З начителното повишение на цените през 2022 г. и структурата на производство в българското земеделие се очаква да доведат до повишение с 20 процента на брутната продукция в отрасъла до нива 12,9 млрд. лв. Петте основни култури формират около 63% от цялата селскостопанска продукция.
Това пише в бюлетина си за януари Центърът за икономически изследвания в селското стопанство – САРА. От друга страна брутната добавена стойност от земеделие се очаква да нарасне с 10% за година, до 5,7 млрд. лв.
Първите оценки за брутната продукция от зърнени култури за 2022 г. на НСИ се изчислява на 5,5 млрд. лв., което е ръст с 25%, но физическото производство е надолу с 16 на сто. При маслодайните култури има ръст от 19% през 2022 г. на годишна база, като стойността достига 2,8 млрд. лв. Същевременно се отчита, че прибраната рапица е на нива от 75% от равнището през 2021 г., а при слънчогледа има ръст от 4%. Брутната продукция от слънчоглед възлиза на 2,4 млрд. лв., а на рапицата на 0,31 млрд. лв.
През декември се отчете рязко поевтиняване специално при пшеницата, която за месец падна с 12%. При царевицата поевтиняването е със 7%. Причина за това е пазарната конюнктура, където цените вървят надолу. По-нататъшно намаление не се оценява като много вероятно, а някакво повишение ще е заради сезонния фактор. По-голямо раздвижване може да има при по-надеждни оценки за новата реколта
Валежите повече, но неравномерни
Анализът на САРА за валежните количества показва, че за последните 10 години има ръст в средните годишни валежи до 640 л на кв. м от 600 л на кв. м от последните 50 г. Но същевременно те са по-малко в критичните вегетационни месеци от историческите нива. Заради топлата зима и валежи в нормата до момента не се отчитат допълнителни рискове за растенията на открито.
