П ъстърва в морето, как ли пък не?
Така недоверчиви любители на морския риболов коментираха излязлата наскоро информация в групата „Морски риболов - Варна“ на варненския любител Манол Петков, който твърди, че е хванал дъгова пъстърва в Черно море, като подкрепя разказа си и със снимков материал.
Освен че продава всичко необходимо за риболова, Манол Петков е и запален рибар, който стана известен с това, че целенасочено е търсил и успял да хване пъстърва край Варна.
„Новината за скъсаните пъстървови садки в Украйна бързо стигна и до нас. Садката е риболовно плаващо мрежесто съоръжение, състоящо се в повечето случаи от полиетиленови тръби или варели, рамки за закрепването им и една или няколко мрежи. Садките се състоят от плаваща част, мрежи и закотвяща система. Отглеждането на риба в садки е познат и характерен метод и у нас. Садковото производство датира още от 70-те години на миналия век. Първата садкова инсталация е направена на язовир „Доспат“ за производство на дъгова пъстърва. Била е от железни плаващи съоръжения“, обясняват специалисти.
Теории
Няма единно мнение и официална информация откъде е дошла морската пъстърва край Варна. Освен от Украйна има твърдения на рибари, че садките били в Румъния. „В нашите среди се говори от два месеца за тези риби. Започнахме и да чуваме стари рибари да разказват, че са забелязани необикновени сенки на големи риби във водата около лодките им сутрин и вечер. Съмнявали се за огромни кефали, въртящи се из техните гаванчета“, коментира Манол. Той обяснява още, че това не е масова риба по нашия бряг, но при неговия случай е хваната при целенасочено търсене, а не случайно. Петков смята, че тези риби достигат до 5-6 кг и са дошли край Варна, за да си хвърлят хайвера. Самият той е хващал вече една такава риба, която е била над 4 кг, но тя му се изплъзнала.
За екземпляра от снимките казва, че е хванат на буната в района на Траката около 7,15 часа преди няколко дни.
Информация
„За късмет получихме информация от приятели на магазин „Дорадо“, че са имали подгонвания на доста големи риби предния ден, като бяха сигурни, че това са пъстърви (за което им благодарим!). Толкова и ни трябваше. Час по-късно заредихме примамки, на които вярвахме, че ако открием рибите, ще имаме късмет и с двеста километра в час се запътихме към мястото, за което ни бяха казали. За съжаление пристигнахме доста късно вечерта и успяхме да регистрираме само едно подгонване, но на доста голяма пъстърва. Успешната примамка беше Savage Gear 3D Jig Minnow Flash Minnow PHP - 4,6 см 5 г, а за адреналина не ми се разказва… близко до подмокряне. Вечерта нямаше много спане. На другата сутрин ставаме в 3 часа и около 5 ч. вече бяхме на същото място. Времето отвратително - силен вятър и дъжд, почти буря (на снимките се виждат „красивите“ найлонови торби, които трябваше да увивам около обувките, за да остана поне малко сух). Имахме на разположение 2 часа за риболов, преди да тръгнем за работа. Този път бяхме заредили и други подходящи примамки. Логичното се случи след няколко замятания, когато ме взе „товарният влак“. Бясна борба, мятания над водата и разпънати аванси. В крайна сметка рибата се озова в кепа. Пъстърва, близо 60 см и около 3 кг. Признавам си, рядко съм изпитвал подобен кеф! Ден, който ще се помни дълго“, описва преживяванията си Манол. Пъргавата риба се е съпротивлявала около 10 минути, след което става ценен трофей в колекцията му.
Вид
„Този вид риби, известни с това, че живеят в чисти планински води, могат да се отглеждат и в морета с ниска соленост, каквато е водата и в Черно море. Ние я наричаме на жаргон „американка“, като официално си е дъгова пъстърва“, пояснява Петков. Според нас пъстървите са се настанили вече трайно по нашия бряг, след като са излезли от скъсаните садки и са мигрирали с течението на юг. Предполагаме, че за момента обитават малки марини и гавани, където намират укритие и храна, но скоро ще се хващат и в по-отворени участъци в морето. Предстои ни много интересен морски сезон!“, смята щастливият рибар.
Появата й в морето е загадка
Черноморската пъстърва е загадка за учени и рибари.
„С въдица не съм хващал морска пъстърва, но с харпуна съм удрял няколко. Едната от тях беше 73 сантиметра и тежеше 2,5 килограма. Месото им е оранжево и много вкусно. Допитах се до мой приятел какъв вид пъстърва е и той ми обясни, че е от вида „кета“. По моя информация преди доста време експериментално са ги развъждали край Созопол“, обяснява един от местните риболовци. Според друг преди доста време са ги развъждали във Варненското езеро, което е слабо солено. „Доколкото знам, морска пъстърва има от време оно по Черно море. А това, дето са развъждали и ги изтървали, не е никак лошо за любителите риболовци“, казват още старите бараби. „Пъстървата, за която става дума, не е „изпусната“ отнякъде, а си е оттук. По този въпрос се бях поровил из книгите доста. Преди десетина години учителката ми по биология не ми вярваше, та се наложи да я убедя научно. Има едни рибари на плажа в кв. „Аспарухово“, дето теглят гриб. Регулярно имат и пъстърва в гриба. Понеже си купуваме понякога прясна риба от тях, та няколко пъти сме взимали и пъстърва. На въдица пред мен едно момче изкара на чепаре на вълнолома пъстърва към 400-500 грама“, разказва друг варненец по повод на необичайния улов на дъгова пъстърва.
Според доайена на варненските рибари от рибарското селище в „Аспарухово“ Георги Недев - Гочара, преди години наистина е имало садки с пъстърва във Варненското езеро. След разтурването им на неговия гриб са вадили от тези пъстърви, но това е било преди много време. Според него повечето любители ловят екземпляри с подобна окраска, като си мислят, че това е дъгова пъстърва. Всъщност в повечето случаи се оказва минокоп от рода на т. нар. морска гарга, която се появи отново край Варна преди 6-7 години.
Добромир Радушев
