К омбинацията от липа с дървесна ружа, което е хибискус, са новият хит в дворното озеленяване. Това важи особено за Северна България. От тях може да се направи както жив плет, така и да се аранжират в двора и да има цъфтеж през целия топъл сезон. За това разказа Гюнай Узун, който работи десетки години като лесовъд в разсадника за озеленяване „Соколово“ на
Държавно ловно стопанство – Балчик.
Според него най-добре е, ако се комбинира липата с хибискуса, растенията да се засаждат едно зад друго, като за дървесната ружа няма опасност от засенчване, защото тя издържа на сянка.
За липата пък е важно да бъде по-далеч от основите на къщата или вилата, защото корените са мощни и може да повдигне основите. Ако се спазят тези условия, без особени усилия от май до края на лятото ще се радвате на цъфтеж. Първо започва липата с омайния си аромат в края на май и юни, след това идва ред на хибискуса. Той пък цъфти близо три месеца, което е почти цяло лято.
Цветове
В разсадника растенията се отглеждат от семка, което ги прави много устойчиви. Сортът на липата е сребърна липа, а от хибискуса имат всички цветове – бял, лилав, розов. За хибискуса е важна резитбата, защото чрез нея може да се оформи самостоятелно дърво, но може да се направи така, че растенията да вплетат клони и да се превърнат в непревземаем жив плет, обясни Гюнай. Той допълни, че кедърът, който доскоро е бил истински хит, вече не се търси, защото много бързо расте. А повечето от стопаните не знаят как да се грижат за него и растението съхне.
Явор
В разсадника, който е за парково озеленяване, се отглеждат от семка също явор, каталпа, ела. Индийският люляк не се чувства добре в този район. Той е категоричен, че има промяна на климата, топла зима и горещо лято, което не е добре за растенията. Техните наблюдения са, че гледичията е дървото, което издържа на тези промени.
Като доказателство за затоплянето и в Добруджа са мощните атласки кедри, които посрещат посетителите на влизане в разсадника. Те са внесени преди години от Мароко и се развиват отлично. Все пак родината им е Северна Африка, където климатът е средиземноморски.
Йерихонската роза обича влажна почва
Любопитно е да се научи, че хибискусът е известен с много имена. Най-популярен е като дървовидната ружа (с латинско наименование Hibiscus syriacus), но е познат и като градински хибискус, сирийски хибискус, а на корейски е мугунхуа. Споменат е в Библията като йерихонска роза, на името на града, който винаги се възражда. Тя е вид цъфтящо растение от семейство Слезови. Смята се, че произхожда от Южноцентрален, Югоизточен Китай и Корея, според Уикипедия.
Почвата, в която дървовидната ружа процъфтява, е влажна, но добре дренирана смес от пясък, глина и креда, поддържаща алкално до неутрално ниво на pH (5,5-7,0). Най-много се нуждае от калий и ниско ниво на фосфор (ето защо не се препоръчват подхранващите торове за бърз цъфтеж).
Дървовидната ружа е силно толерантна към замърсяване на въздуха, топлина, влажност, лоша почва и суша. Видът се натурализира много добре в много крайградски райони и дори може да бъде наречен леко инвазивен заради лесно покълващите семена наоколо.
Живее над 100 години, но въшките я обичат
Подрязването на йерихонската роза (отнемане на не повече от 2/3 от всяко клонче или оставянето на 3 пъпки) късно наесен стимулира разклоненията, което е желан ефект, защото на върховете на разклоненията цъфтежът е най-обилен.
Живее повече от 100 години. Издържа кратковременни понижавания на температурата до (-22 градуса по Целзий). Размножава се чрез резници (във вода или пръст) или семена.
Основни вредители са японските бръмбари (Popillia japonica) и листните въшки.
Светлана Трифоновска
