И спанското сирене Манчего е сред най-популярните традиционни храни в родината на Дон Кихот.
То се произвежда в родния край на героя на Сервантес – Ла Манча, провинция Албасет. Сиренето зрее между 60 дни и 2 години и се прави единствено от млякото на овце, които са пасли в този регион. Именно на тях е кръстено и самото сирене Манчего, пише Gotvach.bg.
Традиция
Според местните хора традицията за приготвяне на Манчего датира още от бронзовата ера, когато жителите на Ла Манча са се специализирали в правенето на овче сирене.
Макар да е твърдо, консистенцията на сиренето Манчего е доста маслена. Цветът му може да варира от слонова кост, през жълто, до кафяво-бежов. Характерни за структурата на сиренето са и малки дупчици, които се образуват по време на зреенето му.
Вкусът е описван като не твърде силен, с лека пикантност и дълъг послевкус, характерен за овчето мляко.
Вкусът на този традиционен испански продукт зависи от възрастта му и колко време сиренето е било оставено да зрее.
Най-младото
Фреско е най-младата му форма, като мнозина избягват да го наричат още Манчего, тъй като сиренето е само на 2 седмици. Има силен, но мек вкус и до пазара стигат много ограничени количества, тъй като фермерите предпочитат да изчакат продуктът да узрее.
Семикурадо – в този стадий на зреене сиренето вече е около минималната по стандарт възраст. В тази категория се вписва Манчего, което е старо между 3 седмици и 3-4 месеца. Консистенцията му все още е мека, а вкусът е леко плодов, с нотки на трева и е леко кисел.
Светъл карамел
Курадо е Манчегото, което е зряло между 3 и 6 месеца. Сиренето вече е започнало да придобива леко ядков вкус с нотки на карамел. Все още обаче има висока киселинност.
Виехо е последна фаза. Сиренето вече е узряло и са минали между 1 и 2 години от производството му. Има ронлива текстура и цветът му е подобен на светъл карамел. Вкусът е солен, сладникав и леко пиперлив.
При традиционната рецепта сиренето се приготвя от непастьоризирано овче мляко. Днес обаче се ползва и пастьоризирано. Единствените други разрешени добавки са естествено сирище или коагулиращ ензим и сол.
Пшеничен стрък
След това продуктът се пресова в специални цилиндрични калъпи, които оставят върху повърхността на готовите пити отличителният релефен зигзаг знак. Това се прави, за да наподобява следи от кошниците от сплетена еспартова трева, в които някога испанците са приготвяли сиренето. Калъпите не бива да са високи повече от 12 см и диаметърът им не може да надхвърля 22 см.
На финала питите се обозначават с печат, върху който е изобразен пшеничен стрък. Това се прави като доказателство, че сиренето е оригинален продукт, а не подобие на Манчего.
Право
Да носят това име имат право само сирената, произведени в Ла Манча, които имат защитено наименование за произход и защитено географско указание по стандартите на ЕС.
След като се подпечатат, питите се накисват в солена вода за 1-2 дни. Докато зреят, върху тях се образува естествена кора. Регулациите позволяват тя да се мие, да се покрива с парафин или зехтин, но не и да се премахва от сиренето.
Най-добре вкусът му се усеща, когато сиренето е оставено на стайна температура. Сирене Манчего се поднася на тънки резени и се комбинира чудесно с колбаси, разбира се, най-добре с хамон и мариновани маслини – типичен испански тапас.
Върви най-много с червени вина - каберне совиньон, мерло, сира и испанското темпранийо.
По-евтиното е „Бъдни вечер” за Е252
В 100 г сирене Манчего има около 250 калории, 20 г мазнини и 20 грама протеини.
Цената на това сирене в България според някои сайтове е 66,60 лв., но имаме и цена от 89,00 лв. В Испания цените са доста по-сериозни за някои марки сирене. Разбира се, че по-ниското качество е с по-ниска цена. Има сирена от този клас на цена от 20 до 40 евро. Най-висока е цената на сиренето Манчего „Червената шапчица“ за 338 евро за килограм, следвано от „Малко селце Манчего“ - 280 евро, и на трето място сиренето „Бъдни вечер“ - 252 евро за кг. Следват още двадесетина марки Манчего с цена около 100 евро за кг.
