М айсторът на прочутата, но вече почти изчезнала Куртовска капия живее в южното село Блатска до Хаджидимово, Благоевградско. Казва се Сабахтин Ибишев, българин от турски произход, и твърди, че ще й остане верен и ще я отглежда, докато краката и ръцете го държат. За него тази чушка е майката на всички останали български сортове - и Хисарска и Ивайловградска капия, и няма равна на себе си като вкус и издръжливост. Два месеца можеш да я оставиш на сянка и проветриво място в касетка, леко ще завехне, но нито една няма да се развали, а ципата е нежна, представя железните си аргументи в полза на чушката той. По трийсетина нанизи суши за зимата съпругата му, от които в студените месеци си правят постни долми (пълнени пиперки), печени на фурна, само с оризче и билки, които сами отглеждат. Вкусна и пържена зелена, и печена, и сурова, и на лютеница.
Будала
Сабахтин Ибишев е земеделски производител по призвание. Той е потомък и самият той е бивш тютюнопроизводител, но от 2010 г., след като започнали да им плащат да стоят без работа, за да не гледат тютюн, кандидатствал по мярка 141 на малката Селска програма, разказва той с горчив хумор за началото на фермерството си. В резултат на това за пет години получава общо 15 хил. лв., всяка година по 3 хил. лв., за да създаде свое стопанство. Трудолюбив и находчив, той започва с 10 дка, а към днешно време обработва вече 65 дка имот. Най-важната част от нивите са декарите с Куртовска капия, чушки, за които има толкова запалени клиенти, че и да иска няма как да остави лехите. Аз съм единственият будала, който все още гледа Куртовска капия в селото и от малкото, които са останали верни на тази невероятна чушка, продължава разказа си той.
Малък рандеман
Той обяснява защо градинарите са я оставили и са започнали да отглеждат хибриди или нейните производни. Причината е проста, нисък рандеман. Въпреки блестящите си вкусови качества и здравина тя е по-малка, не е така месеста, и тежи по-малко. Това не е изгодно нито на производителите, нито на търговците за това, смее се Сабахтин. А разсадите си прави сам. Пази си семена още от времето, когато ТКЗС-то в селото е отглеждало огромни площи с капията. И понеже това не е хибрид, при правилна грижа можеш да си запазиш качествени семена в годините. И понеже не обича хибриди, а вкусни зеленчуци, които да харесват и на семейството му, но и на клиентите му, продължава живота на капията.
Подлъгах се и загубих
Миналата година обаче решава да се довери на съветите на свой приятел и да си купи семена от пловдивския институт „Марица“. От декар и половина не откъснах нито един плод, а моите се скъсаха да раждат. Той е категоричен, че семепроизводството в института е съсипано. За доказателство той сочи ситуацията, в която е изпаднал, след като си е купил семена от тях за крехкото зеле кьосе, в което всеки първи българин се кръсти, но мнозина се отказват да го отглеждат, защото било трудно.
Цъфти на розички
Не е вярно, че е трудно да гледаш кьосето, то се гледа като всички останали сортове. Просто му съсипаха семето. Купил си от пловдивския институт семена за него и останал като гръмнат от резултата. Зелка се образувала на всеки трети или четвърти корен, а другото израствало, цъфтяло и образувало розичка. За този сорт и Балкан са най-добрите. За жалост миналата година не е била добра за пазара и останали глави от зеленчука на нивите.
Сеитбооборот
Сабахтин обясни, че първо изорават нивите. При сеитбата и разсадите спазва сеитбооборот, защото така гарантира здравето на реколтата си. По този начин се избягва заразата от предшественика. Следващата култура унищожава болестите на предишната. Всяка година сменя местата, въпреки че според науката до две години може едни и същи зеленчуци да се сеят, било от важните неща, които научил на семинар за обучение на фермери. Така на мястото на зелето ще сложи пипер, но ще има и царевица. Нея отглежда в малки количества за храна на телета, които отглежда за собствена консумация или за приятели, които си я консервират за зимата. Бостанът тази година ще е на мястото на царевицата и така редува.
Домати и тютюн
Сабахтин си спомни, че най-хубавите домати е ял от времето, когато в селото са отглеждали тютюн. Тогава градинарите засадили ред около нивата с тютюн, за да си имат за закуска, като ходят на нивата. Най-лесните и вкусни зърна домат там отглеждахме, разказа той. Сега си има в оранжерията, но само за собствена консумация.
Научил жена си да яде пъпеш
Градинска диня вече няма, в България е трудно да се намери такава. Истината е, че можеш да си вземеш семена и години наред да си я опазиш, но унищожиха тези семена, свикнахме наготово и всичко остана хибрид, ядосва се стопанинът. Затова се разтърсил и се оказало, че в Турция в Коня негови близки отглеждали градинска и обещали да му дадат, защото вкусът и качеството е различно от хибрида.
Иначе засега той гледа американски, френски и италиански, които не са чист хибрид.
Сеят си и пъпеши, домашни, които са си негови открай време.
Подобен е като вкус на медената роса, но е по-различен.
Градинският е дълъг и на филийки, става жълт, ухае, само уханието ти стига от пъпеша, смее се той. Оказало се, че много хора научил да ядат пъпеши, дори и съпругата си. Сега не мога да й смогна, ще фалирам, шегува се Сабахтин. Има само един проблем с домашния плод. Трудно издържа на разликите в температурите и някои зърна се пукат още преди да узреят. Но не може сутринта да е 3 градуса, а на обяд 20. Разликата за няколко часа е цели 17 градуса, е неговото обяснение.
Купил си тракторче от Гърция сам
Сабахтин има сонди за вода на всяка нива. Сам си ги е направил. Не съм голям и богат земеделец за капково напояване, обясни той. За площите, които отглеждам, трябваше да имам право да си купя от тракторчетата, които обещаха да внесат и рециклират от Япония, но до тях стигнаха само такива със солиден гръб във властта. После ми предлагаха за 30 хил. лв., разказа за публичните потайности и кирливите ризи в нашето земеделие. Ядосал се и взел нещата в свои ръце. Разшетал се из Гърция и си намерил по-изгодно тракторче, пак втора употреба, но не така скъпо. Само едрите фермери се ползват с големи права у нас, убеден е той.
Парите, които му се полагали от мярка 141, всъщност отивали за пенсионни и здравни осигуровки. Всичко така е направено, че никой да не иска да работи земята. В селото са останали само хора, които не могат да излязат да работят, всичко останало от 18- до 60-годишна възраст е навън в чужбина. И децата му са във Великобритания. Самият той и съпругата му обмислят да заминат за Острова, да зарежат нивите и там да се хванат като наемници, защото става все по-труден и скъп животът.
Ще работя, докато мога, на врата на децата си няма да се хвърля, завършва тъжно разказа си мъжът.
Продава на пазарите в Банско, Разлог и Гоце Делчев
Зеленчуците си градинарят продава основно на пазарите в Банско, Разлог, Гоце Делчев, Добринище. До търговските вериги е невъзможно да стигне. Повечето от малките търговци дават около 60 ст. на кг за пиперките, а после слагат надценки няколко пъти. Не мога разходите си да покрия така, обясни градинарят. Има си и клиенти, които само чакат чушките да почервенеят и идват. Въпреки това не може да си позволи да отглежда повече, защото трудно намира работници. Наема няколко жени от околностите, но всеки ден обикаля по 140 км да ги взема сутрин и вечер да ги връща. Плаща им по 7 лв. на час, плюс закуски и кафета.
Светлана Трифоновска
