Г радското земеделие е идея, която създава заетост, укрепва социалните връзки, изгражда устойчивост и адаптивност към изменението на климата и подобрява биоразнообразието, позволявайки на природата да се върне обратно в урбанизираната среда и да я направи по-здравословна и зелена. Формите, които то приема са много и разнообразни – от вертикални и споделени градини през оранжерии, продукция в транспортни контейнери и аквапоник системи до градско пчеларство.
Изхранване
Поради интензивното индустриално развитие и урбанизация всеки ден губим обработваеми земи. През 2015 г. учените съобщават, че земята е загубила 1/3 от обработваемите си земи за последните 40 г. Мнозина смятат, че едно от решенията да се изхранят жителите на градовете е градското земеделие.
Градското и крайградскoто селско и горско стопанство (Urban and Peri-urban Agriculture and Forestry – UPAF) се дефинира като грижа за дървета и други селскостопански продукти (билки, саксийни растения, фураж) и животновъдство (вкл. рибовъдство) в рамките на града (вътреградско земеделие) или в покрайнините на градовете (крайградско земеделие).
Възраждане
Макар че животът в градовете и селскостопанската дейност изглеждат като два напълно несъвместими свята, все по-често ставаме свидетели на инициативи и проекти за възраждане на градското земеделие.
Въпреки тези тенденции градското и крайградското земеделие сами трудно могат да произведат достатъчно храна за изхранването на населението и в най-добрия случай ще допринесат за няколко процента от световното производство.
Ролята на градското земеделие в действителност не е основно за постигане на хранителна независимост, а по-скоро за подпомагане на гражданите да се хранят по по-различен начин. „Различно“ означава с качествена продукция, която се транспортира на къси разстояния, като дава възможност производители и потребители да са по-близо един до друг. Това е един по-устойчив модел с възможно най-малък въглероден отпечатък.
Вековна връзка
Той представлява процес, който помага градовете да възродят вековната си и пряка връзка с храната, за която свидетелстват комунални градини, кланици и други предприятия в малки и големи градове от близкото минало.
Симбиотичната връзка между града и препитанието
е била разрушена чрез деградация и асфалтиране на почвата, по-голяма плътност на застрояване и повишаване на цените на земята. Началото на 21-ви век обаче настъпва с подновен интерес към градското земеделие.
Повече въглероден двуокис, по-бърз растеж
Но какво могат да предложат градовете на земеделието? Близост до крайния потребител, високи концентрации на CO2, които ускоряват растежа на растенията, достъп до неизползвани ресурси като свободни площи – особено покриви; отпадна топлина, с 2 до 3 градуса по-топла от околната среда, битови отпадъци; оттичаща вода и т.н. са едни от основните й характеристики. Градското земеделие би могло да използва всички тези обикновено неизползвани ресурси. Ето защо то играе толкова важна роля в кръговата икономика.
В гаражи, небостъргачи и подземия
Това, което прави този тип земеделие интересно, е разнообразието от форми, които приема. Може да бъде на открито или на закрито, в защитени и контролирани среди; може да бъде хоризонтално, като обществените градини на Сао Пауло, или вертикално като в Ню Йорк. Може да е ръчно организирано като в Адис Абеба в Етиопия или роботизирано и автоматизирано като в селскостопанските фабрики в Япония. Може да използва прости техники и методи като на нашите предци или най-нови технологии за оптимизация на добивите и минимизиране на вложените средства. Негов вдъхновител могат да бъдат както конвенционалното земеделие, така и хидропониката, пермакултурата и други модели на производство.
* По материала работи Радина Калдамукова, Климатека
