С редствата за отбрана са на път да изместят стратегическата сигурност на ЕС от осигуряване на храните и фуражите.
Възможно е в следващите програмни периоди на Европейския съюз парите за селското стопанство драстично да намалеят. Вариантите за това засега са няколко, но тези драстични и горещи промени във финансирането на Общата селско стопанска политика/ОСП/ и земеделието като цяло са в дневния ред на Брюксел и по-специално на новия еврокомисар по земеделие Кристоф Хансен. Това стана ясно от презентацията на Юрген Так, главен секретар на Европейската организация на собствениците на земи (ELO). Той бе специален гост на годишния семинар на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/ ” Европейски политики, хидромелиорации и устойчиво земеделие в новите предизвикателства и възможности за България” в Белчин баня в края на седмицата. Дали това ще се случи, зависи и от становището на браншовите организации в сектора, както и мнението на всяка една страна поотделно, като до края на май аргументите трябва да са на бюрото на еврокомисар Хансен.
Завист
Една от възможностите, които се обсъждат е парите за селско стопанство да не са в отделен фонд, както е от 60-те години на миналия век, а да се влеят в общия бюджет на Общността и от там да се разпределят по усмотрение, най-общо казано. Припомняме, че до този момент земеделският фонд представлява близо 40% от бюджета от ЕС. „Няма какво да се лъжем, огромният бюджет за земеделие буди завист сред много от останалите сектори”, призна пред „Телеграф” Юрген Так. Дали тези средства наистина ще се влеят в общия бюджет на ЕС засега не е ясно. По-голяма е вероятността обаче да оставят на фермерите само средствата по директните плащания, които представляват първи стълб на ОСП, каза Так. Преведено на разбираем език, най-общо това означава, че средства ще се дават на дка или глава животно, най-опростеният начин на подпомагане, който обаче доведе до диспропорции в земеделското производство, а за нашата страна до монокултурно земеделие.
„В момента в Брюксел се обсъжда премахването на втория стълб. Не е официално решение, преговорите се водят на масата. В следващите седмици се очаква да има обществено обсъждане, в резултат на което в края на май ще има публична конференция за бюджета и през юли може да очакваме предложения, свързани с финансовата рамка.”, обясни Юрген Так. Той допълни, че новото ръководство на ЕК е по-дясно ориентирано и е по-практично, за разлика от предишното, когато уклонът беше основно екологичен. Так допълни, че оргомната промяна в прироритетите на ЕС е дошла след Ковида и войната в Украйна, както и зачестилите екстремни събития в климата.
Предимство
Засега идеята е бъдещата ОСП да поддържа директно фермери, които активно произвеждат храни, работят в посока икономическа жизненост. Също така са ангажирани с опазване на природата. Важни са и младите, нови стопани, както и смесените ферми, защото средната възраст на работещите в селското стопанство в Европа е 60 г. Предвижда се опростена поддържка за малки и средни ферми, каза Юрген Так.
Позицията на България: Земеделието да е основен приоритет за Европа
„Говорейки за предстоящите промени в европейски мащаб, е необходимо да отчитаме глобалните предизвикателства пред земеделието – неустойчивост на земеделските пазари, изменение на климата и демографски промени. В този контекст за нас е особено важно Общата селскостопанска политика (ОСП) да продължи да заема централно място в приоритетите на Европейския съюз (ЕС), да остане силна и финансово обезпечена.” това е официалната позиция на България към този момент, която бе представена на форума от зам.министъра на земеделието и храните Иван Капитанов.
Той изтъкна, че глобалните и климатични промени са поставили фермерите пред сериозни предизвикателства. Затова достъпът до напояване и запазване на конкурентоспособността на земеделските стопанства, за нас е изключително важна цел, подчерта зам. - министърът. Той изтъкна, че една от основните цели на министерството, е възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура и хидротехническите обекти.
Светлана Трифоновска
