Е два ли има друг храм в света, който да се е превърнал в символ на християнството, както базиликата „Свети Петър“ в Рим. Там се провеждат повечето церемонии и служби с участието на Светия отец. А причините са нейният размер, близостта до папската резиденция и разположението между стените на Ватикана. В същото време това не е нито официално папската катедрала, нито първа по ранг сред великите базилики в Рим. Храмът е една от четирите велики базилики в Рим - другите три са „Сан Джовани ин Латерано“, „Санта Мария Маджоре“ и „Сан Паоло фуори ле Мура“. „Свети Петър“ е една от дванадесетте базилики в целия свят, непосредствено подчинени на римския папа, и една от седемте поклоннически църкви в Рим.
Размерите на храма респектират дори и невярващия.
Само „Свети Петър“ обаче се счита за най-голямата църква в света по своите площ и обем. Дължината й е 220 м, широка е 110 м и е висока 113 м. Има площ от 15 160 кв. м и побира 20 000 поклонници. В нея има 390 статуи и 45 олтара. По мраморния й под за сравнение са отбелязани дължините на други катедрали, като дължината на „Свети Павел“ в Лондон е 158 м, Миланската катедрала е дълга 149 м, Кьолнската катедрала - 136 м, на Парижката “Нотр Дам“ - 130 м, на Исакиевският събор в Санкт Петербург - 112 м. В църквата според преданието е погребан свети Петър, един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос - пръв епископ на Рим и пръв в списъка на римските папи. Смята се, че гробът на свети Петър е разположен точно под олтара. По тази причина много римски папи още от раннохристиянската епоха също са погребвани в базиликата „Свети Петър“.
Катедралата е главният храм на католическия свят.
Християнска църква на същото място съществува още от IV век. Тя е построена по времето на император Константин Велики, между 319 и 333 година. Към края на XV век обаче тя е в много лошо състояние. Първият папа, който обмисля разрушаване и построяване наново на сградата или поне коренни промени в нея, е Николай V (1447-1455). Той възлага планирането на ремонт на старата сграда на Леон Батиста Алберти и Бернардо Роселино, който също така изготвя и план за напълно нова базилика или за пълна реконструкция на старата. Папата издава нареждане за разрушаването на Колизеума, като оттам за строежа на новата базилика са превозени 2500 коли с каменен материал.
Част от надписа в основата на купола
Папа Юлий II (1503-1513) взема решение за пълно разрушаване на старата базилика и нейната замяна с нова сграда. Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на базиликата. През 1506 г. е утвърден проектът на Донато Браманте за съоръжение във формата на гръцки кръст и строителството започва на 18 април същата година. След смъртта на Браманте главен архитект става Рафаело, който се връща към традиционната форма на латинския кръст. След него работят Балдасаре Перуци и Антонио Сангало, който избира формата на чутовния храм. Накрая през 1546 г. ръководството е поръчано на Микеланджело. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. Строителството е завършено официално на 18 ноември 1626 г., когато папа Урбан VIII освещава храма. Рим обаче има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата и да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя Джанлоренцо Бернини, който между 1656 и 1667 г. проектира и изгражда площада пред базиликата - едно от най-удивителните произведения на световната урбанистика.
Порта Санта или Свещената врата
Към централната част на храма водят 5 бронзови врати. Първата вляво е Вратата на смъртта. Нарича се така, защото през нея преминават погребалните процесии. Изобразени са смъртта на Иисус Христос, на Дева Мария, на първия папа, на папа Йоан XXIII, на първия светец. Втората врата е Вратата на Доброто и Злото. Панелът вдясно изобразява Доброто, а този вляво - Злото. Третата е Вратата на Филарет (по името на твореца). Тя е от стопен бронз от оригиналната бронзова врата на св. Петър, която е правена около 1450 г. и се счита за първата ренесансова творба в Рим. Отваря се само при специални поводи. Изобразени са Иисус Христос и Дева Мария най-отгоре и мъченически починалите светци – Петър, провесен с главата надолу, а Павел - обезглавен. Четвъртата е Вратата на тайнствата. Тя е отворената врата, през която се влиза. Изобразени са 7-те тайнства. Крайният десен вход е т. нар. Порта Санта (Свещена врата). Тя се отваря само четири пъти в столетието. На Коледа на всеки 25 години папата почуква 3 пъти по нея със сребърно чукче и вратата се отваря. Бе отворена за последен път на Коледа през 2000 г. от папа Йоан Павел II. Някои апокалиптични пророчества пък тръбят, че вероятно за последно ще се отвори през 2025 или през 2050, когато светът ще е преживял Трета световна война.
Бронзовата статуя на свети Петър е част от старата църква. В едната си ръка светецът държи ключовете - символ на властта, дадена му от Иисус Христос, а с другата благославя. Петър носи тога на римски сенатор. Вероятно първоначално това е било статуя на сенатор, а ключовете са добавени после, за да заприлича на Петър. Счита се, че тази статуя има чудодейна сила и многобройни поклонници от цял свят прилепват устни до бронзовия й крак.
Статуята на Свети Петър
Папа Пий XII открива гроба на апостола
През 1939 година при папа Пий XII започват десетгодишни археологически изследвания под криптата на базиликата в зона, недостъпна от IX век. На различни нива разкопките разкриват останки от храмове от различни периоди, от времето на Климент VIII (1594) до Калист II (1123) и Григорий I (590 - 604). Долу намират саркофаг, съдържащ части от кости, завити в плат със златни орнаменти, оцветен със скъпа пурпурна боя. Въпреки че не може да се твърди със сигурност, че това са останките на свети Петър, рядкото и скъпо облекло говори за погребение на важна личност. На 23 декември 1950 година в своето предколедно обръщение по радиото към света папа Пий XII обявява официално откриването на гроба на свети Петър.
Пиета на Микеланджело е един от шедьоврите на храма.
Плащат храма с дарителски индулгенции
Разходите за строителството на „Свети Петър“ са толкова големи, че Църквата търси нови източници за нейното финансиране. Така през 1517 г. папа Лъв X предлага специални индулгенции за дарителите на строежа. Особено активно се включват в разпространението на такива индулгенции архиепископ Албрехт Майнцки и неговият служител Йохан Тецел. Тяхната дейност става един от преките поводи за прокламирането на известните „95 тезиса“ на Мартин Лутер и за началото на Реформацията.
