С песни и танци самодивите омайват мъжете и ги превръщат в свои роби, които изпълняват всяка тяхна заповед – и това се случва не само в народните поверия, а и в реалния живот сега, отсичат съвременници.
За такъв един случай, станал по времето на социализма, разказват близо до Монтанското село Смоляновци, намиращо се в Предбалкана, в полите на Широка планина. Там, както и на други места в Северозапада дори в днешно време се говори, че бродят самодиви.
Блатото
Мъж на име Петър и жена му Иванка, заедно със своите малки внучета отишли в местността Блатото, където фамилията имала колиба. Местността е гориста, с мочурища и наблизо няма къщи дори и в наши дни. Близо до въпросната колиба имало едно старо вековно дърво, което било раздвоено на две. Говорело се, че там често се събирали самодиви да пеят, танцуват и правят обредите си. Те обаче не влизали в колибата. Една топла вечер се чул силен вятър, а скоро и самодивските песни. Петър изведнъж си спомнил, че до голямото дърво си забравил брадвата и решил да отиде да я вземе. Жена му напразно го предупреждавала да не излиза. Той, воден от самодивската песен, тръгнал и след време се върнал, но сякаш не бил на този свят. Гледал без да вижда, не говорел, дишал тежко. Жена му го настанила да легне. За късмет тя била знахарката на селото и знаела изпитани стародавни рецепти. След като песните на самодивите утихнали, тя изпратила внучката си да отиде до дървото и да вземе от самодивските гъби. (Според едно от поверията това са гъби, които веднага изникват на места, където са стъпвали самодивите. Според друго поверие самодивите плюят или повръщат и изникват веднага гъби, винаги до стари дървета.) Малката скоро се върнала, а бабата направила отвара, побаяла и дала на мъжа си да пие. На следващия ден, като се появило Слънцето, той се оправил. Но не можел да си спомни какво е станало предишната вечер.
Крали Марко
Във въпросното село Смоляновци от стари времена се говори за самодиви и змейове. Част от местните са преселници от Тетевенския балкан, а преди това са бягали от гоненията на османците и палежите в Солун. Любопитно е, че и на двете места се говори също за самодиви и змейове. А Смоляновци е съществувало още в римско време, където имало укрепено селище и наблюдателница на един от близките върхове - Стоовци. Най-вероятно и преди това в тракийско време е имало селище в землището на днешното село.
Самодивите се свързват със стари герои, като Крали Марко. Според преданието той бил кърмен от самодива и затова станал толкова силен. В днешно време мнозина изследователи смятат, че Крали Марко всъщност взима подвизите на далеч по-стари герои, които отиват в незапомнени времена още в тракийската епоха, че може би и преди това. Само имената се сменят, но подвизите са еди и същи. Та в планината до Смоляновци има едно място, което се нарича Челиби връх. Там се намира и Марков камък, известен още и като Орлов камък. За него се говори, че Крали Марко го хвърлил на баира само с малкото си кутре. Всъщност това е мегалит. Такива има десетки по нашите земи и в стари територии. В тракийската епоха мегалитите са използвани за светилища, където са се извършвали важни обреди и гадания. За създаването им се носят различни предания – от това, че са ги съградили гиганти до това, че са вдигани с помощта на извънземни. Най-известният мегалит в света е Стоунхендж, за който също се говори, че е направен от пришълци от друг свят – независимо дали е извънземен или от друго измерение.
