Д а се създаде нова национална програма, която да подходи комплексно, съобразно климатичните промени, искат от Националната асоциация за биологична растителна защита, органично торене и иновативни технологии (НАБРЗОТИТ) и Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, член на Българската аграрна камара (БАК) с председател Божидар Петков. Искането е в отворено писмо до медиите и е адресирано до министъра на земеделието Георги Тахов, до дирекция „Растениевъдство“ в МЗХ, до шефа на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) Светлозар Патарински, заместничката му Оля Караджова и ръководството на Селскостопанската академия. Браншовиците предлагат да бъде разработен нов подход за минимизиране на заплахите към българското овощарство от всякакво естество.
Според тях съществуващата схема на държавни помощи „Контрол на вредителите през зимния период в трайните насаждения“ трябва да бъде актуализирана и надградена със схема на подобие на схемата за борба с вредителите в лозарството с разширен обхват и интензитет, за да отговаря на актуалните заплахи за българското овощарство и тя да се казва „Национална програма за редуциране намножаването и разпространяването на икономически важни вредители в трайните насаждения по време на вегетацията и на зимен покой“ и на вредоносно влияние на глобалните климатични промени. С помощта на такава нова национална програма ще могат да се подпомогнат овощарите в България за поддържане на голяма част на икономически опасните вредители под прага на икономическа вредност в широк обхват като черна златка, крушова бълха, дрозофила сузуки и др., пише в писмото.
Схеми
Смятаме, че само по този начин борбата с икономически важните вредители ще бъде ефективна с прилагане на методите на интегрирана растителна защита с използване на биоагенти и ПРЗ по време на целия вегетационен период и времето на зимен покой ще допринесат за понижаване на вредоносния натиск страна на болести и неприятели. Общо мнение на колегите бе, че по финансови или други причини не се провежда координирана растителна защита, а най-големият проблем са занемарените градини най-вече от страна на „чертожниците“, пише в писмото.
Затова те предлагат като индикатор за стопанисване или не на едно трайно насаждение да бъдат дневниците за растителна защита. „Ако в едно стопанство не се прилагат препарати за РЗ по време на вегетацията в рамките на средните стойности от икономическо-технологичните карти, които ги има на разположение в МЗХ и са разработени и утвърдени както от науката, така и от МЗХ и бранша, това ще бъде ясен писмен индикатор дали това стопанство е с икономическо значение или е просто за „субсидиевъдство“ както за конвенционални, така и за биологични овощни градини” мотивират се фермерите.
Те настояват в най кратки срокове ръководството на БАБХ да определи дата за учредяване на работна група по създаване на Нова национална програма за разработване на нейните параметри, за да не се работи само на парче.
Ресурс
В писмото пише, че финансовият ресурс за програмата 50% е осигурен от базата за „зимните пръскания”. Затова според тях е необходимо да се добавят проценти, така че да се достигне до около 60 лв. на декар помощ.
Върнете дирекция за овощарство
От двете организации настояват също в Министерството на земеделието и храните да се създаде дирекция “Овощарство”, каквато е имало преди години. Също така да има национален регистър на трайните насаждения и да се работи в направление за подобрение в националните стратегии и политики в овощарството, съобразени с българските почвено-климатични условия. Друг вариант според тях е в дирекция „Растениевъдство“ да бъдат обособени поне 4 отдела, които да са растениевъдство, плодове и зеленчуци, технически култури (тютюн, рози, лавандула и други) и лозя с екип от специалисти и началници на отдели. Сегашната дейност на дирекцията в направление плодове и зеленчуци търпи сериозна критика, а очакванията от сектора за 2025-2027 са големи.
