П реподавателите в професионалните направления (ПН) „Педагогика“ и „Психология“ са най-натоварени в системата на висшето образование у нас и на всеки от тях се падат по над 24 студенти.
Това показват данните в публикуваната минала седмица Национална карта на висшето образование (НКВО) за 2024 година. Другите направления с най-много студенти на преподавател с трудов договор са „Икономика“ – с над 20, и „Право“ – над 18. В същото време в ПН „Математика“ и „Биотехнологии“ във висшите училища преподавателите на практика са колкото студентите. В тази област на главните асистенти, доцентите и професорите се падат по двама кандидат-висшисти. Анализът на данните показва, че това е следствие не толкова на броя на учените, колкото на слабия интерес към тези сфери на науката.
Според НКВО различното съотношение на броя на преподавателите на трудов договор спрямо броя на студентите в различните професионални направления може да се дължи на особеностите на обучението, натовареността с изследователска дейност, осъществяването на обучение от преподаватели, които не са на трудов договор или които преподават в повече от едно професионално направление, разкриването на обучение по направлението в нови висши училища, както и на други фактори. Като фактор обаче не може да се изключи и съотношението на броя на действащите студенти към определения капацитет.
Съотношение
Съотношението между броя на преподавателите на трудов договор и броя на студентите варира в големи граници. Според данни на НАЦИД за летния семестър на учебната 2023/2024 година общият брой на преподавателите на трудов договор е 13 805. Най-много са тези по „Медицина“ – 2451, и „Педагогика на обучението по…“ – 1536, следвани от „Икономика“ с 1233 преподаватели, „Здравни грижи“ с 1030, „Стоматология“ с 913, „Филология“ с 901 и „Общо инженерство“ с 801. Най-малко са преподавателите на трудов договор има в ПН „Теория на изкуствата“ – 11, „Теория и управление на образованието“ – 34, „Металургия“ – 51, „Религия и теология“ – 83, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ – 91, и „Животновъдство“ – 93. По райони най-малко са преподавателите в Северозападния район – 467, а най-много са в Югозападния – 7216. Броят на ексклузивните преподаватели във висшите училища е 13 341.
Пари
Доколкото съществена част от финансирането на висшите училища се формира на базата на броя на обучаваните студенти, съществува риск от недостатъчно финансиране на част от направленията с малък брой студенти на един преподавател, което или трябва да бъде компенсирано с финансиране по други линии, включително със средства, предоставени за обучението на студенти в други ПН на съответното висше училище, или може да доведе до свиване на броя на преподавателите и оттам до намаляване на капацитета в съответното направление, включително и до намаляване на броя на висшите училища, предлагащи обучение в съответното направление.
Концентрация
Над половината действащи студенти в национален мащаб се обучават в едва осем ПН, като броят на университетите по тях невинаги е съобразен с броя на кандидат-висшистите. Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по…“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Здравни грижи“.
Съществува известна връзка между броя на студентите в направление и броя на висшите училища, които извършват обучение по него. Като цяло по-масовите направления се преподават в повече университети. Наблюдават се обаче и съществени различия. Например в „Медицина“ и „Администрация и управление“ броят на действащите студенти е сходен, но „Медицина“ се предлага в седем университета, докато „Администрация и управление“ – в 25.
Регулация
Необходимо уточнение тук е, че медицината е регулирана професия в европейски мащаб, докато по отношение на администрацията и управлението това не е така.
При по-малките направления също има значителни вариации – 16 направления с под 1000 студенти се предлагат в между едно и осем висши училища; 13 направления с между 1000 и 2000 студенти се предлагат в между две и 11 висши училища.
Върху броя на ВУЗ-овете в определено ПН влияят множество фактори, включително спецификата на обучението в съответното направление, натовареността с изследователска дейност на преподавателите, регионалните особености и т.н. Съотношението между броя на студентите и броя на ВУ в дадено ПН обаче при определени обстоятелства може да окаже съществено влияние върху жизнеността на образователните институции или достъпността на обучението.
Ръстът на заплатите доведе до противоречие
Ръстът на учителските заплати повиши интереса и към обучението по педагогика, но създаде и едно невероятно противоречие между тези, които са учили четири години за бакалавър и след това са продължили в магистърска програма, и тези, които за една година се преквалифицират. „Разбирате, че това смъква и качеството тотално. А не ми се струва по-голямата част от тези колеги да търсят работа в местата, където има реален недостиг на такива кадри. Струва ми се, че опира до съвсем други неща и това е свързано със заплатите. Реално се получи едно изкривяване, но за него отговорност носят преди всичко директорите. Те са наши потребители и през годините сме имали достатъчно срещи с тях. Те изискват и търсят, но най-хубавото беше, че голяма част от нашите студенти са започвали работа в училищата, детските градини или някоя друга образователна институция, в които са били на стаж. Сключвали са договори с тях даже по време на самия стаж“, коментира пред „Телеграф“ проф. Божидар Ангелов, бивш декан на Факултета по предучилищна и начална педагогика (ФПНП), който от няколко години бе преобразуван във Факултет по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ).
Людмил Христов
