когото всичко е преувеличено.
След всички репортажи на Макгахан и изразеното недоволство към Дизраели европейската и американската общественост е покрусена от зверствата, а противниците на правителството във Великобритания стават все повече. Журналистът обаче разбира, че ако в Западна Европа дописките ще бъдат изразени в „християнски гняв и хуманен инстинкт да се осигури помощ за българския селянин“, то Русия ще вземе нещата в свои ръце и ще накаже справедливо турците.
Последната кореспонденция за вестник „Дейли Нюз“ Макгахан пише в хотел „Брофорт“ в Букурещ. В нея кореспондентът директно обвинява Дизраели и английския посланик в Истанбул сър Хенри Елиът, че съзнателно заблуждават общественото мнение относно сериозността на положението в България. Заради всички репортажи цяла Западна Европа и Америка застават твърдо зад българите.
Реакция
При описанието на ужасите и жестокостите, видени от него, светът остава смаян. Той разказва как българските християни са ограбвани и изтребвани от башибозука, как полята, домовете и градовете им се опожаряват и преобръщат в пущинаци. За цивилизования свят това беше капката, която накара чашата на търпението да прелее. Англия беше принудена да отстъпи. Тя оттегли своя флот и Турция остана без покровител: „Тези турци нямат милост, не изпитват състрадание или съчувствие. Чужди са им дори снизхождението и жаловитостта на дивия звяр. Та и тигър не би убил малките от своя вид. Но тези турци, тези силни брадати мъже изваждали с щикове бебетата от люлките, подхвърляли ги във въздуха, набучвали ги още веднъж и ги изпращали в лицата на пищящите им майки. Те и по улиците разнасяли пеленачета, набучени на щиковете им. България е терзана заради Христа, заради това, че в нея още има истинска вяра и истинско благочестие, заради това, че тук има непреклонили колена пред вярата.“
Според Макгахан отплатата ще дойде с идването на руските войски. Точно това журналистът многократно казва на местни жители при напускането на родопските селища: „След по-малко от година войските на царя ще бъдат тук“. Точно това се случва и година по-късно с обявяването на Руско-турската война, която военният кореспондент също следи на място, движейки се с руската армия. Изминава с имперската войска целия път на войната.
Кончина
Близо до Истанбул, оказвайки помощ на свой приятел, той се разболява от тиф и умира на 9 юни 1878 г., 3 дни преди да навърши 34 години. Джанюариъс Макгахан е погребан в родния си Ню Лексингтън, щата Охайо. На надгробния камък лаконично е издялан текст: „Макгахан. Освободител на България.“
Румен Жерев
