- Г-н Янев, продава ли се вече слънчоглед от новата реколта?
Тази година е различна, защото заради сушата себестойността на фермерите е висока. И ако нормално се прибираше 220-300 кг от дка, то тази година в Южна България средният добив беше 120 кг, много скъпо отгледан слънчоглед. Но, да, продават се известни количества слънчоглед, но фермерите си го държат, за да могат да постигнат цена, която да компенсира високите им разходите. Това е разбираемо. Някои имат нужда от пари и продават, други ще чакат, може и до нова реколта. Тоест има продажби, но не в обемите, които ние бихме желали.
- Какви количества ви трябват?
- При капацитети, които имаме, цялата българска реколта, която се очертава да е около 1,450 млн. т, ще ни стигне за четири месеца, ако ни я продадат. Но после няма да има. Освен това тя ще се продава на интервали, в зависимост от решението на всеки стопанин.
- Какви количества суровина са ви необходими, за да можете и изнасяте?
- Лошото е, че не можем да сключваме договори за износ, ако нямаме суровината налице, защото може да се окаже, че няма да изпълним договорите.
- А за вътрешния пазар?
- А за вътрешния пазар нямаме никакво притеснение. 250-300 хил. т слънчоглед стигат за нуждите от олио на България. Но ние сме експортно ориентирани с големи мощности и за нас беше безумно решението за забрана на вноса, защото всичкият слънчоглед, който влизаше, се преработва на олио и се изнася.
- Ще се вдигне ли цената на слънчогледа?
- Не очаквам, ще има движения нагоре и надолу, ние следим непрекъснато, голямо е влиянието на външните фактори, зависи какви количества маслодайни семена в света има. Тази година има 3,5 млн. т слънчоглед по-малко в света, но пък всички останали маслодайни ще са с 30 млн. т повече. Олиото от черно семе ще е по-малко, но соевото се е увеличило, има и палмови. Няма да има екстремни и панически цени, каквито бяха през 2022 г., когато черното семе стигна 2000 лв. за тон, освен ако не се случи някаква изключителна ексцесия.
- А вносът, нали вече няма ограничения?
- Изобщо го няма в момента. Изпуснахме голям период да внесем много суровина и да я преработим. Ние реално купувахме от нашия пазар и допълвахме количествата от внос.
- Кажете какво сте загубили?
- Реално в момента много от нашите предприятия спират. След това пак отварят, но трябва да плащат и заплати, докато не работят, защото ще загубят работниците си. Ето ви няколко цифри, за да разберете за какво става въпрос. За 2022 г. браншът е преработил 3,5 мл. т слънчоглед, изнесъл е 910 т олио, 932 хил. т слънчогледов шрот, 660 хил. т белен слънчоглед, като приходите са 2,9 млрд. евро от продажби навън. С вътрешните продажби приходите общо от продажби са 6 млрд. лева. Тогава внесохме 1,5 млн. т черно семе и около 2,100 млн. т набавихме оттук. Следващата година (2023 г.) експортът беше със 70% по-нисък на олио, тази година износът се равнява на единични случаи, не зная как ще се разпредели във времето, но ще е още по-малко. Истината е, че се инвестираха огромни пари в тези заводи, те са модерни с квалифицирана работна ръка.
Ние сме само български компании, конкурентни предприятия, и не зная защо се подходи по този начин към нас. Ние сме българи и стъпихме на световни пазари. За да си конкурентен в този бранш, ни трябват огромни количества суровина. Осигуряваме работа почти на 20 хиляди души.
Тези заводи се управляват от много добри специалисти и когато не работят, не можеш да ги освободиш. Но когато започваш да губиш, колко време можеш да издържиш. Ще ги пратиш на борсата. В един момент ще се появи суровина, а хората вече няма да ги има. Ето така се разбива производството. Не мога да разбера как един сектор от преработвателна промишленост можа да излезе на световни пазари и да не получи никаква подкрепа от нито едно правителство.
- Какво се случи между преработватели и фермери в България, когато цените на семето стигнаха 2 хил. лв.?
- Когато цените изхвърчаха заради Русия и Украйна, които произвеждат 56% от черното семе, предупреждавахме многократно, че това са панически цени и няма да се задържат дълго. Естествено е, че цените на суровината повлияха и цените на олиото. Но такъв беше пазарът и ние също сме купували на такива цени. Но тази тенденция щеше да продължи месец, два, три, както и стана между другото. След като мина този момент, зърнопроизводителите продължиха да чакат да се върнат тези цени и отказваха да продават. Тогава им казвахме, че са изпуснали момента с 2-те хиляди лв. за тон, затова ги молехме да продадат на 1800 лв. за тон, на 1600 лв. Те обаче задържаха продажбите, а миналата година цените отидоха под нивото отпреди войната.
- Истината е, че не само българските фермери се оплакваха, Полша,Румъния, Унгария също пострадаха.
- Ние предупреждавахме, че няма основание да подкрепяме Полша, Румъния, Унгария, защото през тях преминаваха огромни количества зърно, в България бяха около 20 хил. тона, нямаше опасност да се наводни БГ пазарът. Никой не се опита да ни разбере, че това не е опасно, а за нас е добре и за страната. И какво се случи? Когато през тези страни преминаваше зърно и други стоки, те вземаха такси под всякакви форми, направиха инфраструктура, жп, пристанища, пътища, нали бяха „Коридори на солидарност“ по време на войната. А в България нищо не влезе, защото нямаше движение на украинска стока.
- Да, но се пускаха снимки на тирове, които влизат в страната, социалните мрежи бяха пълни.
- Ние загубихме от забраната. Товарехме с олио цели кораби за Индия, Южна Африка и Мароко, а сега чакаме суровина.
- А сега и фермерите още не са получили украинските помощи.
- Това е много по-сложно и се чудя защо още произвеждаме толкова неконкурентни ценово земеделски стоки. Защо не се инвестираха пари във възстановяване на напоителни системи, да поправим и, ако се налага, да изградим още язовири, а не зимата да давим селата, а лятото да няма какво да пием. Ако имаше напояване, сушата не можеше да се отрази по никакъв начин и на слънчоглед, и на царевицата. И добивите щяха да са многократно по-високи. Трябва да имаме цялостна политика. Казвал съм, че България при добри метеоусловия може да изкара около 2 млн. т слънчоглед, а ако се развие напояването, може да стигне до 3 млн. т. Ако имаше напояване, можеше да се сее соя. Знаете ли, че ЕС внася 16 млн. т соев шрот и 10 млн. т соево зърно. А ние можем да произвеждаме соя с напояване, имаме мощности за преработка и да продаваме на света олио.
Това е добавена стойност. И да спрем с тези компенсации и помощи. Русия беше единствената, която продаваше само суровини, внасяше месо и мляко, а сега вече тя започна да изнася месо и мляко, защото суровините си ги преработва на фуражи.
Светлана Трифоновска
