П тичият грип е високозаразно заболяване, което се разпространява от прелетните водолюбиви птици.
Вирусът се предава от континент на континент и е огромно предизвикателство за собствениците на птицеферми по целия свят.
Птичият грип е голям проблем поради три основни причини. Той е изключително заразен и има потенциал да унищожи цяло стадо пернати. Птиците, които го пренасят, може да не показват никакви симптоми. Болестта се пренася много бързо, а основният „симптом“ е бърза необяснима смъртност.
Кокошките, пуйките и патиците са много податливи, така че можете да си представите паниката, обзела птицевъдната индустрия. Нещата не са по-малко притеснителни и за стопаните, които отглеждат птици в задния двор.
Видове
Прелетните водолюбиви птици са естествен преносител на птичия грип. Това включва чайки, чапли, жерави и др., както и диви патици, гъски и лебеди. Вирусът се разпространява чрез контакт със слюнка, слуз и изпражнения, той се намира и в перата. Пренасянето на заразата обикновено става чрез контакт с болна птица или с инфектирани изпражнения, пера и др., на места, обитавани от водолюбиви птици.
Ветеринарите отбелязват, че за птици, отглеждани в задния двор, е трудно и непрактично да се прилагат много от мерките за биосигурност, каквито има в големите птицеферми. Но добрата биосигурност е ключът към това да опазите птиците си, пише „Рурълспраут“.
Мерки
Ето и някои от мерките, които ветеринарите препоръчват:
Винаги имайте едно наум къде сте били, преди да влезете в кокошарника или се грижите за пернатите. Ако сте посещавали парк с водолюбиви птици или друго място, където има такива пернати, сменете дрехите си, преди да влезете в контакт с вашите пернати.
Винаги си мийте ръцете преди и след като полагате грижи за птиците си.
Използвайте отделен чифт обувки или ботуши, когато полагате грижи за пернатите. Не ги използвайте на друго място.
Ако ви дойдат на гости ваши близки, които също отглеждат птици, не ги пускайте при вашите пернати.
Опасно
Според ветеринарите най-рисковият фактор за пренасяне на заразата е в близост до вашето стадо да има воден басейн като езера, реки и др., които привличат прелетни водолюбиви птици. Не само директният контакт е притеснителен. Болестта може да се пренася и чрез изпражненията и перата на земята. Когато заразено ято водолюбиви птици прелита над вашето стопанство, има риск пера да паднат на земята.
Ветеринарите съветват да държим на оградено място пернатите, когато в близост има водолюбиви птици. В пика на заболяването по време на миграцията от октомври до февруари в зоните, където са открити случаи на птичи грип, най-добре е да държите птиците в курника, за да ги предпазите от инфекция.
Превантивна мярка е при закупуване на пернати за попълване на стадото да държите новите попълнения под карантина за 2-3 седмици, така че те да нямат досег с останалите птици в двора ви. Винаги посещавайте старото си стадо преди новите птици и мийте ръцете си след това. По този начин, ако свежите попълнения носят някаква инфекция, рискът тя да се разпространи е по-малък.
За какво да внимавате?
Както беше споменато, причината тази болест да е толкова голям проблем е, че птиците, които пренасят заразата може да нямат никакви видими симптоми. Често първият „симптом“ е неочаквана смърт на пернатите. Проблемът е особено голям при кокошките, които са майстори в това да скриват заболявания.
Най-важните знаци, за които да следите, са:
Неочаквана смъртност, често без никакви симптоми на заболяване.
Птици, които не се хранят и не пият вода.
Летаргичност и липса на жизненост на пернатите.
Намаление на снасянето на яйца.
Яйца с мека или тънка черупка или с такава с неправилна форма.
Подуване или оцветяване в лилаво (подобно на синините при удар) на гребена, клепачите или краката.
Затруднения в дишането.
Кашляне, смъркане и/или секрет от носа.
Трудно придвижване, препъване.
Държане на главата или извиване на врата в странна позиция.
Диария.
Ако мислите, че имате болна птица/птици – изолирайте ги от стадото, като носите ръкавици и маска. Измийте си ръцете добре и сменете дрехите си, след като имате досег с тези пернати. По този начин ще намалите риска от разпространение на болестта в стадото. Свържете се с ветеринар, за да обсъдите следващите стъпки.
